M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

С вкус на младо вино 🇧🇬

Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...

M1234567891

Poesía

2024-01-16T08:16:48+02:00 1.3K 8 19

Космическа разходка 🇧🇬

Щом в креватчето си легна
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога ...

M1234567891

Poesía

2024-01-05T21:34:18+02:00 1.4K 8 33

Ти беше... 🇧🇬

Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...

M1234567891

Poesía

2023-12-29T16:13:49+02:00 1.4K 12 30

Непознатият 🇧🇬

Падат студени дъждовните капки,
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени, ...

M1234567891

Poesía

2023-12-16T18:11:34+02:00 1.1K 8 24

Щом укротена стихне вечерта 🇧🇬

Много въпроси изникват нощем,
щом се опита сърцето да спи.
Чувствата, същински ручей мощен,
залива душата ми, клокочи и ври.
Щом укротена стихне вечерта, ...

M1234567891

Poesía

2023-12-05T20:29:55+02:00 562 7 17

Животът от снимките 🇧🇬

Ранна утрин. Валеше върху нас,
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат, ...

M1234567891

Poesía

2023-11-30T22:49:14+02:00 935 7 23

Не помня 🇧🇬

Не помня нищо от младостта,
освен летежа на мечтите.
И онази буйна, къдрава коса,
на слънцето оплела се в лъчите.
Не помня, в ирисите на очите, ...

M1234567891

Poesía

2023-11-21T10:24:51+02:00 992 7 19

Моят вик 🇧🇬

Днес мълча заслушана във ветровете,
които като котка по покривите тичат.
Драскат на спомените в бреговете,
буйни вълни в душата се свличат.
Поисках да се върне момичето в мене ...

M1234567891

Poesía

2023-11-12T17:29:27+02:00 1K 7 21

Самотник 🇧🇬

Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...

M1234567891

Poesía

2023-11-04T09:46:14+02:00 1.1K 3 11

Пакостник съм и умник 🇧🇬

Пристигна баба у дома
и дрешник да реди захвана.
Погали рошавата ми глава
и с пръст сърдито се закани.
Искам днес да си послушен, ...

M1234567891

Poesía

2023-10-24T09:28:56+03:00 1.5K 7 38

В сянката на есенните дни 🇧🇬

Ръка положи в мойте длани
и пръсти в косите ми зарови.
Подплашила кресливи врани,
есента със цветните балони.
Тъга и радост в мен напират, ...

M1234567891

Poesía

2023-10-22T19:18:48+03:00 633 8 23

Есенни ноти 🇧🇬

Приспива в леглото ми пак тишина,
в сребърни нишки съня ми оплита.
Студено. Потрепва в сърце самота,
на нощи безсънни пак ме обрича.
Разкъсва греховните мисли нощта, ...

M1234567891

Poesía

2023-10-03T06:37:48+03:00 1.2K 10 23

Какъв да стана 🇧🇬

Аз съм мъничко дете,
с палави крака, ръчички.
Но се смея от сърце,
щом ме поучават всички.
Мама казва да се храня, ...

M1234567891

Poesía

2023-09-15T20:55:29+03:00 1.4K 9 26

Прегръдка 🇧🇬

Нощта ме прегърна с жилави пръсти,
отрони в плътта ми мъгливия дъх.
Звездите потрепват с лъчите могъщи,
просветва загадъчно горския мъх.
Долавям мирис на буря далечна, ...

M1234567891

Poesía

2023-09-13T20:16:45+03:00 991 12 20

Баба, дядо, внучето и куче! 🇧🇬

На село пак се съмна рано,
отпива дядо от черното кафе.
Премита баба стълбището старо
и подвиква на пъстрото петле.
Стига си ми ровил ти цветята, ...

M1234567891

Poesía

2023-07-29T17:22:00+03:00 1.8K 13 42

Шарен ден 🇧🇬

Още рано от зори
слънчице наднича,
пръска огнени лъчи
на Мимето в очите.
Петльо рови край плета, ...

M1234567891

Poesía

2023-06-28T16:37:35+03:00 1.4K 10 36

Среднощен шепот 🇧🇬

Това е любовта - чудно огледало,
там всеки гледа своето лице.
Душата радостна се подмладява,
покълнала в човешкото сърце.
Но всяка страст, щом някога угасне, ...

M1234567891

Poesía

2023-05-31T22:20:11+03:00 835 10 21

Уличният музикант 🇧🇬

Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се п ...

