kuku_vica
45 el resultado
А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани - ...
  456 
Вече знам. Ти така умееш да обичаш.
Простичко. Разумно. Ежедневно.
Беззалезно. Безизгревно. Практично.
На късчета разпределена нежност.
А аз така не мога....Къс ми е фитила... ...
  798 
А дращи една мечта във очите му...
Чак до кокал дълбае в душата.
А себе си не намирам - различен е
и ми се заспива разплакана.
А понякога там има обичане, ...
  844 
Ако ви няма утре във животът ми,
светът ще си остане същия,
ще се разтягат дните до самотност,
а нощите до непристъпност.
Ако ви няма утре във животът ми, ...
  605 
Откъде се взе такава нескопосана?
Нали уж трябваше да е ураган?
А тя... Една недоспала и рошава,
преплита крака, все едно е пияна.
Свенливо ме гледа и кърши пръсти ...
  445 
Беше тайна, беше скрита.
Отречена, оставена сама.
Веднъж ли я раняваха лъжите
и боледува от тъга?
Беше подиграна, беше бита... ...
  680 
  560 
Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...
  756 
Ти не ми се случваш, сбъдваш се...
И не, че си със мен, сега е ние...
Не просто е любов, а е пробуждане...
Не е докосване, а е магия...
Не е целувка, а вселена... ...
  793 
Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя, ...
  1042 
Днес дори няма да се напия,
а имам повод - погребвам любов.
Два-три реда на късче хартия
и буца спомени в тъмния гроб.
Днес дори няма да се разплача, ...
  752 
Пролетта в дърветата се влюби
и разцъфна бяла любовта.
Разплака се снегът и се изгуби
в зелената и рошава трева.
И вятърът мирише на усмивки, ...
  1099 
  739 
Повярвай, от любов не се умира!
Умира само светлото в очите,
понякога сълзите ти напират
и някак си смехът ти е преситен.
И може да се случи да тъгуваш, ...
  752 
Не искам пролетта да идва -
да носи мирис на любов!
Да ми напомня, че съм имала
желание и сили за живот.
Не искам! ...
  785 
Нещо в мен предсмъртно ме ужили
и се сгромоляса във душата прашна,
очакваше да й помогна - бях безсилна!
Умря надеждата,
преди да е порастнала!
  602 
Когато утре или вчера стигна дъното -
ще се разкъса на парчета тихото.
Със жалък писък ще умре в очите тъжното...
И аз ще си отида, но ще съм усмихната!
  688 
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща ...
  1208  14 
Днес светът се събуди красив,
без спомен от грозното вчера,
сякаш забравил да е фалшив,
сякаш не е бил лицемерен.
Танцуваха глухарчета в небето, ...
  739 
Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.
Как сплитам молитвено пръсти... ...
  764 
Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам) ...
  745 
Mоя късна обич и неизмерима тъга...
Mое нещастие и щастие пълно -
ти в очите ми светиш като сълза,
нямаща сили да се търкулне
Mоя тайна любов, моя утеха, ...
  904 
Не казвай "обичам те" - не смей,
не ме познаваш - аз не съм добра,
не съм което си мечтал - недей.
Аз съм истинската самота.
Не казвай "обичам те" - не смей, ...
  643 
Трудно преглъщам разделите -
парят с години в сърцето.
Помня устните закопнели,
погледите горещи и светли.
Трудно преглъщам разделите - ...
  1397 
Някой някога ми каза, че съм виното във неговата чаша.
Пи до дъно и избяга, всъщност не е толкоз страшно.
И морето, мойте сънища и мойта стая прашна.
Всичко пак е като вчера, като утре и като тогава.
Само хората си тръгват – нищо страшно. ...
  676 
Повярвах ти, отново ти се доверих.
Подмами ме със цъфнали дървета
със слънце и със топъл вятър.
Отново да сънувам стихове.
Предателка! ...
  682 
Ти си тук непроменлив и вечен
за да ме пазиш от всички злини.
Животът си на моя си обрекъл,
заплача ли и тебе те боли.
И пътят ни един е, не отричам, ...
  791 
Колко трудно е да си признаеш,
че си убиец на мечти.
И как боли да осъзнаеш,
че липсват ти прокудени очи.
В които не веднъж сълзите ...
  738 
Обичам те неромантичен –
без уговорени минути, дни.
Непредсказуем, често неприличен,
аз помня само твоите очи.
Обичам те, когато си отиваш – ...
  667 
Мракът в своята прегръдка ме затвори.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли – ...
  643 
Отидеш ли си, няма да тъгувам –
ще плаче само моята душа.
А аз ще пея и пирувам,
макар останала сама.
Отидеш ли си, ще забравя – ...
  1344 
Поне веднъж до тебе да заспивам
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж ...
  892 
Единствено да те обичам мога, друго няма какво да ти дам. Мислите ми – вятър тревожен, а сърцето ми - живо едвам. И душата ми –пясъчен замък, построен на брега на морето. Всеки хвърлил към него по камък, а вълните събарят стените му леки. И мечтите ми - ограбени, изгорени, на пустинния пясък прилича ...
  807 
Потъвам някъде във необятното
и няма връщане назад.
Отрязах си сама крилете,
преди да се научат да летят.
А някога сред хорските насмешки ...
  609 
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам, а сърцето ми прошепва: ”Спри” Щастието в стъпките ти стихва, а тъгата връща се в моите очи. А обичта ми те изпраща до вратата, безсилна да ме задържи. Не се обръщай, продължи нататък! Обърнеш ли се, ще ти кажа: ”Остани”.
  773 
Ще се изправя, както никне цвете След тежки, дълги снегове. И тихо се разлиства под небето, и чака своите ярки цветове. Ще тръгна, както прилива приижда неумолимо да залее светове. И нито чува, нито вижда, откъснал се от страшното море. И ще успея, както слънцето напролет, с лъчите свои облаците да ...
  755 
Стига, мъко, при мен си дохождала, че душата ми стана ти дом. Влизаш, сядаш, разхождаш се - аз до днес те търпях мълчешком. Но край вече - заключих вратата и прозорците здраво залостих! Но намери пролука в душата и отново си в мене, ужким на гости. Таз игра я играем с години: аз те гоня, ти връщаш с ...
  679 
За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.
Как устремени към звездите, ...
  822 
Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...
  655 
Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...
  689 
Propuestas
: ??:??