M1234567891 (Миночка Митева) - Obras

Перонът на любовта! 🇧🇬

Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-23T08:32:01+03:00 2.2K 12 45

Доброта 🇧🇬

Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-22T12:19:06+03:00 1.7K 5 22

Добрата баба Меца 🇧🇬

Баба Меца бе решила,
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли, ...

M1234567891

Poesía » Para niños

2022-10-20T10:25:13+03:00 1.7K 8 27

Среднощен разговор 🇧🇬

Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-18T08:25:50+03:00 738 5 19

В отрязъка къс на живота 🇧🇬

Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-15T14:12:25+03:00 1.4K 10 25

Родната къща 🇧🇬

Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-08T18:15:33+03:00 1.2K 12 22

Безсънна нощ 🇧🇬

Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...

M1234567891

Poesía

2022-10-04T10:44:33+03:00 1.3K 11 37

Заключен спомен 🇧🇬

Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

M1234567891

Poesía

2022-09-29T19:02:12+03:00 1.6K 9 28

Жена 🇧🇬

Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...

M1234567891

Poesía

2022-09-27T17:43:44+03:00 998 6 12

Силата на усмивката 🇧🇬

Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...

M1234567891

Poesía

2022-09-20T10:30:43+03:00 2K 7 31

Миражите ярки ме дебнат в деня 🇧🇬

Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...

M1234567891

Poesía

2022-09-13T18:30:32+03:00 1.1K 10 29

Полъх 🇧🇬

Повиках те с гласа на морска чайка,
погалих те с южняка на нощта,
по летен бриз от старата скамейка,
изпратих ти от мойта самота.
Развълнувано морето се протегна, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-09-10T19:54:12+03:00 897 7 17

Пак е есен 🇧🇬

Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...

M1234567891

Poesía

2022-09-03T18:54:43+03:00 841 6 22

Откъснах от календара датата 🇧🇬

В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-28T22:42:58+03:00 1.2K 6 18

Сън 🇧🇬

Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-26T20:59:17+03:00 703 4 17

Бавно се спусна над мен тишина 🇧🇬

Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-25T16:10:02+03:00 1.2K 3 15

Татковата къща 🇧🇬

Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-19T19:17:51+03:00 1.1K 4 16

Не се съмнявай в мен, душице! 🇧🇬

Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...

M1234567891

Poesía

2022-08-18T11:11:19+03:00 1.2K 8 24

Изповед 🇧🇬

Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-14T17:17:03+03:00 1.3K 8 20

Момичето и морето 🇧🇬

Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...

M1234567891

Poesía

2022-08-11T08:48:57+03:00 1.6K 2 19

Липсваш ми ти 🇧🇬

Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2022-08-07T20:18:25+03:00 1.5K 5 15

Какво ли с тебе ний ще наследим 🇧🇬

И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-06T21:21:14+03:00 1.3K 5 11

Лятна песен 🇧🇬

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

M1234567891

Poesía

2022-08-04T07:11:57+03:00 1.2K 11 28

Грешна е земята, грешна! 🇧🇬

Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...

M1234567891

Poesía » Civil

2022-07-30T22:12:30+03:00 858 9 15

Вълшебните ботушки 🇧🇬

Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...

M1234567891

Poesía

2022-07-29T19:36:00+03:00 1.4K 6 28

Залезът угасна 🇧🇬

Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...

M1234567891

Poesía

2022-07-28T09:17:45+03:00 861 5 15

Майка 🇧🇬

Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...

M1234567891

Poesía

2022-07-26T17:46:01+03:00 1.2K 11 20

Летни копнежи 🇧🇬

Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...

M1234567891

Poesía

2022-07-23T20:22:03+03:00 1.3K 7 12

История за един живот 🇧🇬

Колко бързо времето минава, сякаш летен бриз повява над живота,
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...

M1234567891

Prosa

2022-07-06T15:55:08+03:00 1.7K 7 28

Защото се обичахме 🇧🇬

На този мъж не помня даже името,
със него ти тогаз ни запозна.
Присъствието бе неотразимо
и моя сън във него разпознах.
Сега в очите му - любов отминала, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-07-05T09:29:19+03:00 794 2 8

Събужда се утрото 🇧🇬

Лъчите на слънцето галят баира.
Денят се задава усмихнат, щастлив.
Мечтите се раждат, а радост напира
пчелици във кошер на танца игрив.
Просторът наднича, а в погледа свежест, ...

M1234567891

Poesía

2022-07-02T19:11:37+03:00 913 10 23

Като прелестна нимфа денят... 🇧🇬

Като прелестна нимфа денят,
е изплувал от пазви на мрака,
тъй загадъчен става лесът,
със прокапала обич ни чака.
А ветрец гъделичка кръвта, ...

M1234567891

Poesía

2022-06-30T19:29:04+03:00 1.3K 9 19

Червената искра на самотата 🇧🇬

Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно, ...

M1234567891

Poesía

2022-06-28T22:07:01+03:00 823 5 11

Текат минути, часове и дни... 🇧🇬

Текат минути, часове и дни,
в неспирен бяг далече отлетели,
сред мрака в тези четири стени,
пулсират мислите ти подивели.
И чакаш някого. Но ето идва миг, ...

M1234567891

Poesía

2022-06-26T21:25:39+03:00 1.6K 8 23

Сърцето ми е твое, живот! 🇧🇬

Сърцето е за теб, живот. Без власт
над него са майка и любови,
че нямам власт над него, даже аз,
а аз понякога съм тъй отровена.
Пронизваха го бурни ветрове ...

M1234567891

Poesía

2022-06-24T16:11:14+03:00 1.3K 5 15

Без мене... 🇧🇬

След мен животът ще е дълъг
и по-вълнуващ, може би…
Ще гука гарван, като гълъб,
в пейзаж със плачещи върби.
Протегнал мисъл към всемира, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2022-06-19T18:08:55+03:00 2.8K 33 80

Прости ми, приятелю! 🇧🇬

Небето се смръщи, ще вали,
по склоновете плъзна мъгла,
над вейки със запустели гнезда,
се трупаха черни гарвани.
Чу се злокобен камбанен звън, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2022-06-18T18:17:44+03:00 1.5K 3 16

Чакай, мое безумно сърце. 🇧🇬

Чакай, мое безумно сърце,
спри с тези спомени парещи,
като пеперудено пъстро перце,
потрепват нечакани, мамещи…
Бавно разплиташе мракът, ...

M1234567891

Poesía » De amor

2022-06-16T23:21:41+03:00 1.5K 5 12

Кажи ми душа 🇧🇬

Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2022-06-15T16:04:47+03:00 924 5 13

Усещане за лято 🇧🇬

Трепкат листата, крила на пеперуди,
докосвани от полъх на слънчеви лъчи,
въздиша вятърът в полите на юни,
плисира ги бавно и нежно шепти.
Ето го, идва знойното лято, ...

M1234567891

Poesía

2022-06-10T14:53:01+03:00 1.8K 4 12