RainaVakova
433 el resultado
Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
  594 
Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
  625 
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
  754  11 
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...
  571 
И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
  650 
Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...
  1007 
Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...
  961  12  10 
Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне. ...
  911 
Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...
  1044 
Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...
  1566 
Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...
  715 
Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...
  735 
Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
  902  11  10 
Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...
  821 
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
  825  14 
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
  788 
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
  1082 
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
  718 
На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
  762  10  12 
Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
  962  14  14 
Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива. ...
  1133 
Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...
  724 
Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...
  752  10 
Направи си приказка от тъмните в очите ми илюзии,
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
  749 
Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...
  844 
Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози, ...
  710  11 
Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...
  863  11 
Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...
  1650  11 
Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат ...
  684 
Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
  717 
За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
  699 
Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
  953  11  11 
Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност ...
  628  11  10 
Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...
  666 
Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
  623 
Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.
Няма, знам, по-измислена приказка, ...
  772  21 
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни, ...
  664 
Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.
Антени няма. Никой не лови ...
  737  10 
Не казвам, че ще мина като мълния,
но без да трябва, няма да остана...
Шуми ли бистрата вода, за гърло е
и всяка глътчица запушва рана.
Умората ни няма съответствие, ...
  780  15 
Онази бяла светлина,
която ми изпрати порива
на някаква изневиделица,
пътува към единствената сянка
на всичките ми опити ...
  878 
Propuestas
: ??:??