face04
163 el resultado
Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...
  543  11 
Искам те! От нежност в огън да те преоткривам!
Искам те! От обич със звън да те покривам!
Искам те! С криле от слънце да те нарисувам!
Искам те! С надежда всяка мисъл да жадувам!
Искам те! От страстта ти полудяла да ревнувам! ...
  687  11 
Като прокажени с греха сме се срастнали.
Посрещаме нощта интернетно откраднали.
И пак сме си длъжни, че не се обичаме.
А в гротеските само на себе си приличаме.
Навличаме дрипи от думи фалшиви. ...
  503 
Прости, че те докоснах.
Прости, че от устните ти жадно пих.
Като отрова се промъкнах
и във вените ти нокти впих.
Загубих представа къде съм, коя съм. ...
  520 
Крадеш ме като просяк в утрото ни бяло.
Напиваш се от любовта ми до несвяст.
И взимаш дланите ми със нехайство,
изстрадали от лудата ти власт.
Като магия песента ти ме опива. ...
  661  12 
Красиво плачем.
Сричаме наивно.
В съдбовен грях мълчим
съвсем като на кино.
Протягам устни, ...
  410 
Редувам на сляпо в живота,
спомен за обич със спомен за тъга.
От размените често объркана се откривам
в собствената си сянка от срах и лъжа.
Но няма да искам да се върна отново, ...
  432 
Аз знам, че няма да те имам,
защото нямаш ме и ти.
Вървим, рисуваме, мечтаем
и някак все без глас ридаем.
Прегръщам те безмълвно, като сянка. ...
  679  11 
Прегризаната ми душа във мене стене.
Прешива всичките си грехове.
Отчуждена рана като писък там белее
и чака да ми стане бреме.
Поскърцват всичките ми вопли. ...
  621 
С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън. ...
  553  10 
Очакването ми за тебе отдавна ме прегръща.
Със пръсти слепи и до болка неразбрани.
Вървя към теб надеждно и самотно,
а само сянката ме гледа тъй виновно.
От много други думи бих те разпознала. ...
  623  12 
Премислено, любов, аз теб жадувам.
В протягащите светове от спомени
за сбъдване ще те рисувам.
Нежност розова, но палеща
в едно със тръните ще те поглъщам. ...
  490  12 
Навярно съм сляпа за нова светлина.
Навярно съм сляпа за твойто - Ела!
Не съм аз открила от други мълва,
че можем да вярваме чак до смъртта.
Вървиш подир мен като сянка, но знам. ...
  527 
Рисувана във злато, спомням си сега.
Каква осанка, власт на шеметна жена.
Но днес съм друга, от сребро блестя.
Очи премрежвам от студ и суета.
От влюбване белее тънката следа. ...
  494 
Не сме си нужни.
Вече сме си чужди.
Дъжд вали, без капка жал.
Отмива спомени, които сме натрупали.
И тъжни, и объркани, ...
  596  16 
Любов си откраднах.
Ще питате как?
Протегнах ръка и в тъмното взех си една.
Завих я с усмивка и нежно запях.
А тя ми отвърна със присмех, ...
  616  14 
На клада от спомени плачем за милост.
Протегнали длани, докоснали пламъка,
прошепваме думи тъй дълго стаявани,
отричали и възхвалявали нашата същност.
За прошка напрягаме мисли и думи, ...
  655 
От теб си тръгвам и проклинам.
В очите взираш се напразно -
оттам умора и тревога блика.
Сълзи очакваш... ала не.
Отдавна свикнах с мисълта за две. ...
  493 
Пристигаш на пръсти.
В съня ми надничаш.
Отпиваш сълзите,
които са твои и знаеш.
Трептя и се питам. ...
  545 
Тръпки ме побиват от спомените в мене.
Кръжат ята от врани с рани полудели.
За връщането мамят бисери в очите ослепели.
Кръжат без жалост призраци от думи наранени.
Вълнуващо и обяснимо преливат чувствата сами. ...
  421 
Бъди ми истина!
