Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Къщичката на дървото 🇧🇬

Увод
Следобедът се претапяше в здрач.
Прохладният Април беше разтворил крилете си от снежнобели облаци над земята и я пазеше от жаркия език на слънцето. Джуди Спринг, красива жена малко над трийсетте, седеше с кръстосани крака на белите стълби пред малката къща, а необичайно топлият вятър откъм море ...

ScarletSun

Prose » Novellas and novels

1K 2

Фрагмент във фа мажор 🇧🇬

В последно време ми прави впечатление, че все по-често минавам по един и същи маршрут. Това стана неусетно и нямам представа защо се получи. Общо взето улицата е тиха и има няколко стари къщи, останали като по чудо след големия бум в строителството, когато кварталът се промени коренно. Минавам оттам ...

radi.

Prose » Short stories

1.1K 9

За прегръдката 🇧🇬

Прегръдката. Така желаната и винаги така трудна за даване. Нуждаем се от нея. И прегръщаме. Без значение какво. Достатъчно е само да ни даде увереност и сила. Че не сме сами. И сме обичани...
Някой ми беше казал, че когато се прегръщаме, отдаваме частица от душата си на другия. И усещаме топлина.
А ...

SlaY

Prose » Others

1.7K 4

Поредният ТИ 🇧🇬

Ти си някъде там... далеко в нощта и едва ли се чувстваш така сам,
както аз се чувствам сама... и едва ли звънка птича песен би ти заглушила слуха, за да не чуеш изблика на моята душа! Но какво да направя?!?! - като от теб черпех живот... пиех щастието с пълни шепи - до дъно!
Бих искала да ти кажа.. ...

samomen

Prose » Short stories

1.1K

Моно 🇧🇬

В свят на скучни лалета и празни мелодии открих лъч надежда, който ме водеше по каменистия път към мен самата. Но слънцето изгря на хоризонта и заслепи лъча ми. Очите ми ослепяха, станах себична, на демони се молех за трошичка любов, а разврат получих. Черен облак от печал слънцето измамно изпепели. ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 1

На сестра ми 🇧🇬

На най-прекрасната сестра на света;
На всички моменти, които сме имали
и на тези, които сме нямали.
Благодаря ти.
Обичам те ...

WhatTheHell

Prose » Short stories

2K

Продължение от книгата 🇧🇬

СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърл ...

mari45

Prose

816 1

Какво е Любовта? 🇧🇬

Докоснах очите ти в здрача и простенах от жажда!
Докоснах ръцете ти в тъмното
и сякаш знаех, че повече никога няма да стигна до тях…
КАКВО Е ЛЮБОВТА?!
- Какво е Любовта? ...

Леа-Естер

Prose » Others

3.5K 1 2

Кървава разходка 🇧🇬

КЪРВАВА РАЗХОДКА 15.06.2009
Пролет е. Още по тъмно, във Варна сутрините са хладни и тихи. Гларуси и чайки крякат някъде назад между антените на блоковете. Роса е намокрила целия морски парк. Тази част е още дива и някак по-естествена. Мелек тича обезумял от свободата си и мокри късата си козина. От ...

AppeaRance

Prose » Short stories

1.9K 9

Шепот в нощта 🇧🇬

... Миш миш миш...
- А?! - сепна се почти заспалият Но Щен Вълк. - Какво каза?
- Ммм - сънено измърмори Ко Та Рак. - Заспивай, Но! Нищо не съм казал.
"Причуло ми се е" - помисли си вълкът и отново положи глава върху възглавницата си.
... Време е да спиш... ...

Bersek

Prose » Short stories

1.8K 3

Обикновен разказ за необикновен човек 🇧🇬

(Крал на шутовете или шут на кралете?)
Казвам се И.Д. Публична личност съм и затова ще се задоволите само с инициалите ми. Освен това, ще ви разкажа не за себе си, а за един необикновен човек. Нищо, което ме касае лично, не излиза от рамките на моя произход. Завърших добро образование, специализирах ...

rarebird

Prose » Short stories

995 5

За едната чест...(2 част) 🇧🇬

Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...

azura_luna

Prose » Short stories

2K 57

Тихият Мъртвец 🇧🇬

Била тъмна дъждовна нощ, едва ли някой би могъл да не забележи страшната сила, с която гръмотевиците падали. Цялата земя се разклащала. Светлината от нощните лампи едвам мъждукала и почти не се забелязвала, проливният дъжд бил изгонил всички живи твари от тесните улици. По тези улици някога, според ...

