Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Безкрила птица. В стъклен свят. 🇧🇬

Любов с изтекъл срок на годност.
Разядена. Дали? Или?
Мъртвородена непригодност.
Погребваме я. Не боли.
Кърви прехапаното вчера. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-08-08T15:55:25+03:00 628 9 17

Обича, колко неприлично... 🇧🇬

В бетонните души на дните
отекват клаксони, гълчава,
в панелни нощи тежко спите,
сънят ви спомен не оставя.
Молитвата във чалга ритъм, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-08-07T08:46:03+03:00 910 17 27

Свещица сме, гори и догори.... 🇧🇬

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-08-05T17:52:42+03:00 707 11 17

Това е само сън...И още нещо... 🇧🇬

Сънувах рози, слънце, лавандула,
ухание и смях и тиха песен.
Събудих се – сълзи по мойте скули,
а лятото преструва се на есен.
Сънувах безметежни небосклони ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2018-08-03T09:10:58+03:00 1K 13 26

Крилете само никой не ми взе.... 🇧🇬

Сляп китарист съм, без перце и струни,
китарата е просто къс дърво.
И тишината пламва, помежду ни,
изгаря сетни късчета добро.
Пианото без глас е просто мебел, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-08-02T00:17:22+03:00 738 9 25

И в теб живеят триста откачалки 🇧🇬

Кой беше той, баронът, откачения?
От блатото се вадил за косата.
Приличаме си, няма тук две мнения.
И лудостта му май ми е позната.
Идалгото със шлема си, ръждивия, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-31T13:39:55+03:00 755 9 24

Душата откупете си - със свещ... 🇧🇬

Добри сте. Индулгенции купувате,
а те отдавна са с изтекъл срок.
И честни сте, а всъщност колко струвате?
Колкото свещ - запалена пред Бог.
Лирични сте, преяли все въздишате. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-29T01:35:55+03:00 796 10 32

Овен съм. Твърдоглав. И много тъп... 🇧🇬

Далече съм от рамки и клишета,
не се побирам в ничии калъп.
Троша безмълвно сита и решета.
Овен съм. Твърдоглав. И много тъп.
Не пиша за възторзи, или слава. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-26T20:21:50+03:00 891 11 43

Сънувайки, то пламна... Изгоря... 🇧🇬

Намятам пак магарешката кожа
и слагам маска, каменно лице.
Плашило съм и бутафорен – ножа.
В гърдите слама имам – не сърце.
Прокъсаните, лачени обувки, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-26T00:09:55+03:00 753 10 34

Нахалост е, принцеси театъра! 🇧🇬

Препил със вино от глухарчета,
ту плаче юли, ту пък пее.
Надянал вятърът самарчето,
на гръб го носи и се смее.
Принцеси свилени – мамулите, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2018-07-24T00:20:21+03:00 873 13 28

Сенчице моя, ти сенчице златна.... 🇧🇬

Сенчице моя, ти сенчице златна,
гълъбче бяло в небето над мен,
нищо в живота не взела безплатно,
плащаш дълга ми от първия ден.
Щастие имаш, на час по лъжичка. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-22T00:13:17+03:00 747 11 13

Игличките на всички таралежи... 🇧🇬

Светулка се в косите ми заплете,
щурче в житата тихчко запя,
венец дари ми малко синьо цвете.
Нощес съм най-богата на света.
Елен в копитце сбира ми водица, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-20T00:30:25+03:00 2.3K 19 25

Живей си със здраве! 🇧🇬

Присъда двутомна, животът разлисти я
и чéте я дълго и гледа ме строго.
Не вярваш, но зная, каква ти амнистия?
Та краят е смърт, тъмничарите – много.
От първия дъх, осъзнаване слисано ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-16T18:05:13+03:00 858 5 17

Върви лъвът, керваните си лаят.... 🇧🇬

От древни времена до днес така е,
хиените са вечно на петна.
Върви лъвът, керваните си лаят.
Той няма нищо общо със това.
И в блатото не хвърляй даже цвете, ...

Patrizzia

Poesía

2018-07-14T17:47:33+03:00 782 10 21

Мъртва е- щом я открия! 🇧🇬

Петък тринайсти, любимият ден,
дружките сабат си правят,
пратиха гарван, с депеша до мен,
писах им да ме забравят.
Снощи щастливо с метлата летях, ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2018-07-13T14:31:42+03:00 802 9 20

Каквото не искаш, аз нямам да дам.... 🇧🇬

Оказа се толкова дребна душица.
Какво ли очаквах? Сродна душа?
Страхът те смалява, до жалка мушица.
Самата различна, аз рядко греша.
И нека приемем, сега съм сгрешила, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-12T00:39:49+03:00 690 9 15

Oт седем дъги изплети ми.... 🇧🇬

Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.
По котешки гръб ще извиеш. ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2018-07-10T09:15:16+03:00 695 14 22

А ти се питай: Беше ли?...Не беше! 🇧🇬

Загрях ума, до точка на кипене
и стъкленият похлупак се пръсна.
И падат греховете, на колене.
За смърт е рано, за молитви – късно.
До точка на пречупване огънах, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-08T23:34:28+03:00 700 5 23

Намордник на вълчица. Да не вие. 🇧🇬

А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.
И всичко беше просто, много просто, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-07T17:16:04+03:00 817 8 23