Бъди ми най-мечтана близост!
Прегърни ме с устни от жарава!
Обичай и ще те обичам!
Готова притихвам и те рисувам в стих. ...
  584  12 
С една сълза родих се в сутрин бяла.
Отпих от нея и прогледнах.
За много утрини проплаках.
И пак се раждах и разбирах,
че съм готова, ...
  545 
Научи ме да обичам.
Вземи в ръце сърцето ми от лед.
Прегърни го с дъх на ябълково вино.
Надари ме с нежност от розов плет.
Не ме щади. ...
  504 
Единствена като призрак, през зора от спомени пътувам
На надеждата сълзата с радост да прегърна.
Очакване ли...?
Ненаситна завист ли...?
И да бягам, нямам сили да откривам. ...
  759 
В колорита на мечтите си ми ти.
Откривам колко обич съм събрала
и рисувам те на воля каквото и да си.
С една милувка, четка съм в ръката.
Така прозряла любовта ти в мрака, ...
  484 
В нощ без луна, видях очи.
В облак от мечти усетих ръце.
Не се усмихнах дори, защото знаех, че ще боли.
Една сълза се спря за миг
И аз разбрах колко ще ме нарани. ...
  624  11 
За тебе, спомен, си поплаках.
Затръшнах порти с болка.
Пред теб се изповядах.
Не ме напусна и в окови пак ме сложи,
да нямам аз без тебе никакви въпроси. ...
  503 
Прогледнах ли?
Кажи, защо мълчим?
Тази някогашна болка ли споделяме?
Или отваряме врати за всеопрощаване.
Редувахме дъга от чувства на зазоряване. ...
  420 
Няма те!
Знам го!
Видях те как гледаш в други посоки.
Обидена, тъжна оглеждам вината,
но нямам следата, довела ме тук, при тъгата. ...
  412 
Самотно е без теб, когато идваш.
Самотно е без теб, когато си отиваш.
Зареян поглед, някак плах...
И пак с въздишка тръгвам в твоя впряг.
Не мога да съм друга. ...
  461 
Съдбата си ти подарявам.
Мигът на вечност в твоите ръце съм
и ще те прегръщам докато мога,
дори светът в нозете ти ще сложа.
Вземи ми порива. ...
  605  10 
Кажи ми, как да попия с устни жаждата,
премъчена и толкова недосегаема?
Кажи ми, как да спра дъха си и от стон ,
превърна се в любовен полъх на дните ми
измъчени до неузнаваемост? ...
  583 
Живота си наглеждам как край мен преминава.
Докосвам го сякаш, а той все ми бяга.
С очи ослепели, с ръце потрепервам
и пак до стената намирам въпроси.
Какво съм? Коя съм? ...
  587 
Къде се изгубих?
Защо се погубих?
Създадох те с обич.
Лице нарисувах.
Но с болка, без дъх ...
  580 
В нощта ще онемеем.
Всички светлини ще светят
в посока на нашите въжделения.
Бъди ми пътека и радост да има.
Ще светя за теб като малка звездица, ...
  454 
Поиска от мен да направя магия.
Поиска от мен да намина край теб като сянка.
Заплаках, но тръгнах клишетата в мен да разбия.
Видях се с очи пъстроцветни.
С калинки играх си аз до насита, ...
  565 
Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита. ...
  528 
Живота ми сякаш парче по парче ти събираш.
Ридая в прегръдки и за обич мечтая.
Не спирам дъха и крилете напрягам
Да стигна безкрая, там, кьдето е Ада и Рая.
Когато ме имаш и нямаш. ...
  420 
Зад ъгъла спря ме усмивка една.
Поздрави и отмина.
Но вслушана в стъпки, усетих как спря.
Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.
И от сянка превърна се в спомен. ...
  415 
Объркани, но истински,
невъзможни и отхвърлени,
стопяват се във тъмнината
горчивите ни предрасъдаци.
Невиждащи и неразбиращи ...
  489 
Propuestas
: ??:??