M1234567891
463 el resultado
. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...
1813
8
Две звезди ще се родят
Понякога искам да съм ловец,
в сърцето да уцеля тишината,
прегорялото й тяло на венец
да увия с пламъците на душата. ...
Понякога искам да съм ловец,
в сърцето да уцеля тишината,
прегорялото й тяло на венец
да увия с пламъците на душата. ...
582
6
Сонет за двама
За мен си ти океанът жив
и в него плува ми душата,
с онзи странен порив див,
от който бяга тъмнината. ...
За мен си ти океанът жив
и в него плува ми душата,
с онзи странен порив див,
от който бяга тъмнината. ...
1246
4
Моля те, назад не се обръщай,
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...
празни стаи спомени държат,
от рафтове надничат и се мъчат
мен и теб отново да сплотят.
Детската ни стая не подреждам, ...
551
1
Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...
664
7
Не иска друго моята душа
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...
Не ме вини за приказките - тези,
изригнали от вулкана на сърцето,
пулсиращо в изплетените мрежи
от вълнуващата сянка на морето. ...
774
14
Разговор със живота
Пак си свъсил рунтави вежди
под калпак от есенна шума,
поглеждаш към мене небрежно,
без да отрониш ни дума. ...
Пак си свъсил рунтави вежди
под калпак от есенна шума,
поглеждаш към мене небрежно,
без да отрониш ни дума. ...
1441
6
Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело. ...
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело. ...
1327
8
Отлежала любов
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала. ...
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала. ...
808
1
7
Ирония на съдбата
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце. ...
Видях го тогава, беше отдавна,
съвсем невръстно дете,
с палто до колене, шал на главата,
подарени от благородно сърце. ...
651
6
И дворът с тишина се облече
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
Тъгувах много, щом баща ми
реши и стария орех отсече,
угасна внезапно зеленият пламък
и дворът с тишина се облече. ...
1263
2
9
Приказка за подковата
Казват, подковата носи щастие.
Намерих я на калдъръмения път,
във къщи радостна прибрах се
и я окачих на най-свидния си кът. ...
Казват, подковата носи щастие.
Намерих я на калдъръмения път,
във къщи радостна прибрах се
и я окачих на най-свидния си кът. ...
497
4
Кълбото на съдбата
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето. ...
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето. ...
685
6
Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...
594
8
Моят град
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
долината - моминска топла длан,
преплъзва се нощем във бързея. ...
Малък град, от вятъра люлян,
като лодка на брега завързана,
долината - моминска топла длан,
преплъзва се нощем във бързея. ...
505
3
Песен за сърцето
Ти, Сърце, през колко болка мина -
чак преливаш в ритъм ускорен.
От къде намираш тази сила –
приятел верен ти да си със мен? ...
Ти, Сърце, през колко болка мина -
чак преливаш в ритъм ускорен.
От къде намираш тази сила –
приятел верен ти да си със мен? ...
723
5
Пътеката изведе ни във парка
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...
под воала на кипарис смълчан,
от нежни чувства, наслада жарка,
телата ни потънаха във блян...
Застана пак небето в реверанс ...
534
4
Римувам стихчета през ден
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...
607
4
Тази нощ луната пак е цяла,
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден - ...
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден - ...
535
2
Без теб съм - дърво без корен,
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...
623
5
Стъпалата изкачваше бързо
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...
564
6
Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
1296
5
Небето е смрачено. Ще вали.
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах, ...
A децата в парка играят на големи,
в ролите на нежни майки и бащи,
боядисват къщичките във зелено.
На пейката поседнах, замълчах, ...
498
2
Безброй мечти танцуват в душата ми,
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат ...
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат ...
646
7
Във тихата повърхност на росата
отново очите ти откривам.
И ставам дива, по-дива от лозата,
щом в листата ми любов попива.
Разцъфнала съм, в цветове уханни, ...
отново очите ти откривам.
И ставам дива, по-дива от лозата,
щом в листата ми любов попива.
Разцъфнала съм, в цветове уханни, ...
1443
8
Нощта отпусна уморени мигли
и градът потъна в тишина.
Загадъчно прозорците премигват,
зад завеси, скрили лудостта…
Ти докосваш лицето ми бледо, ...
и градът потъна в тишина.
Загадъчно прозорците премигват,
зад завеси, скрили лудостта…
Ти докосваш лицето ми бледо, ...
1339
10
Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят, ...
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят, ...
2164
21
Почувства ли?
Поднесе ни животът страшна изненада
и ни остави сам-сами.
Пред всеки спусна по една преграда.
Усети ли, мон шер ами? ...
Поднесе ни животът страшна изненада
и ни остави сам-сами.
Пред всеки спусна по една преграда.
Усети ли, мон шер ами? ...
663
4
Запя капчукът весела мелодия,
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен ...
композирана от пухкавия сняг,
дълбоко във душата ми отронени
са капките от вчерашния мрак.
Той пее все една и съща песен ...
730
3
Аз пак с бокала на живота пия,
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...
притисната от страшна тъмнина.
На капки мрака искам да разбия
с внезапно кипналата топлина.
Небето вдига своята завеса, ...
1477
1
8
Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...
1430
10
Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...
625
6
Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки ...
526
2
Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
680
6
Не зная вече колко пъти
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...
се прибирам в стаята си уморена,
имам чувството, че е мъртва -
без шепот, без говор, винаги студена.
Печката, същински кошер пуст, ...
946
7
Хоризонтът изтъня, като алена нишка,
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...
957
13
Те пораснаха заедно в бърлогата,
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...
заветрена от клони и листа,
прегърнати в пухкавата козина
далече от очите на града.
Пътека, отъпкана от вълчицата, ...
1053
7
Ще те търся аз, там, където нощта
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...
777
10
Денят бледнее бавно и умира,
отпущат се уморените криле,
пада нощ - нощна пеперуда
свива се и чезне в глухото поле.
И пак сама поглеждам към небето, ...
отпущат се уморените криле,
пада нощ - нощна пеперуда
свива се и чезне в глухото поле.
И пак сама поглеждам към небето, ...
537
5
При пълнолуние трудно заспивам,
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...
дори не затварям очи.
Поглеждам луната, изгряла в небето
сред хиляди ярки звезди.
А в стаята ми сенки се преплитат, ...
801
12
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
