face04 (Таня Кирилова) - Obras

Мечтано очакване 🇧🇬

Изречена сълза е твоето завръщане.
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали. ...

face04

Poesía

2009-04-26T16:30:19+03:00 1.2K 21

Ако можех... 🇧🇬

Ако можех... зора за тебе да бъда,
щях във твоето утро всеки ден да изгрявам.
Ако можех... слънце в деня ти да бъда,
щях със всеки лъч само теб да погалвам.
Ако можех... река за тебе да бъда, ...

face04

Poesía

2009-04-18T13:36:28+03:00 932 11

Ще си отида от тебе 🇧🇬

Аз сега ще си ида от тебе.
Ти вратата след мен заключи.
И се скрий от себе си във тишината,
за да не усетиш, че и тебе те боли.
Но ще можеш ли любовта да излъжеш? ...

face04

Poesía

2009-04-15T11:12:31+03:00 911 15

Като стон... 🇧🇬

Листопадна съм в спомени дишащи.
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих ...

face04

Poesía

2009-04-14T08:49:14+03:00 794 16

Сбъдната изповед 🇧🇬

По тъмно идваш.
С цвете от луната във ръце.
На прага те посрещам
и на любов ухае нощното небе.
Къде си бил аз няма да те питам. ...

face04

Poesía

2009-04-12T19:28:13+03:00 964 20

Не съм ти спомен 🇧🇬

Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш. ...

face04

Poesía

2008-10-07T16:28:40+03:00 1.4K 22

Със обич за обич 🇧🇬

Аз дълго във съня си те прибирах.
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих. ...

face04

Poesía » De amor

2008-10-03T12:54:25+03:00 959 17

Обич 🇧🇬

По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,
в прелистените спомени откраднала съня.
Преминала през много изпитания,
с усмивка подарила ми деня.
На есента със дъхави треви се врича. ...

face04

Poesía

2008-10-02T13:41:41+03:00 851 10

Неочаквана среща 🇧🇬

Не те поканих аз на среща.
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони. ...

face04

Poesía

2008-09-30T09:05:38+03:00 814 15

Истински приятел 🇧🇬

На тръгване със топла дума ме изпращаш.
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща ...

face04

Poesía

2008-09-28T11:06:30+03:00 1.9K 13

Лятно сбогуване 🇧🇬

Отиваш си лято, подгонило облаци.
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало. ...

face04

Poesía

2008-09-25T15:16:12+03:00 759 1 12

Дочаках те 🇧🇬

Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи. ...

face04

Poesía » De amor

2008-09-23T21:11:23+03:00 766 9

Протегни ръка 🇧🇬

Не ме сънувай със луната сребролика.
От ореола и очите ти ще прокървят.
Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат
и ще те следват, където и да си.
Не ме мечтай със ангелски крила от злато. ...

face04

Poesía

2008-09-19T06:51:50+03:00 859 10

На тръгване към вечността 🇧🇬

Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка! ...

face04

Poesía

2008-08-22T07:51:24+03:00 766 16

Монолог 🇧🇬

В несънуваните нощи връщат ме очи.
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици. ...

face04

Poesía

2008-08-21T10:23:34+03:00 673 13

В очакване на обич без отричане 🇧🇬

В сърцето ми пресъхват извори
от спомени за дългото мълчание.
От изгреви до залези прегърнати,
прибирам ги с въздишка и мечтание.
Със тях застлано е леглото на душата ми. ...

face04

Poesía

2008-08-20T10:26:25+03:00 800 15

Тъжно цвете 🇧🇬

Нощта прибира сенките край мене.
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака. ...

face04

Poesía

2008-08-19T09:03:26+03:00 937 8

Добре дошъл у дома, приятелю! 🇧🇬

Здравей, приятелю! И добре си дошъл у дома! Както виждаш, всичко е по старому. Е, летището е ново, но нали така трябва. Народа го е казал - "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Ха сега, дай една голяма усмивка, че може и да е за последно. Ти не се стряскай. Все ще намерим за какво да се посмеем. ...

face04

Ensayos

2008-07-29T14:10:04+03:00 2K 6

Последно 🇧🇬

Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...

face04

Poesía

2008-07-10T17:35:05+03:00 2.1K 15

Отивам си 🇧🇬

Отивам си.
Вратата не заключвай.
Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.
Ще се прегръщаме на воля
и ще се топлим в студена юлска нощ. ...

face04

Poesía

2008-07-09T15:59:35+03:00 834 15

Моето момче 🇧🇬

Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич ...

face04

Poesía

2008-07-08T11:18:03+03:00 1.4K 21

Призрак от вчера 🇧🇬

Стоиш пред мен, а само сянката ти плаче.
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада. ...

