laramaylin
1.436 el resultado
Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа. ...
  388 
И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...
  310 
Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...
  342 
Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...
  817 
Излъжи ме, излъжи,
с мили думички любими.
Разума ми завържи
и повтаряй мойто име.
Излъжи ме, че от мен, ...
  572 
Пролетта звъни, звъни, звъни
и ни мами : " Грабвайте багажа!"
Идват топли, безметежни дни.
Приказки за тях ще ви разкажа.
Нежен цвят вали - априлски сняг. ...
  424 
Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели
препуска във мислите, вяра ми дава.
Снагата си горда изправя Балкана. ...
  393 
Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто. ...
  344 
На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...
  349 
На Емо
На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя. ...
  360 
И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата си света
Да ни пречисти ... затова е тука.
Замислено вали. Припада здрач . ...
  528 
Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо. ...
  331 
Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...
  363 
Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...
  407 
Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...
  478 
Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...
  515 
Тръпна в тъгата си, толкова зимна,
стягаща, бляскава коледна гривна.
Зная мечтите си, думите зная,
зимни виелици дебнат ме в края.
Песни - снежинките, тъпанът - скрежът. ...
  569 
Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха, ...
  350 
Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...
  517 
Опаковах сърцето си. Да не може да диша.
Да не търси звезди в декемврийската киша.
Твърде много боля ме и обича без мяра.
Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.
Затова го заших в извехтяла торбица ...
  413 
Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...
  423 
Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...
  517 
Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...
  366 
Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...
  926 
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...
  402 
Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...
  390 
Аз съм чудо. Но различно.
Скитам в ласкави вселени.
Всичко сиво, прозаично
ми тежи. Отеква в мене
само песен на щурчета, ...
  373 
Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...
  388 
Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...
  536 
Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...
  795  10  11 
Стигнете до Господа с чисти души.
Молете се. Той ще ви чуе .
Щом всякоя скръб със любов пресуши,
вий няма да страдате всуе.
Носете във себе си вяра докрай. ...
  976 
Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето. ...
  1182 
Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...
  813 
Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...
  691 
Нощта на 3 срещу 4 юни е магична - това е нощта на Свети Константин и Елена по стар стил ... на нестинарите и на танците върху жарава..
Жаравата е необязден кон
и мята грива - огнени езици
А огънят е днес несбъднат дом,
за хора по-свободни и от птици. ...
  571 
Тъжна си, къщице... и ослепяла.
Някой избоде очите ти бели.
Ти прокърви, ала още си цяла...
още очакваш светли недели.
Тихо вратата самотно плаче. ...
  624 
Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...
  881 
Буквите са ни очите.
Те ни водят надалече.
Тайни ни разкриват скрити
и ни правят по-човечни.
Пишем всяко светло име ...
  1112 
Тази нощ разговарям с дъжда.
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
  624 
ххх
Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая. ...
  617 
Propuestas
: ??:??