dodic
266 el resultado
Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...
656
15
Поредното човешко тяло,
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...
открито бездиханно във снега,
поредната далече отлетяла,
спасила се или изгубена душа.
А колко всъщност струва ни животът? ...
619
12
Ръцете ми са вече уморени.
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...
Изписах не един молив.
За много кратко бе до мене,
за много кратко бях щастлив.
Ти много болка ми остави. ...
683
16
Не вдишвай ме!
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...
И без това се губя
в кафявото на твоите очи.
Усмихвай ме!
Усмихвай ме до лудост! ...
812
21
... и не на себе си извадих ножа.
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...
На онзи другия, във мен.
Таящ се зад прозрачната ми кожа
и често ме поставящ в плен
на някакви невидими нещастия, ...
742
24
Небето е надвиснало от облаци,
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...
лястовици се опитват да го задържат,
крила опират... плахи писъци,
във сивия му дъх кънтят.
Въздухът изпълнен е със задуха, ...
924
18
Понякога съм ниско във тревата
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...
и тихо в стръковете й лежа,
прегърнал с поглед небесата,
сърце си черпя с тишина.
Понякога съм някъде високо, ...
863
27
Пари съм отделил - грижовно,
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...
но не за сладки, а за носни кърпи.
На улицата ще застана отговорно
и там ще ги раздавам, милосърдно.
Че достатъчно и мен ме натъжава, ...
680
19
Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...
690
22
Дали се провалих със тебе?
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...
Не мисля. Просто е било
писано да бъдем разделени.
(Дори не питам се защо.)
Моментният синхрон не значи, ...
953
21
И очите, и косите ти разпарят
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...
тялото и голата ми същност,
бавно, като роза се разтварям,
имам те, и вече не е същото.
Млечното във тебе ме поглъща, ...
832
31
Да докоснеш дъгата, изправен на пръсти!
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...
Това го умея, щом дъгата си ти.
Щом погледна очите ти, пъстрите,
и отроня от радост кристални сълзи.
Да преплуваш морето, дълбокото, синьото! ...
1095
14
На чужди гайди не пригласям,
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна, ...
1123
22
В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека, ...
713
22
Не съм от там. Не искай да ме имаш,
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...
не съм от росните поля,
които с красотата си връхлиташ
и скубеш всичко с ледена ръка.
Не съм от там. Дори не ме поглеждай, ...
695
23
В очните ми сфери - отражение
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя, ...
735
14
Зелените поля са шепи,
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...
разтворили се под небето - океан,
и ние двамата със тебе,
сгушени сме. Точно там,
където стръкове издигат, ...
716
21
Животът е вечно набутване,
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...
погледнат от всички страни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване, ...
770
18
Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...
5268
25
От ромско костите му пукат.
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...
Личи от очните му сфери.
От бронз да козирка надрусан.
Крачката му криво мери.
Така се движи - на посоки, ...
940
15
Изгонете селото от блока.
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...
Повече не се издържа.
Простотията безумно е дълбока
(тук мърморя и попържам).
Превърнали мазето в механа, ...
573
13
В шарените сенки на дърветата,
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...
сред ежедневен глъч и суета,
положила на колене ръцете си,
усмихва се загадъчна жена.
По гладкото, желязно тяло, ...
744
18
Не пиша в рима, за да впечатля,
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...
и как ли бих могъл да го направя,
със таз, свенливата душа
във дълбините ми, която се е свряла.
Не пиша умни изречения, ...
677
23
Мога да помоля да останеш,
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...
но какво това ще промени?
Разливът отдавна е настанал,
повече от всякога руши.
Мога и за прошка да помоля, ...
582
21
Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи, ...
675
19
Търся се във спящите ти длани,
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...
в пръстите ти, свити на фунийка,
в две ръце, пред устните събрани,
в бялото на нежната ти китка.
Търся се в затворени клепачи, ...
752
18
Ако трябва, днеска ще умра!
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...
Отново, за да мога да те срещна.
Там, от другата страна,
където се живее вечно.
Че навярно много ще боли. ...
656
14
Припламнаха искри, а после
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...
суетата гневно ги заля.
А аз дори не те докоснах,
да те целуна даже не успях.
Настана тишина - мъртвило, ...
752
20
Ако можех като сняг да се стопя,
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...
но не в природата - в дланта ти.
Да потъна в бялата ръка
и бавно да се смеся със кръвта ти.
Да изследвам вътрешното ти пространство, ...
730
25
Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите. ...
771
21
Тъжно е, когато си отиваш,
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...
от небесата черна кръв вали.
И вали... а аз загнивам,
рана не е, а така боли.
Тъжно е, че днеска се прекъсва, ...
832
8
Уморен от лудешкото скитане,
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...
в тебе днес откривам утеха.
Като птиче в ръцете ти сгушвам се.
Моят дом е снагата ти крехка.
И очите кафяви, велурени ...
870
16
И е светло
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...
слънцето грее
и ме докосваш
със нежни лъчи
и проблясват ...
750
19
Стига ми и само да мълча.
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
А ти да мислиш, че се притеснявам.
И така, чрез тази тишина,
дистанцията помежду ни да скъсявам.
Дорде взаимно се допрат, ...
811
1
20
Ти виновна си за всичко.
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...
Искам те. Това ме плаши.
Аз толкова съм бил самичък...
Трудно е да го изкажа.
Ти сама нахлу в света ми, ...
742
14
И ако утре някъде те срещна,
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...
загледам се във твоите очи.
Бъди добра! Глава не свеждай.
Ще бъде трудно, ще боли.
Че още дирите в сърцето, ...
905
15
Изкуство е да си шпакловчик,
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...
когато шпаклата ти е езика,
всички с нея да работиш,
във дупките им да я тикаш.
Когато нужно е да се разтваряш, ...
754
6
Накъде ли отиват звездите,
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...
щом напуснат веднъж небосклона?
Дали да изпълнят мечтите,
мечтите на нас - милиони?
Накъде ли отиват звездите, ...
976
2
13
Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.
Раздрах до припадък ръцете си, ...
764
13
Ще утивам сабахлям на него
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза, ...
1708
11
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
