laramaylin (Нина Чилиянска) - Obras

Откровено 🇧🇬

Не си, не си на Менелай Елена.
За тебе няма да кръстосват меч
и няма да е Троя обсадена,
нито Ахил ще мре във страшна сеч.
И ябълката райска на Адама ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-03-08T15:57:09+02:00 546 1 4

*** 🇧🇬

Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето ...

laramaylin

Poesía » Otra

2017-03-04T23:32:18+02:00 562 2 1

26 февруари 🇧🇬

На Емо
Мразя тоя ден.На тая дата
във прегръдка грабна те земята.
Легна ти до корен на тревица
като болна във гнездото птица. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-26T18:04:39+02:00 675 1 4

xxx55 🇧🇬

На Емо
Ти не си в тая пръст,
(аз отдавна го зная)
ни под камък, под кръст,
не си даже и в Рая. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-25T23:26:24+02:00 532 4

xxx54 🇧🇬

На Емо
Щом стисна във шепи крилото на здрача,
ела да ме видиш. Аз няма да плача!
Ще легна покорно сред твоите думи.
Любов като котка ще спи помежду ни. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-24T23:21:57+02:00 609 1 1

ххх 53 🇧🇬

На Емо
Като грозна опашка тъгата си влача,
непокварена никак от думи добри
и напразно те търся под лунни клепачи,
ти си в мен... и не си си отивал дори! ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-23T00:33:29+02:00 560 3

ххх52 🇧🇬

На Емо
Сега небесни къщи зидаш.
В тях ангелите си играят.
Зает си.И в съня не идваш,
но без да казваш, аз си зная, ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-21T22:58:48+02:00 603

ххх 51 🇧🇬

На Емо
И не преставам да те търся.
И не преставам да те чакам.
И тиха мъка земетръсно
звъни по билото на мрака. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-02-14T20:40:25+02:00 634 1 2

* * * 🇧🇬

Януарска тъга
броди в моите мисли
и виновно снега
пада – лек и пречистен.
Заскрежени мечти ...

laramaylin

Poesía » Otra

2017-02-01T23:18:32+02:00 564 2

ххх 50 🇧🇬

На Емо
А ти си толкова далече….
Дъхът ми даже не те стига…
Изпращам ти целувки вечер,
щом спре луната да ти смига ...

laramaylin

Poesía » De amor

2017-01-28T16:47:43+02:00 783

Художнико 🇧🇬

С цвета на болката рисуваш,
със полусенките на дните.
Не се свениш, не се преструваш...
Не виждат никого очите,
когато сам си пред платното – ...

laramaylin

Poesía » Otra

2017-01-25T00:21:07+02:00 569 1 4

Януарско 🇧🇬

Нежно. Трепетно. Бяло.
Тишина. Светлина.
Непорочно начало.
Неродена вина.
Сняг. Звезди. И пътека. ...

laramaylin

Poesía » Otra

2017-01-14T12:05:03+02:00 575 3

Аз 2 🇧🇬

Не очаквам от никого нищо.
И на нищо не се и надявам.
Мога с вятър да паля огнище,
а любов на звездите да давам.
Мога век да мълча.Да заплача ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-12-21T21:19:57+02:00 622 6

Зиме 🇧🇬

Снежинки ще рисуват в мрака
дантели приказни от скреж.
На топло в къщи ще ме чакат
три котки с обич и копнеж.
Зъл вятър пак мустак ще суче, ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-12-18T19:10:16+02:00 728 2 8

В тишината 🇧🇬

В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-12-11T00:27:21+02:00 662

ххх49 🇧🇬

На Емо
В сърцето си поглеждам. И те виждам.
Стоиш си там невидимо и кротко.
И всяка нощ една звездица рижа
при теб ме води тихо като котка. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-12-03T22:19:04+02:00 651 4

xxx48 🇧🇬

На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-11-27T16:13:59+02:00 677 2 5

xxx47 🇧🇬

На Емо
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-11-22T23:15:57+02:00 626 2

xxx46 🇧🇬

На Емо
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-11-19T16:14:55+02:00 633 1

На сина ми 🇧🇬

Театърът е твоят дом, където
се усмихваш, плачеш и мечтаеш.
Търсиш несънувани небета,
на тъга понякога ухаеш.
Там навличаш втората си кожа, ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-11-15T21:56:53+02:00 624

