M1234567891

528 el resultado

Светлини и сенки 🇧🇬

Градът диша в сиви пулсации,
неонът проблясва в стъклени очи.
Тук времето бяга без навигация,
а хората – сенки сред светлини.
Ехо от стъпки в бетонни алеи, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
410 6 15

Моята мечта 🇧🇬

Ще докосна синевата,
Ехо носи мойта страст.
Сред звездите, сред мечтата,
Там ще литна – в ясен час.
Аз не спирам, аз не падам, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía » Para niños, Verso acróstico
729 8 25

Приятелство 🇧🇬

Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
419 5 18

Ода за обичта 🇧🇬

О, обич дивна, светъл лъч във мрака,
сияеш нежно в храма на вечността.
Сърца преплиташ в тихата си ласка,
пулсиращи на времето в страстта.
В очите твои, чисти като утро, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
485 6 20

Ода за пролетта 🇧🇬

Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
523 5 15

Дар от тишината 🇧🇬

Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prosa
954 10 29

Щом обичах, значи бях 🇧🇬

Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
1.1K 15 38

Малък любопитко 🇧🇬

Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía » Para niños
786 6 20

Изборът 🇧🇬

Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
708 5 18

Корабът на тайните 🇧🇬

На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prosa
833 5 15

Равносметка 🇧🇬

Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
423 5 12

За грешката и прошката 🇧🇬

Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
783 7 15

Обичаният човек 🇧🇬

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
470 9 19

Коледно 🇧🇬

Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
690 3 17

Детска приказка 🇧🇬

По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía » Para niños
629 9 24

Мечта 🇧🇬

Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
814 5 22

Есенна песен 🇧🇬

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
892 5 24

Есенно 🇧🇬

Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
869 5 19

Безсънна нощ 🇧🇬

Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
499 6 11

Странностите на живота 🇧🇬

Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prosa
550 7 15

С топли спомени 🇧🇬

С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
1K 6 25

По следите на спомените 🇧🇬

Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prosa
1.2K 7 20

Кралска пита 🇧🇬

Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
1.1K 4 19

Желая ли да бъда крал 🇧🇬

От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
921 8 22

Изповед 🇧🇬

В храма на душата пламъче запалих,
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
706 6 18

Без нея душата е без блясък 🇧🇬

На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
1.3K 12 27

Истинска история 🇧🇬

Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prosa
973 6 27

Роля 🇧🇬

Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
1.5K 15 45

С мисъл за теб 🇧🇬

Сред прозрачна тежка мъгла
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poesía
869 8 15