M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

Щом почука на прага ни края 🇧🇬

Ние с теб сме човешки същества
с пороци и грешки тъй зрими,
но хванем ли се двама ръка в рака
всичко друго става невидимо.
И няма начин да се променим ...

M1234567891

Poesía

2015-10-14T20:29:57+03:00 1.5K 1 9

Днеска беше тъй, а утре... 🇧🇬

Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...

M1234567891

Poesía

2015-09-25T11:03:48+03:00 1.5K 9

Ранима е човешката душа 🇧🇬

Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...

M1234567891

Poesía

2015-08-27T18:38:04+03:00 892 11

Цигуларят и детето 🇧🇬

И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите, ...

M1234567891

Poesía

2015-07-23T23:36:57+03:00 1.5K 7

Мистично 🇧🇬

Полетяла от необята капчица страст,
сътворила душата ми тук на земята,
незнайно кога и в кой ден и час
получи се здравата сплав под звездата.
Ден след ден я префасонирам, ...

M1234567891

Poesía

2015-07-15T20:08:15+03:00 611 10

Като буен огън ще те сгрея 🇧🇬

Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...

M1234567891

Poesía

2015-06-25T18:07:41+03:00 1.2K 10

Все още живи светят звездите 🇧🇬

От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни, ...

M1234567891

Poesía

2015-06-02T21:50:22+03:00 1.5K 9

За любовта ни от вихър отнесена 🇧🇬

Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...

M1234567891

Poesía

2015-05-27T23:22:08+03:00 1.3K 3

Щом се свие болката на дъното 🇧🇬

Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...

M1234567891

Poesía

2015-05-19T20:45:09+03:00 1.1K 6

По устните ми слънцето играе 🇧🇬

Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...

M1234567891

Poesía

2015-03-24T20:51:50+02:00 1.5K 19

Любов обречена на вечност 🇧🇬

Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...

M1234567891

Poesía

2015-03-13T12:27:35+02:00 649 8

Мимолетен миг 🇧🇬

Застинала в света на чувствата
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...

M1234567891

Poesía

2015-02-13T21:07:41+02:00 1K 5

Бунт 🇧🇬

Стягай пътната си чанта, капитане!
Този град за тебе е отровен.
Приличаш на потънал стар ”Титаник”…
Върни човешкия си облик с дух бунтовен!
Вдигай котва и назад не се обръщай! ...

M1234567891

Poesía

2015-01-22T21:20:36+02:00 726 11

Застинала човешка сълза 🇧🇬

На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2015-01-14T20:01:50+02:00 1.3K 1 12

Късен влак 🇧🇬

Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...

M1234567891

Poesía

2015-01-07T00:03:33+02:00 675 1 9

Тъй нежно шумоли в душата 🇧🇬

Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах ...

M1234567891

Poesía

2014-11-28T15:58:47+02:00 1.6K 18

От спомените на баба Шина - 1 🇧🇬

Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...

M1234567891

Prosa

2014-11-23T11:33:52+02:00 1.4K 1 7

Една сълза ще свети като ден 🇧🇬

Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...

M1234567891

Poesía

2014-11-13T18:09:43+02:00 658 1 14

Надежда 🇧🇬

Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...

M1234567891

Poesía

2014-11-04T13:10:38+02:00 732 11

Кодирана е душата ми да страда 🇧🇬

Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...

M1234567891

Poesía

2014-09-30T10:45:56+03:00 1.4K 12

Нощта постели меки кичури 🇧🇬

Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...

M1234567891

Poesía

2014-09-23T18:00:42+03:00 1.2K 10

Ако двамата с теб се разминем 🇧🇬

През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...

M1234567891

Poesía

2014-09-04T17:45:59+03:00 1.6K 1 13

Ще се свия в съня ти уютно 🇧🇬

Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата ...

M1234567891

Poesía

2014-08-20T15:22:19+03:00 1.4K 13

Подавам ти длан 🇧🇬

Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...

M1234567891

Poesía

2014-08-15T16:20:38+03:00 728 8

Жива съм 🇧🇬

Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...

M1234567891

Poesía

2014-07-31T22:02:15+03:00 838 12

Вълшебната лампа 🇧🇬

Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...

M1234567891

Poesía

2014-07-22T23:25:15+03:00 878 8

Гадаене под звездите 🇧🇬

Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...

M1234567891

Poesía

2014-07-15T20:26:54+03:00 828 1 7

Загадка 🇧🇬

Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...

M1234567891

Prosa

2014-07-03T16:27:04+03:00 1.3K 9

Дъждът ме гали с уморени пръсти 🇧🇬

Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...

M1234567891

Poesía

2014-06-20T23:31:32+03:00 1.3K 6

Писмо до моя син 🇧🇬

Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...

M1234567891

Poesía

2014-06-12T12:42:40+03:00 2.9K 6

Легенда за самодивите 🇧🇬

Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...

M1234567891

Prosa

2014-06-03T11:54:02+03:00 1.1K 1 3

Тя е винаги готова да царува 🇧🇬

Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...

M1234567891

Poesía

2014-05-29T14:54:35+03:00 779 9

Колко бързо времето лети 🇧🇬

До днес не бях забелязала,
колко бързо времето лети,
зад баира превалят залези,
а слънце още в мене блести.
Дали защото от обич пленено, ...

M1234567891

Poesía

2014-05-15T22:03:02+03:00 1.2K 1 11

Бащината усмивка на небето 🇧🇬

Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...

M1234567891

Poesía

2014-05-08T23:36:51+03:00 750 7

Неочаквано мило видение 🇧🇬

Срещнах непознато родопско момиче,
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...

M1234567891

Poesía

2014-04-25T20:33:47+03:00 635 3

Съдбовна намеса 🇧🇬

На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...

M1234567891

Poesía

2014-04-23T23:30:30+03:00 634 2

Светът е шарен, задъхан и тъжен 🇧🇬

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

M1234567891

Poesía

2014-04-02T16:04:09+03:00 935 10

На непорочната нявга жена 🇧🇬

В стъпките студени на нощта
се спусна тържествуваща мъглата,
погали малкото стъпало на жена
преди да се изгуби в тишината.
Прегъната на две с къдрици руси ...

M1234567891

Poesía

2014-03-20T21:10:39+02:00 1.6K 14

Пролетно 🇧🇬

Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...

M1234567891

Poesía

2014-02-26T20:58:49+02:00 1.8K 9

Аз се лутам в мъгли и горят ме огнъове 🇧🇬

Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло. ...

M1234567891

Poesía

2014-02-14T21:16:22+02:00 1.6K 4