M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

Пътуване 🇧🇬

Влакът пропълзя през мъглата,
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони, ...

M1234567891

Poesía

2025-05-11T09:02:10+03:00 736 7 32

Билет за влак 🇧🇬

Билет за влак, не е само дума,
а вик към път далече от шума,
към райски кътчета и друми,
посока нова към твоята душа.
Лотарията, само сън в надежда, ...

M1234567891

Poesía

2025-05-09T12:25:30+03:00 680 4 23

В стъпките на влюбените 🇧🇬

Ако душата ми се прероди,
нека бъда дива, силна трева,
земята с обич да ме пие,
и хора да ме тъпчат с любовта.
Да съм в сянката на бор зелен, ...

M1234567891

Poesía

2025-05-07T11:30:25+03:00 530 11 23

Разкъсана душа 🇧🇬

Да беше стих, да беше проза,
а то - разкъсана душа,
подхвърлян сред вълните кораб,
в ураганна суета.
И пак продъни се небето, ...

M1234567891

Poesía

2025-05-04T21:56:05+03:00 436 9 18

Поет 🇧🇬

Страшно е огън да бъдеш,
приет и изгонен от всякъде,
да умираш и бавно да гаснеш
и да се родиш от някого.
Душата на поета е пламък, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-30T20:35:32+03:00 415 9 21

Сънувах сън 🇧🇬

Сънувах сън, в който те обичах,
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-27T20:58:55+03:00 478 7 14

В дъжда се върнах 🇧🇬

Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-25T21:19:16+03:00 459 8 21

Падаща звезда 🇧🇬

Видях звездица падна,
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-22T10:52:10+03:00 516 8 22

Изгрев 🇧🇬

Ти си в зората на всеки мой ден,
в лъчите, които ме галят,
в любовта, която дълбоко във мен,
като пепел в огнище изгаря.
Всеки изгрев – сияйна зеница, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-19T20:36:12+03:00 415 8 16

Танцът на душата 🇧🇬

Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-18T09:47:22+03:00 518 9 24

Размисъл 🇧🇬

Красива е земята и богата,
тук призвани сме да сме добри,
да познаем добротата на сълзата
и стойността на земните си дни.
Ние обичаме преходни неща, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-15T20:02:17+03:00 401 6 17

Пикник 🇧🇬

Със семейството ми всяка събота или неделя си устройвахме забавления от които всички се чувствахме много добре. Беше неделя, решихме заедно с децата, да си направим пикник в планината.
Децата въодушевени от идеята, започнаха да си събират нужни неща с които да се забавляват. Синът ни взе фотоапарат, ...

M1234567891

Prosa

2025-04-12T18:15:20+03:00 611 3 22

Съседката 🇧🇬

Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...

M1234567891

Poesía

2025-04-10T22:01:09+03:00 643 6 20

Случка 🇧🇬

Баба Пена и дядо Пешо,
съседи са във този блок,
весели са, само дето,
имат котка със порок.
Дядо Пешо пийва бира, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-09T09:40:31+03:00 678 4 26

Ехото стене 🇧🇬

Щом се спуснат звездите среднощни
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-07T00:34:50+03:00 426 6 18

Буря в душата 🇧🇬

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-04T09:23:58+03:00 435 8 19

Великденско дихание

M1234567891

Artes aplicadas

2025-04-03T11:00:16+03:00 756 7 18

Бездомник 🇧🇬

Вървеше сам, като сянка бездомна,
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-02T12:46:59+03:00 420 10 29

Безсъние 🇧🇬

Колко бавно нощта се стопява,
сред играещи сенки в стените.
Натежалата мисъл сън пресява,
както песъчинки - вълните.
Тиктака часовникът и отброява, ...

M1234567891

Poesía

2025-04-01T05:44:33+03:00 415 6 18

Дъх на забрава 🇧🇬

Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...