face04

Poesía

2008-06-20T16:27:32+03:00 916 17

Сбогом 🇧🇬

Смълчаха се последните ни думи.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом. ...

face04

Poesía

2008-06-19T16:48:45+03:00 764 10

Разнищи се тъгата ми 🇧🇬

Тъгата ми разнищи се във тишината.
В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.
И болката от спомена прегърнала завинаги,
без теб ще ме гори със образ тъй любим.
В огнището догарят и последните милувки. ...

face04

Poesía

2008-06-15T13:09:09+03:00 670 8

Моята гара 🇧🇬

Гарата е моя.
Влакът е... друг.
Слънцето след дъжд.
Над мен дъгата, свита на кравай,
очаква да си избера посока. ...

face04

Poesía » Otra

2008-06-03T15:03:35+03:00 893 17

Среща със спомен 🇧🇬

На кръстопът се срещаме със спомена.
С една сълза, погребана без време,
се връщат прилики, дошли от минало.
А светофарът свети в мен предупредително,
напомнил ми, че не се очаква сбъдване. ...

face04

Poesía

2008-06-01T16:59:48+03:00 755 10

Мъничка звезда 🇧🇬

Във очите ми се вливаш
със милувката на утринна роса.
По миглите ми - с нежността
на върбовата клонка
танцуваш с лъч от слънчева звезда. ...

face04

Poesía

2008-05-27T09:00:16+03:00 1.2K 23

Безсъновен храм 🇧🇬

От дълго време се затварям
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене, ...

face04

Poesía

2008-05-25T01:08:54+03:00 787 14

Иди си 🇧🇬

Защо се връщаш?
Отдавна този праг
изтъркал е следите
от предишните ни дни.
И само спомен ...

face04

Poesía

2008-05-09T16:35:12+03:00 2.2K 36

Искам да съм бяла 🇧🇬

Как искам да се виждам бяла.
По-бяла от смеха на утринното ми небе.
Да тичам в синевата боса
и да ме прегръщат нечии добри ръце.
С усмивка искам всеки лъч да ме погали. ...

face04

Poesía

2008-05-06T16:46:02+03:00 923 26

Много ли искам 🇧🇬

В осъмналото утро от звездите.
В прегръдките на слънчево небе.
Се раждат истински във мене,
усмивките на твоите ръце.
Докоснати от нежните милувки, ...

face04

Poesía

2008-04-30T11:23:36+03:00 925 26

Нашите греховни светове 🇧🇬

По улиците прашни, без посока,
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига ...

face04

Poesía

2008-04-29T10:01:13+03:00 788 20

Жадувано помилване 🇧🇬

Във себе си, в дълбокото аз искам да се вливам.
Очите-езера с водите от желания да се преливам.
От тъмното до светлото вечно да се преоткривам
и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.
Жадуването ни е като непресъхващ извор. ...

face04

Poesía

2008-04-18T10:04:40+03:00 820 23

Шепот на обичане 🇧🇬

С целувката от шепот недокоснат,
преливаш се във мен от слънчево небе.
И с пролетен копнеж под цъфналата вишна,
прегръщаш със ухание ти новите ми светове.
Нетъгувана и непорочна, ...

face04

Poesía

2008-04-14T13:35:28+03:00 898 14

Ти 🇧🇬

Ти, страннико от самотните ми вечери,
утъпкваш с тежки стъпки новите ми светове.
Не се прави, че нищо не разбираш,
нали от теб са всичките ми грехове.
Ти в мислите ми дълго си жигосвал. ...

face04

Poesía

2008-04-13T11:25:10+03:00 929 20

Приятелска ръка 🇧🇬

И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...

face04

Poesía

2008-04-06T21:57:27+03:00 2.8K 22

Любов, от тебе имам нужда само 🇧🇬

По съмнало, в море от спомени аз още те сънувам.
С ухание от пролетния бриз в косите опиянено те жадувам.
По пясъка в следите нежно твойте стъпки преоткривам.
И с писъка на чайката - ”Обичам те” дочувам.
В призрачните ласки на сбъднатото ми безвремие, ...

face04

Poesía

2008-04-04T17:56:51+03:00 1.6K 17

Във властта на любовта 🇧🇬

Ти пак се връщаш.
От пепелта възкръсваш.
Прекрачила пространства,
неочаквано в душата ми сънуваш.
Отваряш стари рани, незаключени. ...

face04

Poesía

2008-04-03T14:49:17+03:00 843 13

Болка от сбогуване 🇧🇬

В тъмното разменят се на хаос
погледи от думите на тръгване.
Проблясват с остриета шпаги
от целувките на спомени
и чакат дългото сбогуване. ...

face04

Poesía

2008-03-29T09:43:13+02:00 846 22

Незаличима следа 🇧🇬

И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния, ...

face04

Poesía

2008-03-28T13:49:18+02:00 836 19