korsar
526 el resultado
ТАТКОВИНА
Мъртвите забравиха да те помнят.
Живите не могат да те разберат.
За родените сега си край бездомен.
Родино, днес си на кръстопът. ...
  369 
СОЛ
Поръсваха ми раните със сол.
Задавях се от сълзите солени.
С приятели влязох в разкол –
деляха ме, бавно. На смени. ...
  414 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Останах в плен на тайната вечеря.
Не бях на нея Юда, ни Христос.
Със хората познат съм не от вчера.
Сега приеха ме за близък гост. ...
  400 
ЛОДКА
Като платноходка за час,
отвяха ветровете лятото.
Замлъкнал е птичия глас –
замина някъде с ятото ...
  402 
МАРТ
Заметнала полите си пристига -
измокрена Марта до колена.
В зениците и слънцето намига,
поляга във зелена пелена. ...
  375 
Ще се върна в старата ни махала -
ще потърся къщата на баба.
Прахът ще чувствам с боси ходила -
ще усетя и вкуса на хляба.
Отдавна къщата е разпиляна. ...
  371 
МОНОЛОГ
Вилнее яростно тълпата -
те искат жива да ме изгорят.
И търсят минала разплата.
Защо не бях тяхна дъщеря? ...
  496 
ПОЛЕТ
Молитвено птиците кацат,
под звън на вечерна камбана.
Огласят с песен стара акация.
Посреща ги мрака припряно. ...
  347 
ГОЛГОТА
С целувка Юда ме предаде.
Той знаеше - не съм Христос.
И общи бяха нашите идеали,
останах в дома му гост. ...
  372 
Препуска дъждовна колесница.
Лети с трясък по млечния път.
Проблясва в огън всяка спица.
Замрял от страх, попарен е светът.
Светкавица разкъса облаците сиви. ...
  436 
Радостно светът огрян е.
Сега ще се роди човек.
Коледно разцъфнал дрянът.
Ехти навън камбанен ек.
Защо сирените мълчат от смут ...
  414 
ПРОШКА
Простих на циганина,
ограбил хляба на децата.
Простих и на приятеля,
честта ми проиграл. ...
  743  14 
Все някой край мене се мръщи,
че дом съградил съм от пясък.
А други строили са къщи -
моите рухвали с трясък.
Без обич дом съм изграждал. ...
  488 
СВЕЩ
От мен не става восък за горене,
но ме използват за църковни свещи.
Хората ме палят за дарение,
а това не е за моите плещи. ...
  370 
Безспирно се сипе дъжда,
в улуците страха си излива.
Залята от кал и оловна ръжда,
улицата е мрачна и сива.
Запалил в зелено иглите си бор - ...
  358 
ДЪРВО
Ще тръгна утре от Итака –
поставям миналото в плик.
Не зная там, какво ме чака –
потеглям със прощален вик. ...
  420 
НА МАСАТА
Тя е арена на празните приказки,
уж всички сме Сандокани от Азия.
Мечтаем за власт, тънем в изкази.
И пием вино. Замезваме с фантазии. ...
  687 
ЕЗИЧНИК
По жилите на каменния блок
кръвта отдавна е застинала.
Поклоник на забравен Бог –
за вярата си някога загинал. ...
  434 
ГРАВЬОР
Буйно расли минават годините,
надиплени в сини планини.
Влюбен и мразен във мислите,
още ме парят наесен слани. ...
  394 
ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят. ...
  387 
КАКВО ЛИ ГУБЯ ?
При мене зимата пристига -
с коси на сребърна лисица.
И снежен смях на дечурлига
и крясък на самотна птица. ...
  438 
ЕЛА
Наточих вино с дъх на роса.
Ела! За пир във нощта -
ще те даря с безброй чудеса.
Ела в моя дом с любовта! ...
  399 
НЕКА
От дългите нощи чакам закрила,
но вече ръцете на дните са къси.
В мене мъка - змия се е стаила.
И кой ли за радост ме търси? ...
  333 
БЯЛА ВРАНА
Не мога да те взема -
на него какво ще оставя?
Постеля празна без време
и пошла семейна разправа. ...
  454 
СПИРАЛА
Аз нищо няма да ти кажа –
оставям те със немите стени,
с картината – последна стража -
прозорците с изцъклени вини. ...
  322 
ОЧАКВАНЕ
От белозърнест мрамор на кристали
тяло сътворих. Да дам сърце забравих.
Сега белозърнест мраз ме гали.
Без дъх съм от ледени очи - лукави. ...
  386 
ГРЪМ
Светкавица в мрака потъна,
небето отворено зее.
Отдолу трева ни препъна,
поиска да легнем на нея. ...
  447 
ТАЗИ НОЩ
Вятър свири на цигулка без струни.
Коминът тъжен тихо приглася с тромпет.
Тази нощ луната ще ни целуне.
И песента на щурците ще звънне навред. ...
  695 
КОСИТЕ
Косите ти не смея да погаля -
в тях ласка на мълния си вплела.
От нея искам факел да запаля –
да свети на живота ми в тунела ...
  369 
ХИМН
Теб в живота те спира един –
за любов те молиме двама.
Между нас твоето тяло е клин.
Съвестта ни е драма! ...
  602 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Останах в плен на тайната вечеря.
Не бях на нея Юда, ни Христос.
Със хората познат съм не от вчера.
Сега приеха ме за близък гост. ...
  528 
ОХЛЮВ
Животът охлюв, пълзи нагоре.
Години остават след него влажни следи.
Пълзи крачка. Две назад. Но се бори.
По склона стръмен остават бразди. ...
  380 
БЕЗДОМНИК
Остава отвъд пияна нощта.
Във локви танцуват дървета.
И дебне всред сенки смъртта
над спящите в мрака павета. ...
  488 
КРЪСТОВА ГОРА
Просветват свещите във мрака -
забравят всички завистта.
Сега в звездите търсим знака,
оставен в пътя на Христа. ...
  1042 
ХЛЯБ
Аз съм хляб от друго тесто.
Няма мая в моята закваса.
На трапезата нямам место -
в мене има друга нагласа. ...
  423 
БАЛАНС
Събуден, градът облича дрипав сив костюм,
а нощта съблича мократа си нощница.
И облачна армада реди небесният Колумб.
Пълзи денят със огладняла кошница. ...
  403 
Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата, ...
  400 
Улиците към небето се катерят,
завързани за старите лози.
Тук бели къщи сенките си мерят,
над тях духът на минало пълзи.
Прозорците намигат влюбено - ...
  452 
ЗАЧАТИЕ
Като жена, полето се затресе в оргазъм.
Оплоди светкавица жадна за рожба земя.
И стене вятър, сводник на кръста наказан.
Нивята заченали във черна угар димят. ...
  467 
НЕИЗЛЕТЯЛ
Ятото на път ме вика.
да тръгна към южни страни.
С летящо острие на пика -
лястовица в полет ме рани. ...
  350 
Propuestas
: ??:??