M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

Животът е чудо 🇧🇬

Ромоли поточе и пръска роса,
по воалите тъмни на здрача,
а зайчето бяло подало глава,
до нозете на слънцето скача.
От камъка сив огрян от лъчите, ...

M1234567891

Poesía

2022-01-09T10:24:56+02:00 1.3K 9 34

Сякаш беше вчера 🇧🇬

Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-01-08T10:34:14+02:00 2.7K 3 15

Някъде из гората 🇧🇬

Двамата вървяхме из гората,
тя цялата, ухаеше на мак,
кълвачът чоплеше кората,
весело подскачаше на крак.
Бисери предлагаше росата, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-01-05T13:38:00+02:00 1.2K 3 23

И дъждът не е същият 🇧🇬

Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-01-04T10:49:50+02:00 1.5K 4 14

Докосване 🇧🇬

По склоновете пълзеше мъгла,
като балерина докосваше сухите вейки
обречена на вечност, бледа светлина,
на капки попиваше в сърцето ми.
Зареях поглед в далечината, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2022-01-02T15:33:03+02:00 1.5K 3 14

Шепне вятърът 🇧🇬

Хоризонтът отново потрива чело,
зад гъстата млечнобяла мъгла,
небето се продъни, заваля из ведро
изчезна в червено звездата голяма.
Пожълтяла е отсрещната дъбрава, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-12-29T17:15:30+02:00 1.3K 4 17

Спокойствие 🇧🇬

Тук всичко е прелест и радостен вик,
виж птичето малко с пискливо гласче,
оглася баира, разперва крилца
и буди ги всички, като със звънче.
Под сплетени вейки на белия храст, ...

M1234567891

Poesía » Civil

2021-12-28T09:38:52+02:00 1.3K 3 19

Видение красиво, като дъжд! 🇧🇬

Вечер когато вселената пада
в ръцете ми, се усмихвам,
усещам, как сърцето забавя
своя ритъм и притихва.
И нито звук се чува, нито звън, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-12-26T18:01:59+02:00 874 4 14

Веднъж в годината 🇧🇬

Бие лудо сърцето ми
всяка година на този ден,
в очакване на чудото.
Изхвърлям лошите си
мисли и се надявам, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-12-24T13:29:43+02:00 633 4 16

А щеше да бъде 🇧🇬

А щеше да бъде най-хубавото лято,
останало на двама ни в душите,
със шумът на реката, с птичето ято
с любовта ни, достигнала звездите.
Август счупи крилете ни, ти замина, ...

M1234567891

Poesía » De amor, Civil

2021-12-23T12:26:59+02:00 1.6K 10 18

Как да те изтръгна от мислите 🇧🇬

Как да те изтръгна от мислите,
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува ...

M1234567891

Poesía

2021-12-21T07:28:57+02:00 928 5 14

Въздишка 🇧🇬

Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-12-18T08:09:14+02:00 1.5K 2 13

Душата ми се свива, като точица! 🇧🇬

Пред прозореца ми клонче оголяло,
почерняло, от нестихващия сняг,
но отмине ли зимния сезон и отново
пъпчици ще се явят, ще разцъфнат,
в зелено, като море, заляло сухия бряг. ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-12-17T13:38:09+02:00 1.6K 5 12

Една нощ, в която забравих всичко! 🇧🇬

Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...

M1234567891

Prosa » Relatos

2021-12-14T07:28:08+02:00 1.5K 4 14

Животът понякога компенсира! 🇧🇬

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

M1234567891

Prosa » Relatos

2021-12-11T15:08:40+02:00 2.2K 11 41

За миналото, няма да плача! 🇧🇬

За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-12-10T21:29:37+02:00 757 5 11

На зимата в дълбокото 🇧🇬

Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...

M1234567891

Poesía

2021-12-09T19:41:35+02:00 1.7K 9 29

Навън е зима, а в сърцето - лято! 🇧🇬

Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-12-08T17:47:16+02:00 2.5K 5 25

Заекът отърва ножа 🇧🇬

В средата на лятото сме, много от нас бяха в отпуск и един ден, решихме, да се разнообразим, като заминем някъде извън града и да си направим хубав пикник. Покрай града ни, има такива прекрасни местенца, където човек може, да се почувства, като, в рая, със шума на бистрата река и песента на птиците, ...