LordZombie

Prose » Short stories

842

Несбъднато бащинство 🇧🇬

Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само къдет ...

marin4

Prose » Others

2K 23

Когато доброто тръгне по хората 🇧🇬

КОГАТО ДОБРОТО ТРЪГНЕ ПО ХОРАТА
На 13 юни в ранния следобед тръгнах от гара Горна Оряховица за Стара Загора, откъдето малко след 18 ч. трябваше да продължа с ускорения бърз влак Бургас – София за Пазарджик. Крайната ми цел беше град Панагюрище. Там трябваше да се срещна с приятели от моя любим интер ...

Баткото

Prose » Short stories

2K 22

Русалката и Юнака 🇧🇬

Вчера в Интернет видях една снимка на едно прекрасно русо момиче и се сетих… Нека ви разкажа.
Отивахме на море. Влака София - Бургас. С карта от завода, в който работеха родителите ми. В съседното купе баща ми съзря един приятел от София. Той работеше в същия завод, но в софийския филиал. Срещаха се ...

marco777

Prose » Short stories

2.7K 2 22

Мокро време 🇧🇬

Даръл Швайцър и Джордж Скитърс пиеха кафе. Намираха се в кафе-сладкарница „Уошингтън“ и седяха на маса за пушачи почти в самия център на заведението. Говореха си от близо час, когато Даръл почувства някаква влага.
Беше петият ден на февруари 2005 година. Навън не валеше нито дребен, тормозещ бузите ...

Radi-Radev

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 2

Делфинът, ч.2 🇧🇬

(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...

rarebird

Prose » Stories for children

1.1K 6

Хората... 🇧🇬

Хората... Какво за тях? Те са само хора, нищо повече... миниатюрни фигурки, които щъкат и след себе си прородата заличават, а тя – природата... НЕ умира, НЕ прощава, а ОТМЪЩАВА ЖЕСТОКО...!
Страшничко е, нали, когато ИСТИНАТА ИЗПЛУВА НА ПОВЪРХНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА МИЗЕРИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ... Това са РЕ ...

Plambo

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K

Зрънце 🇧🇬

Зрънце
Малка, съвсем невинна.
Малка, колкото снежинка –
опасна колкото бурите и ветровете.
Малка, съвсем невинна. ...

OtKrOvEni3

Prose » Others

1.3K 5

Ръце 🇧🇬

Тихо е. Тихо и красиво. Поглеждам през прозореца и за миг ми се струва, че времето е спряло. Ето - млад мъж е вдигнал ръка и маха на момичето си, което е спряло от другата страна на улицата, а една жена е протегнала своята, за да погали бебето си. То пък е устремило своите кунки (ах, тези мили баби! ...

rarebird

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 5

Крал Рафаел 🇧🇬

В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се ...

LordZombie

Prose » Short stories

2K 4

За едната чест...(1 част) 🇧🇬

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашк ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.1K 23

Хора, ходете боси! 🇧🇬

Когато си млад и зелен - имаш много мечти и е трудно да видиш себе си...
Всяко същество в природата има свои мечти и свой уникален заряд!
В самото съзряване на утрото, след ранния дъждец оросил тревата (за добро утро), тя повдигна клепки, примигна някак залюляна от лекия ветрец и избистри погледа си ...

Жулли

Prose » Others

1K 16

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно 🇧🇬

КОГА ГРОЗНОТО Е КРАСИВО, А КРАСИВОТО – ГРОЗНО
Когато изневеряват, облечената и късокрака лъжа е единственото създание от женски пол, което мъжете предпочитат пред голата, дългокрака истина.

otkroven4o

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

3.6K 17

До Алекс 🇧🇬

Пътуването
Иска ми се да... напиша нещо за Александрия или за Египет, но май първо трябва да настроя мисълта си на периода от времето на скитането ми из морета и пристанища в района. Време, което неминуемо беше оказало своето специфично влияние върху оформянето на светогледа ми (много изкуствено про ...

vanyom

Prose » Short stories

2K 10

Стъклото 🇧🇬

Стъклото
Странно нещо е дъждът. Идва тих и неочакван. Започва с капка, после втора... и ето, че след миг, безброй кристални капчици за пореден път се опитват да измият прахта от стъклото на прозореца ми. Толкова отдавна не бях поглеждала през него, че не разбрах кога е помътняло и е скрило слънцето ...

isabelle

Prose » Others

1.6K 5

Адаптиране 🇧🇬

АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...

andyboy

Prose

1K 1

Късмет до поискване 20 (последна глава) 🇧🇬

Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

1.5K 14

Люфи, обвита в мечта 🇧🇬

Имало едно време, скрита в една представа и обвита в една мечта, малка жена с името Люфи. Макар и принцеса, Люфи бе съвсем нормално момиче. Очите ù не бяха сини. Косите ù не бяха златни. Но тя имаше замък. Празен, пуст замък, в който живееше сама.
Но когато не е в този замък, Люфи живееше в нашия об ...

