face04
163 el resultado
Изречена сълза е твоето завръщане.
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали. ...
Красива като утринна зора.
Съблечена от пъстрото дихание
на грейнала в очите синева.
В море се сбират дланите притихнали. ...
976
21
Ако можех... зора за тебе да бъда,
щях във твоето утро всеки ден да изгрявам.
Ако можех... слънце в деня ти да бъда,
щях със всеки лъч само теб да погалвам.
Ако можех... река за тебе да бъда, ...
щях във твоето утро всеки ден да изгрявам.
Ако можех... слънце в деня ти да бъда,
щях със всеки лъч само теб да погалвам.
Ако можех... река за тебе да бъда, ...
743
11
Аз сега ще си ида от тебе.
Ти вратата след мен заключи.
И се скрий от себе си във тишината,
за да не усетиш, че и тебе те боли.
Но ще можеш ли любовта да излъжеш? ...
Ти вратата след мен заключи.
И се скрий от себе си във тишината,
за да не усетиш, че и тебе те боли.
Но ще можеш ли любовта да излъжеш? ...
612
15
Листопадна съм в спомени дишащи.
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих ...
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих ...
585
16
По тъмно идваш.
С цвете от луната във ръце.
На прага те посрещам
и на любов ухае нощното небе.
Къде си бил аз няма да те питам. ...
С цвете от луната във ръце.
На прага те посрещам
и на любов ухае нощното небе.
Къде си бил аз няма да те питам. ...
757
20
Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш. ...
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш. ...
1208
22
Аз дълго във съня си те прибирах.
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих. ...
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих. ...
740
17
По съмнало със звезден лъч една любов ме гали,
в прелистените спомени откраднала съня.
Преминала през много изпитания,
с усмивка подарила ми деня.
На есента със дъхави треви се врича. ...
в прелистените спомени откраднала съня.
Преминала през много изпитания,
с усмивка подарила ми деня.
На есента със дъхави треви се врича. ...
616
10
Не те поканих аз на среща.
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони. ...
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони. ...
620
15
На тръгване със топла дума ме изпращаш.
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща ...
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща ...
1605
13
Отиваш си лято, подгонило облаци.
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало. ...
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало. ...
554
12
Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи. ...
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи. ...
556
9
Не ме сънувай със луната сребролика.
От ореола и очите ти ще прокървят.
Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат
и ще те следват, където и да си.
Не ме мечтай със ангелски крила от злато. ...
От ореола и очите ти ще прокървят.
Сънувай ме с нозе, които в стъпките ти тичат
и ще те следват, където и да си.
Не ме мечтай със ангелски крила от злато. ...
651
10
Този стих е писан под въздействие на
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка! ...
емоция от смъртта на моя близка.
Нищо лично.
Ела!
Подай ръка! ...
559
16
В несънуваните нощи връщат ме очи.
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици. ...
Ръце, раздавали на всеки топлина.
И с шепота на обич разпилявани,
сега са само спомен от предишни дни.
Завързани криле, познали полета на птици. ...
487
13
В сърцето ми пресъхват извори
от спомени за дългото мълчание.
От изгреви до залези прегърнати,
прибирам ги с въздишка и мечтание.
Със тях застлано е леглото на душата ми. ...
от спомени за дългото мълчание.
От изгреви до залези прегърнати,
прибирам ги с въздишка и мечтание.
Със тях застлано е леглото на душата ми. ...
615
15
Нощта прибира сенките край мене.
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака. ...
Със стъпки тъй познати от преди.
Дъждът измита с нежна ласка спомени от хора,
оставили на бързо своите следи.
Пресичат се светулки в мрака. ...
738
8
Здравей, приятелю! И добре си дошъл у дома! Както виждаш, всичко е по старому. Е, летището е ново, но нали така трябва. Народа го е казал - "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Ха сега, дай една голяма усмивка, че може и да е за последно. Ти не се стряскай. Все ще намерим за какво да се посмеем. ...
1758
6
Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...
1557
15
Отивам си.
Вратата не заключвай.
Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.
Ще се прегръщаме на воля
и ще се топлим в студена юлска нощ. ...
Вратата не заключвай.
Със вятъра ща другаруваме по пътя нов.
Ще се прегръщаме на воля
и ще се топлим в студена юлска нощ. ...
630
15
Рисувах те с години върху стената на живота.
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич ...
И без умора ти се възхищавах,
защото ти бе моето небе.
Със тънка четка, багри взела от душата,
извайвах те със обич ...
1164
21
Стоиш пред мен, а само сянката ти плаче.
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада. ...
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада. ...
730
17
Смълчаха се последните ни думи.
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом. ...
Разляха се по сребристата луна.
И от звездите влюбен дъжд заплака
над осиротелите ни от обида, дъхави поля.
Със капките се стичат греховете ни за сбогом. ...
584
10
Тъгата ми разнищи се във тишината.
В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.
И болката от спомена прегърнала завинаги,
без теб ще ме гори със образ тъй любим.
В огнището догарят и последните милувки. ...
В мълчание и пареща сълза превърна всеки стон.
И болката от спомена прегърнала завинаги,
без теб ще ме гори със образ тъй любим.
