M1234567891
432 el resultado
Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
795
4
16
Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
747
8
24
Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...
1076
8
22
Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
1226
2
20
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
1157
5
15
И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...
980
5
11
От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
874
11
28
Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
542
9
15
Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...
931
6
28
Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...
644
5
15
Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...
856
11
20
Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...
975
7
12
Колко бързо времето минава, сякаш летен бриз повява над живота,
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...
1320
7
28
На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...
513
2
8
Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...
696
10
23
Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...
1120
9
19
Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...
591
5
11
Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...
1219
8
23
Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...
975
5
15
След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...
2024
30
77
Небето се смръщи, ще вали,
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън, ...
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън, ...
1117
3
16
Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...
1156
5
12
Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
677
5
13
Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...
1283
4
12
Юнското слънце още от рано подсказа, че денят ще бъде топъл и приятен. От сутринта птички огласяха простора и на душата ми ставаше леко, леко, сякаш се издигах на горе към облаците и изпадах в безтегловност.
Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо ре ...
Обичах да ходя на ранчото, там има всичките удобства от които се нуждае човек, а на близо ре ...
1571
5
25
Спри време своя бесен ход,
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме, ...
ти цялата отдавна ме премаза,
разшивам вече смъртния ти бод,
който избродира на талази.
И твоя силен рев – проглуши ме, ...
447
10
31
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
611
3
6
Времето залезе, зад тъмната
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
707
6
14
Ръми. По стъклото се спускат
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп, ...
вадички и капка по капка,
попиват в душата ми, сгушена,
като голо пиленце в мрака.
И потропват: туп, туп, туп, ...
635
5
12
Може ли някой да режисира
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...
човешката мъка, да подреди
онова виене на душата,
което не познава прегради,
онова трепкане на сърцето, ...
797
3
16
И ето, слънцето залезе,
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...
зад вече потъмнялата гора
и сърцето в обръч железен,
лъчите на тишината събра.
Тази нощ ще приспя в самотата ...
967
3
19
От скулите на времето целувка изпросих
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...
и нарамих на рамо слънчев товар,
обух със блянове краката си боси,
уловила внезапно небесния чар.
И чувам в ехото, отминали страсти, ...
829
12
38
И този ден навън е мрачно,
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът, ...
облаци драскат хоризонта мъглив,
на сърцето по стените прозрачни,
спускат се капки от живота горчив.
Пред очите ми белее баирът, ...
896
3
12
Докосвам те с мислите си бавно,
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула, ...
по плътта ти, като вятър минавам,
острият връх на сърцето ми - плавно,
до твоето сърце с обич застава.
И времето се свива, като молекула, ...
1242
3
16
Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен, ...
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен, ...
1031
5
10
Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...
1119
3
13
Денят прегаряше вече зад хълма и птиците се прибраха в гнездата си. Шумът на реката, монотонен , като приспивна песен унасяше в сън. Зад хълма горе луната бавно показваше наедрялото си тяло и се канеше, да ме държи будна цяла нощ. Потънала в мисли, се досетих за бай Стоил, ковача. Къщата му много ма ...
2114
10
35
Обичам Балкана, с белите гугли,
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
подпалени от розови облаци,
дървета вековни, с клоните смугли,
красиви момински образи.
Гледам смирена реката от хълма, ...
1021
3
13
Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...
882
6
21
Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...
748
2
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
