Helius
77 el resultado
В мен искрен дъжд ще рукне, ще вали
и дълго ще облива мойта болка.
И може би ще падна доземи
като жътвар над своята реколта.
В мен чиста обич дълго ще гори, ...
  638 
И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие. ...
  539 
И нека да склоня глава на твойто рамо,
защото утре може да не те докосна...
И нека те целуна в тъмното смълчана,
че утрешният ден е високосен,
че хубавите мигове отлитат ...
  678 
Как да отворим сърцата си днес?
Как да откриваме пак чудесата?
Злото убийствено взима превес…
Дяволи сякаш пируват в сърцата…
Как да се учим да бъдем добри? ...
  746  14 
Мое щастие, не чукай на вратата ми,
а бързо влизай вкъщи тичешком!
Аз всеки ден те каня със душата си
и всеки ден предлагам ти подслон!
Мое щастие - пътят е вярата, ...
  1086  12 
Сълзите на камъка в тънките вени,
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените, ...
  694 
С тънка свещ във ръцете ми - вярата,
аз ще тръгна навред по света.
Всяко зло като лист ще изгаря,
от лъжи ще горчи съвестта.
Светъл лъч в тъмнината на нощите ...
  689  14 
Уморих се да бъда безлична.
Уморих се да бъда убивана.
Уморих се да бъда различна
и в приятелски бой да умирам...
Уморих се да бъда доверие ...
  696 
Старостта е такава победа,
а победите помнят беди!
От албума все още ме гледа
весел пламък в младежки очи.
Старостта е една орисия, ...
  1561  13 
Дъждът вали и чука по стъклата,
дърветата са мокри от сълзи...
Една надежда спря в далечината
и още вкаменена там стои...
Дъждът вали и чука по стъклата, ...
  696  12 
Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина ...
  793  10 
Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик ...
  560 
Родих се в криминално време…
Дали поисках?... Може би… Защо?...
Животът се търкаля след промените
подобно воденично колело!
На този свят свят е всичко уникално, ...
  501 
Години през нас преминават,
a ние през спомени тичаме,
едничка морална отвара
и шанс да запазим душите си…
На времето в малки пътеки ...
  898 
Когато майките умират
в душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...
Когато майките умират ...
  1787  13 
Не знам къде вървя, къде отивам,
отново ли по пътя се загубих?...
Дали се отклоних или заспивам
премазана от дневните заблуди?...
Напред е пътят, там ли е доброто?... ...
  634  13 
Всяка сутрин, когато вървя за работа срещам едно момиченце.
Възрастта е трудна за определяне, защото детенцето е болно,
може би около 15 - 20 години максимум, не зная, не искам да гадая...
Това дете всяка сутрин тръгва нанякъде с баба си, но винаги е усмихнато!!!
Радостта не слиза от лицето на болно ...
  1370 
Моят дом е Земята, човече,
моят корен, България - рай!!!
От небето я гледах увлечена
и родих се от този безкрай...
От моретата синьото взела, ...
  655  12 
Аз цял живот със себе си се боря,
баланса търся в своята душа...
Съзнанието сякаш е прозорец,
а разумът - олтар на мъдростта...
Пак търся мъдростта на небесата ...
  556 
Отчуждих те аз от себе си. А ти?
Може би... Та все се разминаваме.
Тръгваш си от моите мечти
сякаш беше лястовица бяла.
Аз за теб отдавна съм така - ...
  514 
Веднъж започнах разговор с небето
за времето, душата, ориста...
Дали е закодирано през вековете
това, което чувстваме сега?....
И мъдри ли са нашите постъпки, ...
  566 
Преди да дойда, аз ще си отида!...
Зад грешката ти моли се вина...
Ще мислиш, че съм малка речна мида
в ресниците на бурната вълна...
Преди да дойда, в миг ще те потърся, ...
  723 
И панелния студ ме обгръща
с непозната за мен топлина.
Да, заспивам, а мъничка къща
тихо хлипа под огромна липа.
Леко стъпвам, в цветята се взирам, ...
  659 
Кой виновен е и кой сгреши
питаме понякога съдбата.
Миналото дълго ни боли,
все назад ни дърпа... Като блато...
Вечерите самота таят, ...
  663  14 
Хората умеят да обичат,
в сърцата си човешки - безгранично!
За всекиго е писала съдбата,
в душите ни надничала е лично!...
Хората умеят да прощават, ...
  569 
С много щастие аз съм орисана,
радостта ми е в твойте очи,
в теб неземна душа, чиста, искрена,
в твойте възрастно-детски черти!
Продължение мое, дъще моя, благословена, ...
  544 
Излез навън, когато след росата
докосваме душата на дъжда,
когато пред лицето на дъгата
се вплитат цветовете на деня...
Ела при мен, когато светлината ...
  522  10 
Мое слънце и смисъл на дните ми,
ти си моята жива вода!
Не преставай да гониш мечтите си,
както утрото гони нощта!
На крилете на своето детство ...
  1484  12 
Аз вечно ще те търся по света,
сърцето ми е твое по рождение -
душата моя в твоята душа
напуснала небесното владение!
В живота, отреден ми по съдба ...
  695  15 
Душата ти прилича на стихия
забравена от бурното море,
когато го преплуваш ще откриеш
една вълна на твойте брегове!
Сърцето ти за мен е пирамида, ...
  562 
Съученици мои, познати от старото време,
в моя спомен сте с бели яки,
със престилки и връзки червени,
а в душите с наивни мечти...
Много искаме днес да се срещнем, ...
  571 
Иска ми се все пак на някого да вярвам, надявам се не само на мен...
За последните години илюзиите, надеждите и мечтите ни се изчерпаха...
Дали заради славянските гени или българският дух, ние обикновените хорица,
вегетирайки в собствената си държава, в борбата за оцеляване (физическа и духовна),
вс ...
  1590 
Повиках те от моята тревога,
че в гърлото ми нещо все горчи,
там камък сякаш имам и не мога
да го премахна. Той не се топи.
Повиках спомена за теб, макар че ...
  607 
Дали пък вярва всеки в своя Бог,
издигнат на върха на мисълта му?...
Или животът просто е урок
от някаква Божествена програма?...
Дали душата наша след смъртта ...
  598 
Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума ...
  510 
ОТКРОВЕНИЕ
Дъждът навън заплака много лично,
по покрива във такт барабани...
Погледнах го, на мен ми заприлича -
аз огън бях, а той ме промени... ...
  711 
Небесна премиера
Домът ни е препълнена гримьорна
на сцената от фалш и лицемерие,
а ние всички просто сме актьори
очакващи небесна премиера! ...
  825  17 
Propuestas
: ??:??