В огнището догарят и последните милувки. ...
482
8
Гарата е моя.
Влакът е... друг.
Слънцето след дъжд.
Над мен дъгата, свита на кравай,
очаква да си избера посока. ...
Влакът е... друг.
Слънцето след дъжд.
Над мен дъгата, свита на кравай,
очаква да си избера посока. ...
681
17
На кръстопът се срещаме със спомена.
С една сълза, погребана без време,
се връщат прилики, дошли от минало.
А светофарът свети в мен предупредително,
напомнил ми, че не се очаква сбъдване. ...
С една сълза, погребана без време,
се връщат прилики, дошли от минало.
А светофарът свети в мен предупредително,
напомнил ми, че не се очаква сбъдване. ...
568
10
Във очите ми се вливаш
със милувката на утринна роса.
По миглите ми - с нежността
на върбовата клонка
танцуваш с лъч от слънчева звезда. ...
със милувката на утринна роса.
По миглите ми - с нежността
на върбовата клонка
танцуваш с лъч от слънчева звезда. ...
748
23
От дълго време се затварям
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене, ...
в нощите на своя безсъновен храм.
Молитвата на грешница си промълвявам,
но дори надеждата ми е в капан.
И сянката ми се прегърби в мислене, ...
582
14
Защо се връщаш?
Отдавна този праг
изтъркал е следите
от предишните ни дни.
И само спомен ...
Отдавна този праг
изтъркал е следите
от предишните ни дни.
И само спомен ...
1730
36
Как искам да се виждам бяла.
По-бяла от смеха на утринното ми небе.
Да тичам в синевата боса
и да ме прегръщат нечии добри ръце.
С усмивка искам всеки лъч да ме погали. ...
По-бяла от смеха на утринното ми небе.
Да тичам в синевата боса
и да ме прегръщат нечии добри ръце.
С усмивка искам всеки лъч да ме погали. ...
739
26
В осъмналото утро от звездите.
В прегръдките на слънчево небе.
Се раждат истински във мене,
усмивките на твоите ръце.
Докоснати от нежните милувки, ...
В прегръдките на слънчево небе.
Се раждат истински във мене,
усмивките на твоите ръце.
Докоснати от нежните милувки, ...
742
26
По улиците прашни, без посока,
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига ...
намирам те във този свят студен.
Любов, обгърната от рани, уморена.
Пресичаш мислите и в новия ми ден.
А от паважа тихо се надига ...
610
20
Във себе си, в дълбокото аз искам да се вливам.
Очите-езера с водите от желания да се преливам.
От тъмното до светлото вечно да се преоткривам
и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.
Жадуването ни е като непресъхващ извор. ...
Очите-езера с водите от желания да се преливам.
От тъмното до светлото вечно да се преоткривам
и ненаситно с любовта на птици във полет да се сливам.
Жадуването ни е като непресъхващ извор. ...
626
23
С целувката от шепот недокоснат,
преливаш се във мен от слънчево небе.
И с пролетен копнеж под цъфналата вишна,
прегръщаш със ухание ти новите ми светове.
Нетъгувана и непорочна, ...
преливаш се във мен от слънчево небе.
И с пролетен копнеж под цъфналата вишна,
прегръщаш със ухание ти новите ми светове.
Нетъгувана и непорочна, ...
705
14
Ти, страннико от самотните ми вечери,
утъпкваш с тежки стъпки новите ми светове.
Не се прави, че нищо не разбираш,
нали от теб са всичките ми грехове.
Ти в мислите ми дълго си жигосвал. ...
утъпкваш с тежки стъпки новите ми светове.
Не се прави, че нищо не разбираш,
нали от теб са всичките ми грехове.
Ти в мислите ми дълго си жигосвал. ...
758
20
И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...
2132
22
По съмнало, в море от спомени аз още те сънувам.
С ухание от пролетния бриз в косите опиянено те жадувам.
По пясъка в следите нежно твойте стъпки преоткривам.
И с писъка на чайката - ”Обичам те” дочувам.
В призрачните ласки на сбъднатото ми безвремие, ...
С ухание от пролетния бриз в косите опиянено те жадувам.
По пясъка в следите нежно твойте стъпки преоткривам.
И с писъка на чайката - ”Обичам те” дочувам.
В призрачните ласки на сбъднатото ми безвремие, ...
1346
17
Ти пак се връщаш.
От пепелта възкръсваш.
Прекрачила пространства,
неочаквано в душата ми сънуваш.
Отваряш стари рани, незаключени. ...
От пепелта възкръсваш.
Прекрачила пространства,
неочаквано в душата ми сънуваш.
Отваряш стари рани, незаключени. ...
659
13
В тъмното разменят се на хаос
погледи от думите на тръгване.
Проблясват с остриета шпаги
от целувките на спомени
и чакат дългото сбогуване. ...
погледи от думите на тръгване.
Проблясват с остриета шпаги
от целувките на спомени
и чакат дългото сбогуване. ...
617
22
И пак до теб се будя,
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния, ...
моя неизплакана
с пречупено крило, мечта.
От натежали за обичане,
с луни от сребърни сияния, ...
613
19
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
