nevestulka (Ваня Накова) - Obras

Агне 🇧🇬

Боже, как обичам чувството за вина!
И как мразя да съм невинна жертва.
Не ме боли да ме наказваш за смъртен грях,
Боли да съм агне, случайно избрано за курбан.
Боже, приемам да ме наказваш, ...

nevestulka

Poesía

2020-05-19T22:54:46+03:00 1.6K 1

Любов 🇧🇬

Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци. ...

nevestulka

Poesía

2020-05-17T12:56:02+03:00 837 1 1

Пиано 🇧🇬

И пръстите отчаяно удрят клавишите,
Не, това не е хармония, не е акорд.
Това е хаосът на един луд живот.
Не, пианото не обича сълзи.
И бледите пръсти преследват тоновете, ...

nevestulka

Poesía

2020-05-14T00:36:10+03:00 685

Мравки 🇧🇬

Говореха за мравките.
Навън бушуваше война.
Единият им син беше на фронта.
Другият някак се беше отървал.
Но те говореха за мравките. ...

nevestulka

Poesía

2020-04-15T07:51:22+03:00 1.3K

Залез 🇧🇬

Погледни в очите ми –
Залезът се оглежда в тях.
В черното на зениците ми
Слънцето трепти и залязва.
Погледни в очите ми – ...

nevestulka

Poesía

2020-04-11T23:13:32+03:00 688

Падение 🇧🇬

Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...

nevestulka

Poesía

2020-02-12T07:44:46+02:00 622

Милост 🇧🇬

Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...

nevestulka

Poesía

2020-01-30T10:57:46+02:00 637 1 1

Услуга 🇧🇬

Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...

nevestulka

Poesía

2020-01-05T00:50:27+02:00 1.4K 1 2

Сиртаки 🇧🇬

Танцувам сиртаки. Бавно премятам крак.
Завъртам тялото. Погледът – забит в земята.
Този дрезгав, плачещ глас, тази гръцка драма,
Преплитаща огнена страст с бездънна печал.
Танцувам сиртаки. Узото душата ми изгаря. ...

nevestulka

Poesía

2019-12-16T08:11:07+02:00 706

Противник 🇧🇬

Хайде да играем на война!
Ще си ушия униформа,
Ще си закача сребърна звезда.
Ще тичам и ще се оглеждам –
Отвсякъде ме дебне врагът. ...

nevestulka

Poesía

2019-11-17T23:03:05+02:00 626

Писма 🇧🇬

Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...

nevestulka

Poesía

2019-10-23T23:07:10+03:00 699 4

Светлина 🇧🇬

Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина, ...

nevestulka

Poesía

2019-10-21T01:02:08+03:00 694 1

Зимнина 🇧🇬

Нима есента е истинска есен,
Ако не мирише на тиква и кестени?
Ако не нижеш чушки и не сплиташ чесън?
Нима есента е есен, ако не се готвиш за зимата?
Нима есента е есен, ако не дими казанът за ракия? ...

nevestulka

Poesía

2019-10-20T08:01:43+03:00 620

Нежност 🇧🇬

Посегнах да те погаля,
Но ти ударих шамар.
Поисках да те целуна,
Но пак те разплаках.
Нима твърде груба е ръката ми? ...

nevestulka

Poesía

2019-10-16T23:29:19+03:00 637 3

Скитник 🇧🇬

Спал си под моста, било ти е студено.
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен. ...

nevestulka

Poesía

2019-10-12T00:18:27+03:00 907 1 3

Теменужки 🇧🇬

Имаш вкус на теменужки.
И ме пристрастяваш.
Опитвам се да те поема
На малки глътки
И се задавям. ...

nevestulka

Poesía

2019-09-15T07:54:58+03:00 1.6K

Море 🇧🇬

Дойдох при теб, море,
За да ти бъда скала.
Знам, ти нямаш нужда от мен.
Имаш брегове за подкопаване,
Имаш кораби за потопяване. ...

nevestulka

Poesía

2019-09-01T21:34:13+03:00 645 2

Вулкан 🇧🇬

Понякога дърпам шалтера и съм сама.
Поглеждам навън – небето е синя печал.
Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,
Но скоро ще загине безмълвно и той
В очакване на поредното прераждане. ...

nevestulka

Poesía

2019-08-08T23:20:54+03:00 699

Обесване 🇧🇬

Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...

nevestulka

Poesía

2019-07-19T07:38:07+03:00 590 1

На прага 🇧🇬

Когато потропа на вратата ми
И насочи автомата срещу мен,
Подадох ти парче хляб
И изтрих потеклата сълза.
Не, ти не си мой син, ...

nevestulka

Poesía

2019-05-09T23:45:57+03:00 624 1

Безплодие 🇧🇬

Десет котлета вода
Донесох от чешмата,
Излях ги в герана –
Дано прихване.
Сухият геран погълна ги ...

