Забравил си за нежността в очите,
която сгряваше сърцата плахи.
За бляновете ни безумни... За мечтите,
родени толкова отдавна сякаш...
За любовта, окриляла сърцата, ...
Отчуждени души - онемели от тъга и умора.
Задъхани дни - влачат нозе след забързани хора.
Безструнна цигулка стене плахо - за забравена ласка,
а зад влажни клепачи - чиста сълзица проблясва...
Безутешна въздишка - се търкулва унило в тъмата. ...
Ти тръгна, а след тебе топлината,
като кутре послушно хукна да те гони...
Студът заблъска ядно по стъклата
на онемелите от скръб балкони,
нахлу през тях и във очите се стаи... ...
Бъди една прочуствена мелодия,
която да звучи във моя ден.
Един светлинен лъч сред небосвода,
огряващ моя свят с лъч позлатен.
Бъди едно докосване смирено. ...
Една лъжа сърцето ми разкъса
и то се пръсна - като стъкълце...
Денят ми затова е все навъсен
и все горчи под моето небце.
Нощта ми затова е черна яма , ...
Той ден красив , а тя нощта
- загадъчна, свенлива , тъмна.
Той- син лазур, а тя -земя.
Той - необят , а тя пък пропаст стръмна.
Тя- морска шир, а той- вулкан ...
Зловещи нощни звуци разнасят страх зловонен
и пълнят с черен мрак безценният ми сън.
Уплашен хуква той - от звуците прогонен
спасение да дири - сред розите навън...
И от безсъние измъчвана, сред хаоса на мрака, ...
И някак неочаквано - глава смутено свело,
с обида зле прикрита и с болка във очите,
последно "сбогом" взе си и тръгна с гордо чело,
вълшебното ми детство -преглътнало сълзите...
Не осъзнах веднага, че мъката горчива, ...
Чуй ромона тих на смълчаните вечери
и ще знаеш в душата ми що се таи
- в нея чуствата в мирен копнеж са облечени
и в сърцето ми нежна отмала тупти...
Както мрака деня покорява с мълчание, ...
Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...
След дневната лудост , като че ли ...
За силата на чувството в мен
едва ли има думи на земята...
По-бляскяво е то от летен ден.
По-яростно от буря в небесата.
По-ярко е от хиляди слънца. ...
Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.
И болката - с дъх изпепелявщ ...
И ти ли обич моя - първа и последна -
и ти ли всяка вечер не заспиваш?
С една черта... и датата поредна
от календара яростно изтриваш?
И ти ли в бели нощи тихо плачеш ...
Не търся в самотата си утеха
за изтерзаната от скръб душа,
а вярата която ми отнеха
безлични хора в лакома тълпа...
А търся лъч, за който да се хвана - ...
Аз съм птица -родена от ласка на вятъра,
който с обич скова мойте нежни крила
и понесе ме плавно върху топли обятия
и дари ме с вълшебството сама да летя...
Аз съм песен -родена от лъчите на лятото ...
Птиците пеят - огласят простора,
лее се песен в небесната шир.
Дремят под сянка отрудени хора,
лебеди плуват във малкия вир.
Стръкове златни проблясват прикрито ...
Усмихваш се...
Усмивка пълна с нежно обещание
на устните ти весело потръпва.
Смутена съм... но силното желание
към мен на пръсти тихичко пристъпва. ...