M1234567891

Prosa

2021-12-01T10:46:19+02:00 1.4K 2 15

В купища спомени горя 🇧🇬

Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-11-23T19:33:59+02:00 1.3K 3 11

Ако няма кого да прегръщам 🇧🇬

Ако няма кого да прегръщам,
защо ми са вече ръцете,
ако няма кого да целувам,
за какво са ми вече устните,
ако няма кого да обичам, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-11-21T21:44:38+02:00 1.7K 8 27

Очакване 🇧🇬

Свечерява се. Мека, къдрава
тъмнина, се свлече по огнените
нишки на звездите и угаси
светлините на залеза, а здрачът
потопи далечината в пустота. ...

M1234567891

Poesía » De amor

2021-11-19T22:07:31+02:00 1.5K 3 16

Среднощни размисли 🇧🇬

Сякаш ме пърли леден среднощен
вятър, издъхва старото шосе на
деня, изядено от магистралата
на чувствата ми, ровейки дълбоко
в собствения си живот. ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-11-16T11:15:32+02:00 1.5K 2 6

Спомените 🇧🇬

Виждам пак този черен облак,
над мене премина, като лешояд,
смачка самочувствието ми, сякаш
мелачка, надроби го и го натъпка,
в ненаситната паст на съдбата. ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-11-13T18:14:56+02:00 1.9K 5 18

Вече не казвам "Никога!" 🇧🇬

Една нелепа случайност ме накара, да премисля целият си живот, да изкатеря отново върховете, където блестеше слънцето, да сляза в дълбокото и да пия от извора на началото. Пътувах във влака, сама в купето и тъкмо се радвах на спокойствието и на красотата, която съзерцаваха очите ми, на отсрещната се ...

M1234567891

Prosa

2021-11-12T16:19:01+02:00 1.9K 7 25

Лъч светлина 🇧🇬

Когато ме завладява дълбока тъга,
викам спомените, да ми помогнат,
те ме обгръщат гальовно с ръка,
самотата си, с лекота да надмогна.
Но понякога упойката не хваща, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-11-04T06:48:45+02:00 2K 5 27

Това го преживях 🇧🇬

Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...

M1234567891

Prosa » Relatos

2021-11-03T12:54:57+02:00 2.3K 9 51

Заешка броилка 🇧🇬

Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...

M1234567891

Poesía » Para niños

2021-10-29T07:11:09+03:00 2.3K 4 22

Есенна разходка 🇧🇬

С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета, ...

M1234567891

Poesía » Para niños

2021-10-27T14:57:59+03:00 1.7K 5 23

Вълшебство 🇧🇬

Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен, ...

M1234567891

Poesía

2021-10-26T08:32:13+03:00 1.5K 7 19

Спомен от детството 🇧🇬

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

M1234567891

Prosa » Relatos

2021-10-24T13:11:09+03:00 1.8K 6 25

Тишина 🇧🇬

Пианото мълчи, не отронва звук,
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...

M1234567891

Poesía

2021-10-22T12:29:59+03:00 625 6 15

В окото на зимата 🇧🇬

По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло, ...

M1234567891

Poesía

2021-10-19T09:28:34+03:00 1.4K 3 12

За нас ще узнае светът 🇧🇬

Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-10-16T11:53:17+03:00 1K 2 4

Преобразяване 🇧🇬

Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-10-15T20:27:52+03:00 517 2 5

Когато се изгубиш 🇧🇬

Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-10-14T12:34:23+03:00 1.4K 2 13

Вали и е студено 🇧🇬

Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-10-10T16:01:16+03:00 1.5K 3 28

Самота 🇧🇬

Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...

M1234567891

Poesía

2021-10-06T11:36:22+03:00 1.4K 7 29

Спомен 🇧🇬

Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...

M1234567891

Poesía

2021-10-05T12:50:03+03:00 904 3 13

Есен 🇧🇬

Есен е, гората е черна и гола,
забравен дом с отворени врати,
едно гнездо, като самотен гълъб
през облаците срещу мен лети.
Няма край, ни пристан синевата, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-09-21T10:13:12+03:00 1.4K 5 21