RainaVakova

437 el resultado

Кратка 🇧🇬

По-дълго е,
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía
1.2K 6 6

Не ме оставяй 🇧🇬

Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 4 8

На тавана в мазето 🇧🇬

Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
815 7 11

Ще остане 🇧🇬

Вървя по топлата трева
и мравките сега са потни...
Косачът вдигнал е ръка
да се почеше,
не работи. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
806 5 9

Родена от доброто му ребро 🇧🇬

Вечерницата плахичко блести
край бръчици и ожаднели устни
в едно небе над четири стени
и сън за покрив, който да я пусне
в онази неизбежна тишина - ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
706 5 4

Стъкло от кристали 🇧🇬

Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
724 7 9

Това 🇧🇬

Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
844 9 11

Не се повтаря нищо след това 🇧🇬

Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
684 4 8

Мъртва или да 🇧🇬

И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
768 9 8

На дъното на земята 🇧🇬

Останала шепичка вятър
и костилки от вишни
на дъното на земята.
Всички са си отишли.
Дебне дяволче в думите ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 5 3

Без себе си 🇧🇬

Изгубва се от себе си. Инат е.
Забравя, че я има между живите.
Забравя как се иска. Как се плаче.
Прогонва огледалото завинаги.
Самичка е. Без себе си останала. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 12 10

Сипи си бира, нека е студена 🇧🇬

Сега не идвай в моето мълчание.
Вземи си бира, пуканки, цигари.
Далече в тишината ще остана,
танцувайки с неканени кошмари.
Не са ми тези танци за споделяне. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1K 5 9

Навярно си на правилното място 🇧🇬

Не чувствам да трепериш в стиховете ми.
Навярно си на правилното място...
В тях думите си преживявам с лихвите,
а неудобствата не ги задрасквам.
Не вярвам да четеш по пълнолуние, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 6 9

Ще отговори слънчевият шепот 🇧🇬

Попита ме за новата звезда,
която е побъркала вселената...
защото дала нова светлина
на думите, несбъднати от времето.
Попита ме за извора пенлив, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.7K 8 6

Размисли от малкото око 🇧🇬

Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази.
За всеки има поза дяволита,
в която радостта си да опази...
За всеки има избор непонятен, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
816 9 6

А потните цигулки свирят преспи 🇧🇬

Годината преваля. Август смига
на моите копнежи най-пернати...
те – златен кос с душица на авлига,
към Африка сами ще се изпратят.
С мъглата ще се цупим на живота, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía
859 8 6

Отива си 🇧🇬

Отива си. Не искам да го спирам,
Живяното - остава в друго време.
След времето, което галопира,
препускат и очите зачервени.
И слънцето, намерило утеха ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 11 10

Художникът на Нищото 🇧🇬

Няма светлина.
Илюзията за присъствие
топи се,
разпада се на атоми.
Един художник, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
935 4 5

Кошмарът на небето 🇧🇬

Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
957 14 9

Допива ми мартинито със сламка 🇧🇬

Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Formas fijas, Otra
931 5 6

Щом свия и последния си пръст 🇧🇬

Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.2K 6 9

Седем 🇧🇬

Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
847 9 8

Зеленият път 🇧🇬

На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
888 10 12

Оглежда ми се в теб 🇧🇬

Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 14 14

"Морето ме сънува" 🇧🇬

Морето ме сънува полудяла,
и също като него неподвластна -
на стари сънища и нови рани,
на сянка и отричане на щастие.
Морето ме сънува като жива. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.3K 6 7

Не идвай, ако не носиш глас! 🇧🇬

Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
840 4 6

Когато... 🇧🇬

Не влиза в сценария кроткият плач на небето.
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
862 5 10

"Приказките съществуват, само ако ги създавате" 🇧🇬

Направи си приказка от тъмните в очите ми илюзии,
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
875 5 5

Изповядваща теб 🇧🇬

Преди много, изгубени в бури, години
ме издърпа с ръка от реката дълбока
и сърцето си даде за нафора, сложи ми име,
Витлеемска звезда залепи на челото ми.
Аз не исках да зная, не исках да слушам ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
957 6 5

За неверници 🇧🇬

Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía
844 11 7

Да бъда странна 🇧🇬

Не са на място думите, не са.
Протяга се лениво котаракът.
Обляга се на кривата врата,
избягал от небето силен вятър,
отваря я и свири за разкош, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1K 8 11

Конете дишат изгрев, за да помнят 🇧🇬

Ще дочакаш ли някога
неуморните мои мустанги,
от мъглата направили дом и утеха,
да познаеш в очите им
лудите вятърни ангели ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.8K 5 11

Любов по канибалски и без ехо 🇧🇬

Сипи ми чаша силен алкохол!
Цигара имам. Бавно ще запаля
и после ще ти кажа за какво
най-често гоня по баир Михаля.
А сянката крака не я държат ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
786 8 9

Не питам Бог дали съм никоя 🇧🇬

Изправена до бялата стена,
стената бяла тихичко разглеждам,
разглеждам как на място е била
да спира ветровете на копнежа.
Да спира, да боли, да побере ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
842 9 9

Не чакам съд 🇧🇬

За този филм следсмъртен се старая,
не дава режисьорът да го мерна.
Сюжета върху пясък кой чертае?
Прилича на комедия, но черна.
Играя, не че мога да играя... ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
822 7 6

Простичко 🇧🇬

Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
1.1K 11 11

Дотогава оставам си ялова 🇧🇬

Полетели копнежи към Слънцето
за косите ме дърпат нарочно.
Всеки косъм в неясното бъдеще
се страхува от следващо робство.
Неподрéдени кичури гласност ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
746 11 10

Както искат... 🇧🇬

Както мога, така ще се втурна,
да замитам банални проблеми.
Той, Сизиф, е търкалял, но мъртъв,
а на мъртъв какво да му дреме?
Както дишам, така ще се смея ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
778 5 7

Само с риза от теб 🇧🇬

Погали ме. Ще бъде начало.
Светлината ще стане фриволна.
Щом от нас ще зависи изцяло
да изтръпват цветята до корен.
Без да чуя пендара от злато , ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
725 5 5

Принцът иска овца, но е сложно 🇧🇬

Хулигански неделите. Никакви.
Светлината пулсира хлапашки.
Да изпълня вселената с викове,
все едно си се беся с опашката.
Няма, знам, по-измислена приказка, ...
RainaVakova
RainaVakova
Poesía » Otra
895 5 21