дакота (Дакота) - Obras

колко ли пъти 🇧🇬

Раздели, сдобрявания, сълзи и прегръдки,
изригване - тайнственост... колко ли пъти .
Нали се обичаме, нали все сме двама.
Дали от безсилие не се разпознаваме.
Доверието трудно стои недокоснато - ...

дакота

Poesía

2007-04-14T10:25:25+03:00 786 8

посвири ми , овчарю... 🇧🇬

Посвири, посвири ми, овчарю...
По тревите росата разцъфна,
във косите си песни на славей
да вплета, преди да издъхна.
Тази нощ щом луната надникне ...

дакота

Poesía

2007-04-14T10:23:38+03:00 708 7

театър 🇧🇬

През жажда за игри открихме своя театър.
Разбивахме стени - горяхме тъмнината.
Приветствахме сами красивите си реплики -
седефено примигване в окото на прожектора.
Сапфири и смарагди в очите ни искряха с ...

дакота

Poesía

2007-04-14T10:19:54+03:00 728 4

намерих те, когато отминаваше 🇧🇬

Обичам те - като след буря,
във края на вълната
от потъване.
Душата ми намери те,
когато ...

дакота

Poesía

2007-04-13T09:00:01+03:00 792 4

утопия върху червени релси 🇧🇬

Мечтаех си за раждането на пожар,
залял със жизнени отблясъци сърцето -
вулкани, недовършили размаха си,
за врящи езера със дъх на древност.
Мечтаех си във вените да се намеря, ...

дакота

Poesía

2007-04-13T08:59:00+03:00 765 4

огньовете на свещите 🇧🇬

Небето е разсечено.
Земята е настръхнала.
В плесниците на грешните
светът е няма църква.
Гърдите на живота ...

дакота

Poesía

2007-04-13T08:57:25+03:00 780 4

когато пеперудите умират 🇧🇬

... небето
звездите си свали, а облаците в локви приземи...
Вече бях престанала да хлипам при вида на всяко откъснато цвете...
Чувствителността ми по рождение е била над допустимото,
гарантиращо непоколебим и твърд поглед за живота. ...

дакота

Prosa

2007-04-12T04:55:11+03:00 1.3K 9

безсънна съм 🇧🇬

Как искам да познавам
всяка твоя фибра.
С дъхът на сетивата -
До голо да я имам.
Как искам да целувам ...

дакота

Poesía

2007-04-12T04:44:37+03:00 863 7

механично 🇧🇬

Механично заделя
оскотялото лицемерие
килограми застреляни
от сърцето на делника.
В саморъчно направена ...

дакота

Poesía

2007-04-12T04:43:31+03:00 798 9

тихо е 🇧🇬

Отиде си - сърцето ми те гонеше.
По всевъзможни начини се криех
и обяснявах ти,
че няма нищо ново -
че всичко е така, както преди. ...

дакота

Poesía

2007-04-11T00:34:16+03:00 821 12

мразя залези ... 🇧🇬

Как се защитават чувствата,
премръзнали в поредното връщане обратно
и защо, когато се разсъмва, познатите ни от нощта
започват да бледнеят между нашите
събудени разочарования... ...

дакота

Poesía

2007-04-11T00:32:06+03:00 971 12

в корените на тревата 🇧🇬

Ако звездите
в хора се превърнат,
дали небето ще им стигне...
Безсрамните очи на пътят дълъг
ще се уморят ли да се взират... ...

дакота

Poesía

2007-04-11T00:24:50+03:00 883 14

разлято е 🇧🇬

Безлунието отхапа светлината,
като въздишка е отпаднала нощта.
Морето е спокойна равнина -
(разлято е)
гальовна ласка в лозова зеленина. ...

дакота

Poesía

2007-04-10T02:06:03+03:00 834 11

фиданка в жарава 🇧🇬

От еньови билки кръвта ми е силна:
под залезни сълзи снагата си мия,
от лунна усмивка косите си сплитам,
а звездния блясък запява в очите ми.
По тъмни поляни с венец от иглики ...

дакота

Poesía

2007-04-10T02:03:52+03:00 799 8

и струва ми се...богата съм 🇧🇬

Приближи мигновенно.
С рой звезди във ръката -
като букет,
Като цвета на дъга.
И всичко миришеше ...

дакота

Poesía

2007-04-10T02:01:01+03:00 860 10

като лилия 🇧🇬

С предъвкани,
преглътнати обиди
дописвам страници
от откровения.
През парцалива ...

дакота

Poesía

2007-04-09T01:56:04+03:00 780 14

не по ноти 🇧🇬

Съдрано ми е сред насядалите делници,
продупчили възможността на риска.
От зъбите им фъфлят камуфлажни реплики,
че всичко във живота си прилича.
Какво се пъчиш поне-делнишки ...

дакота

Poesía

2007-04-09T01:53:10+03:00 800 9

позна ли ме 🇧🇬

"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"
Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да бъде до него
- Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.
Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме? ...

дакота

Poesía

2007-04-09T01:50:45+03:00 939 1 21

животът е ревнив вдовец 🇧🇬

Трябваше да го направя,
но нямах понятие за света,
който ще прекося...
и все пак тръгнах
(водена от душата си), ...

дакота

Poesía

2007-04-08T13:51:05+03:00 765 1 7

напускам те 🇧🇬

За да прекрачиш
в утрешния ден,
не е възможно
да продължиш
да живееш ...