Девет 🇧🇬

Девет свещи в църква да запалиш,
девет библии на храма да дариш,
черна котка, вещица, жена ли,
девет пъти скришом погледни и виж.
Девет пъти тихо прекръсти се, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-06T10:59:08+03:00 836 6 19

С две-три звездици – за из път. 🇧🇬

Вървиш без път и в живо блато,
затъваш, в тъп речитатив.
"Политам – мислиш си – ... Когато
и ако се измъкна жив."
Увиват думите лиани, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-05T09:04:45+03:00 615 6 25

Библейска приказка, със грешен край... 🇧🇬

От гризане езикът раздвои се сам,
че ето в рая пак цари разкол.
Не съскам. Дебна бедния Адам.
Дал Бог отровни змии бол.
А Ева тъне кротко в свойта суета. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-07-04T12:52:27+03:00 588 4 15

Намятам скръб и тръгвам по света.... 🇧🇬

Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.
В долапите мухлясва тихо хляба ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-30T23:21:24+03:00 799 8 18

Каквото залюляло, долюляло... 🇧🇬

Къде ли не аз търсих, молих, питах,
от скитане без силица останах,
и плащах, и със подкупи опитах.
Не си намерих пак глава – за смяна.
Че старата отдавна не ме слуша. ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2018-06-29T16:44:02+03:00 880 2 21

А ти мълчиш. Така ти е удобно.... 🇧🇬

И днес ми студено. И бездомно.
Сърцето ми - игла във зимен свят.
Опитвам безуспешно да си спомня,
как кръв и обич заедно туптят.
Изсъхнал залък как ли се преглъща? ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-28T23:09:59+03:00 967 12 27

Детето, безутешното погали....И полетя. 🇧🇬

Понякога детето в мен ви дразни,
измислици в очите му блестят.
Жената мъдро слага в папка "разни".
От приказки очите я болят.
Понякога детето в мене плаче, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-27T01:49:17+03:00 800 7 20

Метла си имам, котка и надежда.... 🇧🇬

От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-24T00:32:54+03:00 1.8K 20 50

Кonnichiwa, Торанага сама... 🇧🇬

Направо ш`си направя харакири,
че за сепуко трябвали двамина,
то ясно, че в главата вятър свири,
ма чак пък толкоз грозно да се мина?
Черешата ни зряла, та презряла, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-22T21:25:30+03:00 947 4 20

На едно синьо цвете...(tictac Мая Нарлиева) 🇧🇬

С едно сърце на длан ти появи се,
подпря небето свъсено над мен,
на глупостите ми придаде смисъл.
И обясни ми що е нощ... И ден.
Крилата ми прокъсани и мръсни, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-21T23:36:24+03:00 1.3K 9 22

Пак аз съм лошата. За кой ли път.... 🇧🇬

Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.
В огнището пресяла пепелта. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-19T14:23:03+03:00 761 6 28

Когато нарисуват ти крилете, с катран и въглен... 🇧🇬

Когато променят те изначално,
животът се превръща в нелогизъм,
нагоре гледаш, виждаш дъно кално.
Мечтите изкривява ревматизъм.
Когато нарисуват ти крилете, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-17T22:27:36+03:00 667 10 20

Вземи та облечи онази-голата 🇧🇬

Хинин насипах в думите и римите.
В очите пухчета от три тополи.
Те имат, нямам аз, а вие имате,
тъй спрягам най-самотните глаголи.
Поет да си, самотно занимание. ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-16T23:18:03+03:00 735 6 20

Товарен влак през шарена каруца 🇧🇬

Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...

Patrizzia

Poesía

2018-06-15T17:01:28+03:00 911 9 19

Уших хвърчило синьо от небето.... 🇧🇬

Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада, ...

Patrizzia

Poesía

2018-06-14T09:47:56+03:00 730 11 22

Отговор на "Камбаните без покрив" – Мая Нарлиева 🇧🇬

Да! Цял живот кафето ми горчи.
Добре дошла! Говорим, а мълчим...
Поглеждам те с пресъхнали очи,
не плача. Не! Проклет цигарен дим...
И шалът бял, като дочакан миг ...

Patrizzia

Poesía

2018-06-13T12:08:07+03:00 837 11 19

Предумишлено убийство... В 3 сутринта... 🇧🇬

Безсънието бавно ме убива.
В главата ми пухти товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
– Ау, иде тая кукумявка пак...
А как дълбоко спях, гората хвана ...

Patrizzia

Poesía » De humor

2018-06-11T23:03:17+03:00 705 3 18

Преглъщат планктон.... И мечтаят за хляб.... 🇧🇬

Светлината гори беззащитните ретини
и как ли изпява се песен на глух?
Та прилепите си живеят в съборетини
и нощно-сонарен е техният слух.
Хрилете рибешки от кислород отровени ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-08T11:10:13+03:00 698 4 15

За теб, любов вечерно...Се събличам.... 🇧🇬

Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2018-06-05T10:10:24+03:00 647 4 22

Поне харман отъпках, до пътека.... 🇧🇬

Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2018-06-04T01:00:36+03:00 864 10 24

Сънувах, че съм нестинарка... 🇧🇬

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.
Сънувах, че съм нестинарка, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2018-06-02T23:05:07+03:00 711 4 21