M1234567891

Prosa

2023-05-20T23:35:17+03:00 1.9K 12 38

Закъсняла среща 🇧🇬

Странно нещо е човекът. Понякога една едничка дума, жест или дребна история може да го промени до неузнаваемост. Да го върне в измамния свят на спомените, да открие пред него път широк, безкраен, за да мине мечтата му. Ето някакъв обикновен случай в парка. Обърна всичко в мен.
На пейката бяха седнал ...

M1234567891

Prosa

2023-05-01T19:15:19+03:00 1.8K 6 30

Вълшебен сън 🇧🇬

Виждам в съня си полянка,
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...

M1234567891

Poesía

2023-04-27T19:43:27+03:00 935 5 20

Лилава надежда 🇧🇬

За всички дни, които изживях
се питам всъщност кой ли ме познава.
Когато страдах, вътрешно кървях
от младостта ми нищо не остана.
Без теб съм днес. Гласът ми те зове ...

M1234567891

Poesía

2023-04-16T19:19:47+03:00 2.1K 13 65

Утеха в храма 🇧🇬

Преситена с човешка болка,
аз прекрачих храмовия праг,
утеха търсих, ах, утеха колко,
търсих тук при Бога пак.
Навярно по лицето ми личеше, ...

M1234567891

Poesía

2023-04-13T18:41:45+03:00 1.2K 8 19

Пиянство 🇧🇬

Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла, ...

M1234567891

Poesía

2023-03-18T20:09:09+02:00 1.4K 10 25

Ревност 🇧🇬

Ревнувам тишината между нас,
изплувала от времето отминало.
И слушам аз стрелките в късен час,
отмерват пак минутите изминали.
Дохожда миг на глуха самота, ...

M1234567891

Poesía

2023-02-24T15:22:09+02:00 1.9K 14 35

Споделена любов 🇧🇬

По улиците бавно ден след ден вървим,
слънчев лъч откраднем, за да продължим.
Но щом отново срещнем мъничко любов,
за миг преобразява живота ни суров.
И броим звездите в среднощното небе, ...

M1234567891

Poesía

2023-02-17T16:58:02+02:00 923 5 16

Земетресение 🇧🇬

Зловещо се пропука турската земя,
смърт нахлува страшна в мирните простори.
В мрак страхът пълзи подобно на змия,
в тухлени стени и тонове бетонни.
Гласовете глухи от подземен ад, ...

M1234567891

Poesía

2023-02-11T19:03:49+02:00 1.3K 8 17

Любов и изневяра 🇧🇬

Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатуш ...

M1234567891

Prosa

2023-01-31T15:12:23+02:00 1.5K 9 25

Отронен миг 🇧🇬

Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-25T18:34:10+02:00 1K 12 24

Разни мисли 🇧🇬

На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-18T16:56:15+02:00 1.3K 12 28

Среднощен спомен 🇧🇬

Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-13T20:08:26+02:00 1.5K 12 25

Самотник 🇧🇬

Видях самотник сред ята бъбриви
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-08T23:37:55+02:00 1K 8 19

Докосване 🇧🇬

Денят със неведоми нишки
гоблен шарен бавно тъче.
Изприда с горещи въздишки,
огнище за мойто сърце.
Дали от забрава възкръсна, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-06T16:12:28+02:00 1.2K 8 14

Ново начало 🇧🇬

Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...

M1234567891

Poesía

2023-01-01T09:14:21+02:00 1.3K 8 22

Празнично 🇧🇬

Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...

M1234567891

Poesía

2022-12-20T18:17:50+02:00 1.1K 12 24

Сподавен вик 🇧🇬

Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-11-27T16:03:53+02:00 819 5 21

Копнея за теб 🇧🇬

Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-11-16T16:58:48+02:00 1.1K 7 20

Ще останеш завинаги, моя душа! 🇧🇬

Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...

M1234567891

Poesía

2022-11-11T19:23:30+02:00 1.2K 6 17

Незабравима среща! 🇧🇬

Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...

M1234567891

Prosa

2022-11-08T19:15:27+02:00 1.8K 6 21

Спри време 🇧🇬

Навън е мрачно и вали,
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...

M1234567891

Poesía

2022-11-06T14:56:02+02:00 1.4K 8 27

Защо повярвах 🇧🇬

Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...

M1234567891

Poesía

2022-10-30T11:48:07+02:00 1.1K 8 31