Peaches

Prose » Short stories

1.1K 3

Виното на сенките 🇧🇬

Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишина ...

LordZombie

Prose » Short stories

862

Чувствал ли си се... 🇧🇬

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

snEjiTy

Prose » Others

1.8K 2

За гълъбите, фъстъците и още нещо 🇧🇬

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

WhatTheHell

Prose » Short stories

1.5K 2

Денят на страшния съд (1) 🇧🇬

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

dracula88

Prose » Science fiction & fantasy

1.7K 1

Приказка... Реалност... 🇧🇬

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

iv_dani

Prose

1.1K 3

Забавни български хроники Част четвърта 🇧🇬

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

Greg

Prose » Short stories

1.1K 9

Остани с мен 🇧🇬

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

fanaa

Prose » Short stories

1.9K 2

Последната капка надежда 🇧🇬

Не съм плакала от доста време. Винаги съм се опитвала да балансирам нещата - любовта, гневът, радостта, ревността, омразата, щастието... всичко, което ме прави човек. Но понякога просто не става. Понякога
трябва да се предадеш. На лицето ми е изписано отчаяние, то не минава лесно. Отчаяние от всичко ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Others

881 1

Няколко начина да зарадваш г-ца Д за едно лято или за какво тъгува домина Друзила? 🇧🇬

Да започнем от там, че г-ца Д е изключително complicated person. Би било наивно да вярвате, че ще се зарадва на близалка XXL размер. А това се дължи на редица фактори, все още необясними за светилата в световната психология, които допълнително усложняват битието на/с г-цата/г-жата. ( последното обръ ...

desi.mandradjieva

Prose » Humorous

1.5K 3

Щастието 🇧🇬

Щастието не е в това да направиш много пари. Щастието не е и в това с тези пари да си купиш голяма къща извън града. Щастието дори не е в това да имаш много пари, голяма къща извън града и да отидеш там с голямата си любов... Тези неща просто допълват Щастието.
Щастието е в това, да имаш малка къща ...

jossefin

Prose » Others

1.4K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Къщичката на дървото 🇧🇬

Фрагмент във фа мажор 🇧🇬

За прегръдката 🇧🇬

Поредният ТИ 🇧🇬

Моно 🇧🇬

На сестра ми 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Какво е Любовта? 🇧🇬

Кървава разходка 🇧🇬

Шепот в нощта 🇧🇬

Обикновен разказ за необикновен човек 🇧🇬

За едната чест...(2 част) 🇧🇬

Тихият Мъртвец 🇧🇬

Несбъднато бащинство 🇧🇬

Когато доброто тръгне по хората 🇧🇬

Русалката и Юнака 🇧🇬

Мокро време 🇧🇬

Делфинът, ч.2 🇧🇬

Хората... 🇧🇬

Зрънце 🇧🇬

Ръце 🇧🇬

Крал Рафаел 🇧🇬

За едната чест...(1 част) 🇧🇬

Хора, ходете боси! 🇧🇬

Кога грознота е красиво, а красивото - грозно 🇧🇬

До Алекс 🇧🇬

Стъклото 🇧🇬

Адаптиране 🇧🇬

Късмет до поискване 20 (последна глава) 🇧🇬

Люфи, обвита в мечта 🇧🇬

Виното на сенките 🇧🇬

Чувствал ли си се... 🇧🇬

За гълъбите, фъстъците и още нещо 🇧🇬

Денят на страшния съд (1) 🇧🇬

Приказка... Реалност... 🇧🇬

Забавни български хроники Част четвърта 🇧🇬

Остани с мен 🇧🇬

Последната капка надежда 🇧🇬

Няколко начина да зарадваш г-ца Д за едно лято или за какво тъгува домина Друзила? 🇧🇬

Щастието 🇧🇬

Queue