Самотно 🇧🇬

В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-11-11T23:09:09+02:00 600 1

ххх45 🇧🇬

На Емо
Мъко моя, нося те навсякъде!
Мислите ми с тебе се сбогуват
в писъка на спомените – влакове,
дето все към Нищото пътуват. ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-11-06T18:25:43+02:00 1.6K 2

Ноември 🇧🇬

Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри. ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-10-29T23:12:40+03:00 741 3 5

ххх 44 🇧🇬

На Емо
Дъждовни капки по лицето ти.
Това са моите сълзѝ.
Разсичам яростно небето ти.
Страстта ми тихичко пълзи ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-10-23T17:43:07+03:00 749 1 3

Сега 🇧🇬

Не искам повече да съм красива.
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите. ...

laramaylin

Poesía

2016-10-19T20:51:28+03:00 604 1 2

Октомври 2 🇧🇬

Октомври е скучничък, сив актьор
и своята роля бездарно играе
сред изоставен случайно декор.
За нашите чувства изобщо нехае.
Не го притесняват ни вятър, ни студ, ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-10-16T22:12:00+03:00 653 5

Усмихнато 🇧🇬

7 октомври-международен ден на усмивката
Днес се усмихнете, хора!
Забравете всички грижи.
Всяка болка и умора
нека бързо се изниже ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-10-08T20:02:59+03:00 655 1 1

Октомври 🇧🇬

Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-10-03T17:32:47+03:00 1.3K 4 12

ххх43 🇧🇬

на Емо
Всеки ден със теб ми (б)е подарък.
Светлинка, покълнала в сърцето,
вик щастлив, до болка нежен, ярък.
Стълба, дето води към небето. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-09-27T16:38:56+03:00 663

Есенно 🇧🇬

Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти ...

laramaylin

Poesía

2016-09-19T08:02:12+03:00 694 3

Полето 🇧🇬

Полето се препича.
Въздъхва уморено.
Прилича на момиче
излъгано,смутено
от вятърните пръсти ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-09-15T17:59:52+03:00 583 1 1

Днес 🇧🇬

Здравей, смутено мое Днес!
Какво ли носиш ми? Не зная...
Но викам те: Излез! Излез
от ъгъла на тая стая
и довери ми се. Сега ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-09-11T22:31:31+03:00 691 4

xxx42 🇧🇬

На Емо
Чакай ме!Аз някой ден ще дойда -
скоро ли, по-после ли, не знам.
Стари вицове ще ти припомня.
Няма миг да те оставям сам. ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-09-04T21:42:48+03:00 727 1 1

xxx 🇧🇬

Във света - полуспуснат от болка клепач -
ний сме само сълзата по скулите.
Есента ни примамва във люлка от плач
посред кротката сянка на дюлите.
Тишината ни скътва в гнездо от лъчи ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-08-30T21:58:19+03:00 518

xxx 🇧🇬

Една луна, завързана с конец
във ъгъла на празната ми стая,
се люшка уморено - жълт венец,
със който тишината си играе.
Една сълза, родена от тъга, ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-08-25T17:49:10+03:00 532 1

xxx 🇧🇬

Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно, ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-08-16T16:43:18+03:00 707 1 3

Желание 🇧🇬

Как искам лятото да ме обича!
Да съм му вярна…зная, че ще мога.
Как искам да съм негово момиче,
за да забравя зимната тревога.
И всеки ден със слънчевите устни ...

laramaylin

Poesía

2016-08-10T16:14:20+03:00 568 2

ххх41 🇧🇬

На Емо
Моя много тиха тъмнина,
подари ми щедрия покой
на две мъжки, силни рамена.
Доведи ми го! Та той е мой! ...

laramaylin

Poesía » De amor

2016-08-07T10:42:11+03:00 755 2

Когато 🇧🇬

Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-08-05T11:48:26+03:00 3.6K 20 23

Лятно 🇧🇬

Юли си тръгна. Повлече опашка.
Змей огнедишащ – на хладно се скри.
И запокитено сякаш със прашка
времето легна в реката да спи.
Там край върбите мълчи суховеят. ...

laramaylin

Poesía » Otra

2016-08-04T11:18:42+03:00 679 2 6