дакота

Poesía

2007-04-08T13:46:18+03:00 1K 12

един е изборът и винаги е тъжен 🇧🇬

Познавам ли те отпреди... дали
магия си направена от времето?
Сега се случваш в думи и мечти
охотно от душата промълвени...
Обаче чакай малко, нека помълчим - ...

дакота

Poesía

2007-04-08T13:40:29+03:00 825 2 10

всичко е сън на душата 🇧🇬

Чуваш ли вече нощта -
с нейният призрачен шепот?
Като песен на лебед е.
Искам те! Плискам се
там, ...

дакота

Poesía

2007-04-07T09:52:50+03:00 836 1 10

очите си затворени държахме 🇧🇬

В дълбокото се
потопихме,
но ти изгуби се... да дишаш.
Помъчих се да те открия,
но ти не можеше ...

дакота

Poesía

2007-04-07T09:51:40+03:00 822 1 11

сълзите на лятото 🇧🇬

"Птичката с тръна в гърдите следваше неумолим закон
Когато острият шип я пронизва, тя не подозира
чв я очаква смърт; само пее и пее
докато не й останат сили да издаде нито звук повече
Но ние - когато забиваме тръна в гърдите си, знаем. ...

дакота

Prosa

2007-04-07T09:48:51+03:00 1K 5

харесва ми 🇧🇬

Ще продължа ( харесва ми)
да те обичам!
Защото знам -
без теб ще ми е празно.
Не ми се слушат никакви поличби. ...

дакота

Poesía

2007-04-06T03:14:41+03:00 838 1 8

... ти, кажи ми 🇧🇬

Оглупяла ли съм
или съм от лудите, по луда...
Върху тялото ми
кацат пеперуди, любят се -
от пръстчето ми тръгват, ...

дакота

Poesía

2007-04-06T03:03:47+03:00 982 1 14

от две страни 🇧🇬

от две страни
Аз съм там, където теб те няма,
дори когато е било отдавна.
Минава два -
не искам да си лягам. ...

дакота

Poesía

2007-04-06T02:29:13+03:00 1.2K 1 6

със ангели сред лозето играех 🇧🇬

Облече се лозата в гъсто грозде -
изписка слънце във ръждиви чепки.
Преди на утрото да спре в завоя
зърна разтръска в огън трескав.
От угарите, сбирали тъгата, ...

дакота

Poesía

2007-04-05T09:21:27+03:00 742 8

... да се връщаш 🇧🇬

Върху зрелите гроздове
лягам,
под луната сребрея
- забравям се
и очите затварям... ...

дакота

Poesía

2007-04-05T09:20:16+03:00 787 1 6

ще я ...убия 🇧🇬

Ще изключа програмата,
дето бълва измислици -
за онази - голямата...
Вече пълна е с вируси.
Ще затворя прозорците. ...

дакота

Poesía

2007-04-05T09:19:18+03:00 1.4K 1 10

отливки 🇧🇬

Ден
Денят е стъпка към нощта
в полето от стереотипи,
букет от опити за бягства
предадени от пестеливост. ...

дакота

Poesía

2007-04-04T09:32:19+03:00 774 1 8

мечтание 🇧🇬

Да можем с тебе да се видим
и този ден да съществува,
със тайни билки
за магии -
от вечността ...

дакота

Poesía

2007-04-04T09:30:21+03:00 754 8

В добронамерената усмивка на живота 🇧🇬

От няколко дни нямах нито ден почивка. Пролетта дойде не само с аромата на очакване, но и с неотменните ангажименти. Ритъмът на живота ми рязко се промени. Придоби някаква твърда решимост, примесена с нервност. Продължавах да спазвам неизменният си "маршрут" на действие, но сякаш се бях отдръпнала м ...

дакота

Prosa

2007-04-04T09:29:33+03:00 1K 6

в шепота на спокойствието 🇧🇬

(импресия)
Заглъхвам, като ехо в сивкавата нищета, до прашното дъно на огнището на бившето щастие, със забравено мечтание за огън...
Чувам само шумът на далечни води, откраднати от горещия дъх на решението си. Като плесница в средата на море от цъфтящи дървета и растения, в уплашената градина на све ...

дакота

Prosa

2007-04-03T02:08:03+03:00 967 3

боли 🇧🇬

Боли ме, вещице!
Боли!
Съдба ли те наричат
още...
Откъснат зов ...

дакота

Poesía

2007-04-03T01:50:52+03:00 877 4

уча се да летя 🇧🇬

Гледам от прозореца. Прекосявам небето с нокти.
Тъгата на чувствата ми е като коприва във вените.
Отпечатан крясък съм в лицето на залеза.
Влюбена съм
като закана ...

дакота

Poesía

2007-04-03T01:48:30+03:00 812 6

презентация 🇧🇬

До беззвучност
ми е някак си отнесено.
Може да се каже
преболяло.
Като в приказка ...

дакота

Poesía

2007-04-02T02:24:50+03:00 657 2

буря 🇧🇬

дакота

Poesía

2007-04-02T02:23:47+03:00 662 8

клетвено 🇧🇬

на...
Кълна се, че ще те обичам!
Дори, когато ме намразиш.
В река кръвта ми ще изтича.
В морето ще отвори рана. ...

дакота

Poesía

2007-04-02T02:22:17+03:00 847 4

насаме 🇧🇬

дакота

Poesía

2007-04-01T08:40:10+03:00 792 5