M1234567891

Poesía

2025-03-29T21:00:59+02:00 400 6 19

Когато те докосне споменът 🇧🇬

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

M1234567891

Prosa

2025-03-28T12:30:29+02:00 452 7 17

Ехо от детството 🇧🇬

По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...

M1234567891

Prosa

2025-03-27T06:34:31+02:00 516 8 23

Сърцето на вълка 🇧🇬

Вечер, когато се опитвам да заспя, изплуват спомени, които връхлитат, като галопиращи диви коне из саваната на моите мисли и рисуват картини, които вълнуват сърцето.
Бяхме деца и най обичахме приказки преди сън, разказани от дядо, а знаеше толкова много!
Той беше образован човек за времето си и мног ...

M1234567891

Prosa

2025-03-25T04:59:31+02:00 558 7 25

Те са във всичко 🇧🇬

Когато цъфнат вишните в двора
и в старата стряха вятърът спи,
сякаш дочувам забравен говор,
тихи стъпки през детски мечти.
Майка ми пее с гласа на листата, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-23T14:47:42+02:00 484 6 24

Ти си 🇧🇬

Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-21T20:05:55+02:00 465 8 22

Годините 🇧🇬

Като снежинки топят се годините,
ронят се бавно в дланта на нощта,
вятър ги вихри в танц над долините,
или в дихание на бяла мечта.
Чувам как шепнат истории крехки, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-20T14:42:53+02:00 488 7 19

Доброта 🇧🇬

Като лъч в мъглата е тя,
мехлем за ранената гръд,
птица спряла над вода,
за глътка от дългия път.
Тя е в шепота на клони, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-18T17:25:37+02:00 421 4 17

Пролетна въздишка 🇧🇬

С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-14T13:30:35+02:00 1.3K 8 43

Пролетни струни 🇧🇬

Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-12T17:43:12+02:00 695 2 21

Животът нарязва мечтите 🇧🇬

Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-12T08:43:49+02:00 625 5 16

Реалност 🇧🇬

Реалността е ронлива пътека,
огъната в сенки и светъл контраст,
пулсът й – лудост и крехка утеха,
взрив от мечти и разбити стъкла.
Тя шепне със глас на надежда и мрак, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-08T09:19:34+02:00 552 8 26

Странно същество е човекът 🇧🇬

Странно същество е човекът,
нощем мечтае, денем руши.
Смее се над проблеми, клетият,
а после притиснат, сам се теши.
Тича след сенки, гони вятъра, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-07T06:47:55+02:00 478 9 23

Животът диша в рими тихи 🇧🇬

Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-04T08:35:50+02:00 408 5 12

Наднича пролет във душата 🇧🇬

Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците, ...

M1234567891

Poesía

2025-03-02T11:25:59+02:00 439 6 25

Самота 🇧🇬

Само тя неизменно остава –
сянка без име, без дом,
тихо в сърцето ни плава,
глух резонанс в нощен тон.
Вечна е – в дните, в тъгата, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-28T16:35:14+02:00 434 7 19

Време на сенки 🇧🇬

Живеем в свят на бързи думи,
на зли погледи - сервилни.
Тревогите ни са безумни,
а дните - сламки тънкожилни.
Очи в екрани, ръце – окови, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-25T13:57:35+02:00 453 5 15

Без теб 🇧🇬

Без теб съм - вик в безкрая,
птица с прекършени криле.
Ветрецът, който ридае,
в смълчаното тъмно поле.
Очите ми търсят лицето ти, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-24T06:57:56+02:00 400 7 18

Тревожен свят 🇧🇬

Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-22T10:11:11+02:00 448 12 20

Дните ме прегръщат 🇧🇬

Сенки тихо шепнат спомени забравени,
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-21T13:21:02+02:00 393 8 23

Кръстопът 🇧🇬

Стоя на прага на съдбата,
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...

M1234567891

Poesía

2025-02-16T23:31:28+02:00 399 7 16