alisa_wonderland
132 el resultado
Червеното на устните не стигна.
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.
Проклинам неуспеха на кармината. ...
(Дали не прецъфтя във гардероба?!)
Потъват във забрава пирамидите.
Не се превърта детство откъм гроба.
Проклинам неуспеха на кармината. ...
1253
10
Пространството си легна гладно.
И какво от това?
Ферментира действителността
във бъчва от Дървото на познанието.
И ореолите се преквалифицираха ...
И какво от това?
Ферментира действителността
във бъчва от Дървото на познанието.
И ореолите се преквалифицираха ...
1021
5
По пресните ти стъпки
пресни рани
издирват като хрътки нежността.
Катран вали със капки като врани.
Със враните катранено пищя. ...
пресни рани
издирват като хрътки нежността.
Катран вали със капки като врани.
Със враните катранено пищя. ...
1343
15
Ден първи.
Кървава пустош,
непознаваща тишина.
По гърба на света
като тръпка ...
Кървава пустош,
непознаваща тишина.
По гърба на света
като тръпка ...
1046
1
16
Съмва се. Снощи съборих
сто самохвални стени.
Съмва се. Спи, Сънотворецо!
Спи и сънувай съдби.
Спиш. Самосънна скулптура, ...
сто самохвални стени.
Съмва се. Спи, Сънотворецо!
Спи и сънувай съдби.
Спиш. Самосънна скулптура, ...
948
6
Ако убиеш присмехулник
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?
Ако оплюеш Магдалена ...
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?
Ако оплюеш Магдалена ...
1400
15
Криво е утрото. Дращи по дланите.
Пъплят по пътя мъгли.
С древни, прокъсани дрипи, продрано
грачат в съня ми сълзи.
Грозна е крайната гара на вятъра, ...
Пъплят по пътя мъгли.
С древни, прокъсани дрипи, продрано
грачат в съня ми сълзи.
Грозна е крайната гара на вятъра, ...
1787
13
Ще абортирам Пепеляшката във себе си.
Отдавна вече й е време за умиране.
И тиквата е вече неизбежна.
Бялата фея
се пенсионира. ...
Отдавна вече й е време за умиране.
И тиквата е вече неизбежна.
Бялата фея
се пенсионира. ...
1088
7
Вятърът ми обърна
новата страница.
Не ти.
Граница!
Първата ...
новата страница.
Не ти.
Граница!
Първата ...
1006
5
Те ми завиждат за ръцете ти, приятелю!
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.
Те ми завиждат за това, че еднорозите ...
И нямат длан да си признаят, че са мъртви.
Те ми завиждат за това, че като вятър
ти бях последната за малко. После - първата.
Те ми завиждат за това, че еднорозите ...
1197
9
Искам дете
от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша. ...
от пороя.
Да е дъждовно. Зенично.
Да го люлея във шепи.
Да го приспивам във чаша. ...
1517
22
Цигарите се сгушиха.
Докоснаха се с пепел.
Изгаряха се,
любеха се в пушека.
Преплетоха се, ...
Докоснаха се с пепел.
Изгаряха се,
любеха се в пушека.
Преплетоха се, ...
1131
12
Запази си смъртта за отвъдното.
Няма място за нея във мене.
Животворно е нашето сбъдване.
Животворна любов пълни вените.
Животворна надежда те вдъхна ...
Няма място за нея във мене.
Животворно е нашето сбъдване.
Животворна любов пълни вените.
Животворна надежда те вдъхна ...
1127
9
Клептоманска е тази надежда,
да открадна дъха ти с очи.
От очите ти свят да изрежа.
Да съм цяла колажна от "Ти".
Да отскубна на слънцето корена, ...
да открадна дъха ти с очи.
От очите ти свят да изрежа.
Да съм цяла колажна от "Ти".
Да отскубна на слънцето корена, ...
1027
7
Не сън.
Нито реалност.
По белия гръбнак на магистралата
сенките се късат.
Разпиляват се. ...
Нито реалност.
По белия гръбнак на магистралата
сенките се късат.
Разпиляват се. ...
903
6
Скъсах завесата
на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско. ...
на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско. ...
969
8
За какво се докосвахме
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони ...
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони ...
1160
4
Очите ни проблясваха,
разхвърляни по пода,
запалени –
да светят на онези,
които са забравили за пътя. ...
разхвърляни по пода,
запалени –
да светят на онези,
които са забравили за пътя. ...
1078
8
Пияните ни почерци се скитаха
по девствените, тихи редове.
Те стреляха в сърцата
и не питаха
кога да ни накажат и къде. ...
по девствените, тихи редове.
Те стреляха в сърцата
и не питаха
кога да ни накажат и къде. ...
1045
9
Предполагам, била е разкаяна
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти, ...
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти, ...
1336
9
Не те интерсувам.
Не наистина.
