M1234567891
416 el resultado
Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод, ...
  1049 
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
  788 
Тя носи старомодни обувки
с изкривени от времето токчета,
не носи чадър и косите си буйни,
не сресва от калта на локвите.
Тя не обича луксозни огради ...
  3589  22  76 
В тягостно мълчание и тишина
смирена очи към теб повдигам,
аз, Небе, разбирам, че е така,
ти даваш ми и радост, и вериги.
Когато бяга от очите ми съня, ...
  835 
Пясъчен часовник е живота,
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука, ...
  1271 
Ще се слеем двамата и тази нощ,
макар че простора стене в мрака,
на душите с непреходната мощ,
ще полетим нагоре, без да чакаме.
Измъкнем ли се от битието земно, ...
  437 
Заспиваме допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...
  596  11 
Все в тоя град ще се завръщам,
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам ...
  434 
Ние с теб сме човешки същества
с пороци и грешки тъй зрими,
но хванем ли се двама ръка в рака
всичко друго става невидимо.
И няма начин да се променим ...
  896  10 
Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...
  994 
Ранима е човешката душа,
попарена от сланата детелина,
вибрира в нея звук и тишина,
а в утрото е пак неотразима.
Въпреки болката на старите рани ...
  708  11 
И тази сутрин беше бос,
в ръце с цигулка стара,
приветства нежно малък кос,
запалил последната цигара.
Погледна жадно към звездите, ...
  911 
Полетяла от необята капчица страст,
сътворила душата ми тук на земята,
незнайно кога и в кой ден и час
получи се здравата сплав под звездата.
Ден след ден я префасонирам, ...
  423  10 
Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...
  987  10 
От години те нося в моето съзнание
образ прекрасен от вятър изваян,
все в съня ми надничаш отчаяно
онзи миг и до днес незабравил…
Беше отдавна, под липите омайни, ...
  913  10 
Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...
  852 
Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...
  683 
Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...
  1000  19 
Помниш ли първата ни среща
под шепота на белите брези,
в ръцете ти - въглени горещи
как къдреха се моите коси…
Като птица в прегръдката ти яка ...
  475 
Застинала в света на чувствата
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...
  791 
Стягай пътната си чанта, капитане!
Този град за тебе е отровен.
Приличаш на потънал стар ”Титаник”…
Върни човешкия си облик с дух бунтовен!
Вдигай котва и назад не се обръщай! ...
  511  11 
На прага до късно стоеше сама
привела главица нещастна,
самотна женица, с празна душа -
догаряща в мрака свещица.
В чужбина отдавна са двете деца, ...
  838  12 
Дълго чаках да просветне в зелено
светофарът на любовната ми лира.
Стига толкова - минавам на червено!
Който иска, нека протестира.
Може би ще бъда по-щастлива ...
  474 
Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах ...
  1048  19 
Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...
  1089 
Ранявахте се двамата взаимно
лоши думи казвахте през ден,
сърцето ме болеше, но безумно
чувствата бушуваха във мен.
Към двамата изпитвах силна обич ...
  489  14 
Промъкна се небето в моя сън
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...
  536  11 
Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...
  1035  12 
Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...
  820  10 
През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...
  1027  13 
Нощта препуска като луда
през пустинята на моя сън,
нито клонче, даже пеперуда
не докосват вратата ми отвън.
Бушуват вълните на чувствата ...
  859  14 
Заспива вятъра на птиците в гнездата,
по олющения покрив се стича тишина,
в нея се разтварям, както сутрин росата,
в слънчевите мрежи от небесни весла.
Тази вечер си лягам със светла мечта ...
  512 
Жива съм и все още кретам
на живота в пристъпите бесни,
стъпките изрониха пътеката,
в калдъръмени улейчета тесни.
Ще се катурна мисля си, но ето, ...
  634  12 
Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда ...
  659 
Седнала на пейката във парка,
врачка хвърля бобени зърна
и пръстите ù кокалести мачкат
тъмносивата, студена тишина.
Ще ти врачувам, рече ми и стана, ...
  618 
Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...
  1078  10 
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
  1065 
Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма, ...
  2336 
Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...
  837 
Тя е винаги готова да царува
щом престол за нея изградим,
нощем под звездите ще мъдрува,
ако ние с теб от обич изгорим.
Тя навлиза в нашето съзнание, ...
  587 
Propuestas
: ??:??