nevestulka

Poesía

2019-04-21T08:49:17+03:00 1.3K 2 3

Вретено 🇧🇬

Вретеното се върти, върти се лудо и не спира.
Гледам го, не отмествам поглед и ме хипнотизира.
Вретеното разказва истории от други времена.
Когато баба била е млада, а дядо – непокорен и пиян.
Вретеното превръща овчата вълна в тънка нишка. ...

nevestulka

Poesía

2019-04-15T01:26:44+03:00 799 1

Хоризонт 🇧🇬

Лежа на тревата с отворени очи.
Лешоядът над мен бавно кръжи.
Ще почакаш още малко, приятелче.
Нека погледам как облакът пълзи.
Лежа на земята с разперени ръце. ...

nevestulka

Poesía

2019-04-14T10:07:28+03:00 709

Великден 🇧🇬

Жените месят козунаци и пеят.
Станали са рано, росата е в очите им.
Тестото бързо под пръстите им набухва.
Празникът ги обвива в тайнствена магия.
Жените бършат потта от челото си. ...

nevestulka

Poesía

2019-04-03T08:34:59+03:00 692 1

Наводнение 🇧🇬

Лебедите в паника се разхвърчават,
Хвърлят отронените си бели пера.
Литват без посоки да се спасяват.
Буря идва. Буря надвисва над света.
Облаци обвиват слънцето в мъгла. ...

nevestulka

Poesía

2019-03-07T10:23:13+02:00 1.2K

Неделя 🇧🇬

В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...

nevestulka

Poesía

2019-02-10T14:26:51+02:00 754 1

Белите стени 🇧🇬

Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...

nevestulka

Poesía

2019-01-13T16:16:53+02:00 653

Бреза 🇧🇬

Колко години я гледам тази бреза?
Застанала точно срещу моя прозорец.
Разлиства се, цъфти, гине и се възражда.
И все там си стои. Като паметник.
Колко години през тоя прозорец гледам? ...

nevestulka

Poesía

2019-01-06T16:11:41+02:00 680

Баба 🇧🇬

Свисти тихо вретеното в нощта.
Баба преде овча вълна за чорапи.
Навън пролайва Буба понякога.
Но нищо не може тишината да заглуши.
Баба преде цяла нощ, очите сълзят уморени. ...

nevestulka

Poesía

2018-12-09T21:30:26+02:00 827 3

Шаман 🇧🇬

Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха. ...

nevestulka

Poesía

2018-12-08T15:38:59+02:00 776 3

Деца 🇧🇬

Децата с кални галоши,
копнеещи за захарно петле.
Никой не ги помни вече.
Сега имаме други приоритети.
Децата с вълнени чорапи и сополи, ...

nevestulka

Poesía

2018-12-03T09:24:16+02:00 536

Старият албум 🇧🇬

Черно-белите ми снимки,
Цигарата, карираната риза,
Вързана небрежно на кръста.
Очите – с черната спирала,
Побрали цялата вселенска драма ...

nevestulka

Poesía

2018-10-01T14:08:52+03:00 628

Старост 🇧🇬

Едно люлеещо се пред прозореца кресло,
Карирано одеяло върху безсилните крака.
Един следобеден лъч се размазва на стъклото.
Навън се сипе порой от разноцветни листа.
Толкова романтична ли е старостта? ...

nevestulka

Poesía

2018-09-01T23:30:51+03:00 688 1

Детство 🇧🇬

Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...

nevestulka

Poesía

2018-07-07T22:07:12+03:00 462

Среща 🇧🇬

Един ден ти ще дойдеш.
Ръцете ти от старост ще треперят.
Трудно ще ти е да ме намериш,
За да положиш двата карамфила.
Един ден ти ще дойдеш. ...

nevestulka

Poesía

2018-06-16T23:27:27+03:00 553 3

Писмо 🇧🇬

Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...

nevestulka

Poesía

2018-06-03T01:18:03+03:00 512

Лице 🇧🇬

Не, нямам лице, лицето е скрито зад бомбето.
Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,
От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.
Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.
Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта. ...

nevestulka

Poesía

2018-05-20T03:21:19+03:00 588

Култ 🇧🇬

Култ към личността? Имам само огледало.
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...

nevestulka

Poesía

2018-05-18T20:47:59+03:00 534

Венеция 🇧🇬

Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...

nevestulka

Poesía

2018-05-14T22:17:56+03:00 1.5K 5 4

Ключ 🇧🇬

Там някъде в стената на хамбара
е скрит един ключ,
бе чул някой да казва на някого,
не помнеше друго.
Не помнеше кога и къде, ...

nevestulka

Poesía

2018-05-12T01:09:03+03:00 523