Интересуват те гърдите ми,
косата ми...
Отвътре съм ти страшна. ...
Не наистина.
Интересуват те гърдите ми,
косата ми...
Отвътре съм ти страшна. ...
2359
13
Тук няма призраци.
Свърталище на живи,
безжизнено студени същества.
Свърталище на гипсови отливки,
крещящи своя смисъл в огледалото. ...
Свърталище на живи,
безжизнено студени същества.
Свърталище на гипсови отливки,
крещящи своя смисъл в огледалото. ...
921
4
Там, където
улицата се слива с безкрая
и стърчат от мъглата
главите на сградите,
набити на колове, ...
улицата се слива с безкрая
и стърчат от мъглата
главите на сградите,
набити на колове, ...
1024
3
Изхвърли календара.
Подпали го. Разкъсай го.
Нямаш нужда да виждаш
колко празни са дните му.
Нямаш нужда за утре ...
Подпали го. Разкъсай го.
Нямаш нужда да виждаш
колко празни са дните му.
Нямаш нужда за утре ...
965
3
Искам да бъда стена.
Заболя ме. Омръзна ми вече.
Искам тапети.
От онези - всички ги знаете -
розови, на цветчета. ...
Заболя ме. Омръзна ми вече.
Искам тапети.
От онези - всички ги знаете -
розови, на цветчета. ...
1148
8
Запали свещта.
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...
За всичко недочакано. За всеки дъх живот, който губя, когато те няма. За всеки крясък след теб, който няма да чуеш. За всяка мелодия, в която те вплитам.
За всеки миг, за всяко късче ежедневие, което садистично ми напомня, че някъде те има. За всяка нощ, в която сънят е само мит.
Запа ...
1902
6
Не искам име.
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...
То само ме затваря в рамките си.
Не искам минало.
То само ми напомня, че съм грешна.
Нима е човешко да се греши, щом безгрешни идоли сме си създали?! ...
1586
2
Понякога идваш случаен,
небрежен,
на прага на моята близост.
Кажи ми, приятелю, пътнико,
скитнико, ...
небрежен,
на прага на моята близост.
Кажи ми, приятелю, пътнико,
скитнико, ...
1142
7
Връхлитат ме болки от нощната пустош.
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони ...
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони ...
1183
7
И би дванайсет черната камбана,
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде, ...
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде, ...
984
7
И къде в крайна сметка остана животът ми?
Радостта ми в кой ъгъл умря?
Спят съдбите ни – в бездната – там, между две стени
две вихрушки от дим и тъга.
И забиваме свойте бетонени кръстове ...
Радостта ми в кой ъгъл умря?
Спят съдбите ни – в бездната – там, между две стени
две вихрушки от дим и тъга.
И забиваме свойте бетонени кръстове ...
928
7
Заключи нежността ми на тази поляна.
Почувствай я пак
с върховете на пръстите.
Нарисувай ми дъжд. Излекувай ми раните.
Остави ми врата за възкръсване. ...
Почувствай я пак
с върховете на пръстите.
Нарисувай ми дъжд. Излекувай ми раните.
Остави ми врата за възкръсване. ...
893
7
Не искам да ти казвам нищо.
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота, ...
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота, ...
1082
7
Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот. ...
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот. ...
990
8
Събуди ме за ново начало.
Не мога
във този кристален ковчег да остана
зазидана.
Аз съм тук, за да бъда Видяна. ...
Не мога
във този кристален ковчег да остана
зазидана.
Аз съм тук, за да бъда Видяна. ...
1283
9
* * *
Ще кажеш, че светът е нарисуван
от нечия черна ръка
и в него само сивото възкръсва.
Ще кажеш, че животът е колаж ...
Ще кажеш, че светът е нарисуван
от нечия черна ръка
и в него само сивото възкръсва.
Ще кажеш, че животът е колаж ...
1109
8
Поробен
Уморих се от твоето взиране.
То направи света непрогледен.
Уморих се
да те намирам ...
Уморих се от твоето взиране.
То направи света непрогледен.
Уморих се
да те намирам ...
890
5
ще я намеря тъжна и задушна.
Ще я намеря изразходвана
от спомени за топлина.
Ще бъда малка и сама.
Ще бъда малко по-бездушна. ...
Ще я намеря изразходвана
от спомени за топлина.
Ще бъда малка и сама.
Ще бъда малко по-бездушна. ...
939
4
Тишината ме разголва.
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах. ...
И е страшно.
Няма накъде
да бъда повече ранима.
Преждевременно разцъфнах. ...
893
4
Аз скитам срещу сенките на хората
под тежестта на хиляди години.
Намери ме...
Подари ми вярата в небето.
Жаждата да те усетя ...
под тежестта на хиляди години.
Намери ме...
Подари ми вярата в небето.
Жаждата да те усетя ...
1190
11
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
