пебълс
120 el resultado
Петльо смело кукуруга
и кокошките на двора сбира,
прави се на интересен
с новия костюм чудесен.
Шаро гледа го с финес, ...
  848 
Обърнато небе ми е душата,
изливам като дъжд слова,
утехата до мен Позната
прегръща, осветява ми деня.
Заплаче ли сърцето ми от болка ...
  663 
Надеждата живее вечно,
тя не умира цял живот.
Сънят до късно не дохожда,
а в стаята ми броди призрак същ.
В нощта безизразна и късна ...
  672  10 
Обичам морето
с красивия шепот
на бурните морски вълни.
Обичам гората
с кресливото ехо ...
  784 
Попитах слънцето за синьото небе
как с пръсти да докосна, с двете си ръце,
да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,
а то отвърна ми с усмивка само.
Попитах го тогава за звездите, ...
  611 
Посветено на моето село
Едно селце, което сгрява душата.
Едно сърце в друго вплита земята.
Детски спомени валят под небето
и връщат в мен с усмивка детето. ...
  664 
Хората като вятъра се променят -
ту силни са, ту слаби като него.
Сълзите също се изменят -
и сладки, и горчиви има вечно.
Загубиш ли най-ценното за тебе, ...
  524 
Простила съм всички думи изказани.
Простих дори и за всички неказани.
Обърнах гръб на дни без надежда,
от утре с усмивка напред ще поглеждам.
Заключих мечтите отминали вчера, ...
  722 
Не ме измъчвай с думи строги!
Не искам вече тъжните очи
да плачат в мрака, сякаш че окови
ме стягат и сърцето ме боли.
Обичам те! Не искам да го крия, ...
  555 
Пак съм друга,
когато думи изричаш,
в мен сърцето пронизваш
и ехото чува се утре.
Отдалечаваш се ...
  640 
По листа бял криволича
и редя думи безброй,
химикалът по него си тича,
думи- дъжд върху облак. Порой!
Полюлеят огрява над мене. ...
  658 
Когато настъпи нощта,
ще притворя очи,
ще пречистя лошите думи
и мисли изпратени,
пълни със злоба към мен. ...
  537 
Сърцето свое аз ти дадох.
С любов красива ме дари.
Във тебе то тупти от радост
и сбъдват се безброй мечти.
Завинаги душата моя ...
  771 
Дали обичаш ме, се питам?
Дали сърцето ти тупти за мен?
Дали е същото? Не знам, но искам
да бъдем НИЕ в утрешния ден.
Дали сме същите като преди? ...
  614 
Искам да танцувам с теб
в полъха на страст вълшебна,
в облак от въздишки лек
и в любовна топлина неземна.
Искам да танцувам с теб ...
  880 
Валят спомени като снежинките навън.
Ще ги затрупа ли като отминал сън
и ще открия ли път, по който да вървя?
Или ще се лутам по пъртината в снега?
Ще мога ли с останали последни сили ...
  628 
Обикнах те откакто те видях.
Искрица нежно пламна в мен.
Тогава аз за себе си разбрах,
че искам винаги да чувам твоя глас.
Кога отново ще те видя? ...
  2550 
Посветено на моя град - Горна Оряховица
Обичам твоите безбройни улици,
рекламите ти, светещи в нощта,
на гарата и влаковете спускащи,
летището, реката край града. ...
  1220 
Аз не плача, но те моля
ти от мен да си отидеш.
Вярвах в тебе, във живота.
Не, не искам да ме лъжеш!
Влюбих се и от душа те исках. ...
  560 
Беше приказна страна -
с пеперуди снежно бели,
със цветенца без листа
и със птици без крила.
Хората безчувствено вървяха. ...
  630 
Една сълза, отронена със мъка,
по бузата се стича мълчешком.
Таила се е дълго време в скука
и чакала момента крадешком.
Не знае, че животът и ще свърши, ...
  679 
На моя дядо
Живял, обичал и дарявал,
белязал е със обич таз земя,
прекрасни спомени оставил,
напусна ни и отпечата някаква следа. ...
  592 
Ела във оня, приказния свят,
отново нежно прегърни ме.
За мен си странник непознат,
ти тръгнеш ли си, просто целуни ме!
Ще чакам на прозореца в нощта. ...
  582 
На моя брат
Няма те! Как искам аз да те открия,
очите ми те търсят всеки ден.
Сълзите си не мога да изтрия,
тъгата дълго се таи във мен. ...
  509 
Навън снегът, заспал дълбоко,
сънува снежния си сън,
а аз пробуждам се в леглото.
Часовникът запя със звън.
Прозорецът е сякаш нарисуван. ...
  538 
Дойде ти тихо във деня ми,
незнайно откъде и как.
Защо си вече и в съня ми?
Поведе към вълшебен свят.
Какво си ти за мен - не зная, ...
  641 
Как се чувстваш в хладното утро,
когато мен отново ме няма?
Не е ли някак си тъжно и пусто,
когато нощта спуска се цяла?
Как се чувстваш с лице просълзено ...
  694 
Потъвам в мекота от тишината.
Обграждат ме предмети и стени.
Някаде пробива светлината.
От прозореца студът крещи.
Няма те, сама съм със сърцето. ...
  604 
Слънцето погали очите ми.
От прозореца се протяга към мен.
Пробуждайки се, изгони звездите
и засия поредния ден.
Във леглото протягам се бавно. ...
  927 
Безмилостна, тъжна,
неочаквана, весела,
грешна, неизбежна,
понякога топла,
понякога снежна. ...
  792  12 
Вървя по пътеки утъпкани
под небето със цветна дъга
и по улици прашни препълнени
се загубвам в безкрайна тълпа.
Със ръцете докосвам лъчите ...
  1652 
Ноември е и месецът ме връща
в деня, облечена във бяло.
Отново спомените ме прегръщат
и мокрят ми лицето цяло.
Аз всеки път ти подарявах стих, ...
  1458 
Есен е. Мъгла и дъжд -
редуват се като в душата ми.
Вечер е. Спомени за мъж -
за този, който е в сърцето ми.
Камината гори и искам да се сгрея ...
  831 
Летя като ранена птица,
незнайно накъде летя.
Навсякъде пак само тебе виждам,
от болката желая аз да се спася.
Разкъсана на хиляди парчета, ...
  841 
На любимото ми коте
Яви се ти на този свят -
безгрижно, мъничко, игриво.
Обичахме те всички,
ти, мое сърчице невинно. ...
  594 
Във стаята сама съм
и чакам уморена.
Минават бавно дните...
Защо съм натъжена?
Часовникът тик-така ...
  625 
Усмихната и крехка, първа
сред всички хубави цветя,
от замъка си тайнствен гледа
царицата, в света една.
Споделя във деня ни чувства много, ...
  652 
На татко
На гарата, на коловоз, там някъде,
във студ, във пек и в тъмни нощи,
една машина тихо чакаше
баща ми, ако беше в къщи. ...
  693 
На плажа съм сега сама
и гледам синьото море с мечта,
а корабите като великани
са спрели в морето, заковани.
По плажа кучета се гонят ...
  614 
За последен път ти докосвам косите
и се моля дано да е сън,
но защо са истински сълзите
и всичко реално е вън?
За последен път ти докосвам устните ...
  684 
Propuestas
: ??:??