RainaVakova - Obras

Да стъпи 🇧🇬

Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-05T10:57:49+02:00 882 7 7

Автограф от едната зависимост 🇧🇬

Наказах го - голямото очакване -
с доверие,
до вчера немислимо.
За първи път любимите ми макове
са сложени ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-03T14:31:52+02:00 941 6 15

Честно 🇧🇬

Толкова е глупаво да липсват
болките,
които сме отричали.
В нямата ми утринна молитва
само страхове ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-02T10:08:52+02:00 967 8 5

Извивките на обич са река 🇧🇬

Върхът нахлупи крива бяла шапка.
И зимен сън заспаха
висините.
Но кацна на реброто на елхата
една звезда ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-12-01T07:37:13+02:00 908 8 9

Тази лъжа 🇧🇬

Изчистих градината от измръзнали липси.
Пощата - от известия и реклами.
Раклата - от кенарени ризи,
чашите - от уморени пиянства.
Преместих времето в друго време. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-27T13:35:09+02:00 1K 7 14

По Екзюпери 🇧🇬

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-26T13:14:11+02:00 849 12 15

Не зная 🇧🇬

В зелените очи на тиха котка,
загледани с дъждовния лиризъм,
пристига утрото и свети кротко.
Муцунката щастливо се облизва.
На залив по гръбначето протягам ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-25T10:55:06+02:00 794 7 2

Побирам се в очите ти 🇧🇬

Червеното е само за пиячи,
в сърцето удря, истините буди.
Каквото разстоянията значат,
пиячите не може да учуди.
Кажи ми, че рубинената чаша ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-24T17:26:35+02:00 744 4 8

Птиците на спрялото ни бъдеще 🇧🇬

Пропуснатите струни са илюзия.
Тревите ме обгърнаха изцяло.
Извличаш звуци с малкото си пръстче
от тялото им, вече пожълтяло.
Каквото е могло, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-22T18:49:06+02:00 791 8 11

Слепи и кратки 🇧🇬

Отрекохме се от всичко,
но пък ни бе хубаво.
Аз без малко да литна,
ти - да се влюбиш.
Къщата беше сламена, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-20T10:45:45+02:00 786 6 7

Мракът изгрява от изток 🇧🇬

Бързо свиквам да гледам в слънцето,
да го търся,
да го опитвам,
да си внушавам, че не поглъща
истории ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-19T09:36:51+02:00 813 5 7

И без да си художник 🇧🇬

И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-18T20:31:00+02:00 854 4 7

Нелепи 🇧🇬

Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-17T22:33:13+02:00 852 9 9

Глупости 🇧🇬

Глупости хиляда и двеста -
пепеляшки, пантофки и балове.
Червената шапчица често
храни вълка, а не баба си.
Котаракът с продупчени чизми ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-15T10:31:39+02:00 790 4 13

Апокалипсис 🇧🇬

До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-12T09:52:04+02:00 712 6 5

Не вярвам в бъдещето 🇧🇬

Не вярвам в бъдещето.
То е всичко
възможно никога да не настъпи.
Сънуване на странстване
различно ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-11T12:48:47+02:00 715 5 10

Дъждовно 🇧🇬

Ще си открадна от този ден
двете настръхнали котета,
дъждовно мокрия ти перчем
и непослушното копче.
Ще си открадна тих кехлибар ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-10T10:06:16+02:00 762 6 12

Насила е заспала - аз не съм 🇧🇬

Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-06T22:56:00+02:00 786 6 9

В дълбокото 🇧🇬

Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-05T10:14:45+02:00 817 10 7

Не ми обещавай революции! 🇧🇬

Смятам, че изглеждам разумно
без грим,
шапка,
перли,
очила ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-11-04T11:27:56+02:00 664 3 4

Някой като мен 🇧🇬

Някой като мен
минал е по тази
тиха и самотна улица за някъде.
Бледите фенери
от смеха му пазят. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-31T19:31:58+02:00 753 7 5

Стопява се тъга... и шоколад 🇧🇬

Калинката, която ти изпратих,
по всичките ми тайни бе пълзяла,
усмихнала се вярващо и сладко
и точките не беше си признала.
Когато я погледнеш, преброи ги! ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-29T23:26:46+02:00 711 5 9

Любовта се побира в очите 🇧🇬

Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-27T15:34:50+02:00 754 7 4

След границата няма да се пазим 🇧🇬

След хоризонта няма разписание.
Пристигам нито късно, нито рано.
Ще мога ли да изпреваря границата,
в която любовта е безсъзнание?
Не ме вини! В широките пространства ...

RainaVakova

Poesía

2020-10-23T07:44:16+03:00 694 5 3

Незнанието 🇧🇬

Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-20T20:16:33+03:00 609 7 8

Последната ми риза избледнява 🇧🇬

Последната ми риза избелява,
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-16T22:41:09+03:00 528 6 4

Безвремието винаги е всичко 🇧🇬

Не разчитам на времето.
Боже, колко е лесно
да го имаш за дом на наболи глухарчета!
Всеки спомен от него,
ме заставя за честност ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-16T08:59:52+03:00 510 6 3

Някой 🇧🇬

Някой пали до реката огнище.
Пън и сова на него,
а няма нужда да проумявам нищо,
есен е, но е жега.
Лумнали сенки. Добри войници. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-14T22:04:50+03:00 507 4 3

Ще я чуеш, нали? 🇧🇬

Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-14T01:06:17+03:00 617 7 7

Без очи на котка 🇧🇬

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си - ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-12T08:11:14+03:00 462 6 4

Гълъбче от сянката ми пие 🇧🇬

Потънаха в най-бистричката локва
на сянката ми всичките магии.
Въртя се на пета, а тя е мокра
и гълъбче дойде да я изпие.
Небето я разчита зажадняло ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-10T12:51:47+03:00 544 7 5

Ще мисли, че желая 🇧🇬

Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-06T10:22:48+03:00 519 4 7

Липата се запарва само с шепот 🇧🇬

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-04T20:39:25+03:00 522 10 5

Усмивка 🇧🇬

Дъгата е загубила цвета си.
Усмивката ми формата й има.
Реална е, като бездомно куче,
което среща северния климат.
В боклуците е свито на кравайче. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-03T08:32:12+03:00 497 4 6

Струничка 🇧🇬

Първата струна беше различна.
Падна в петите ми луд резонанс.
Нещо ми влезе внезапно в очите.
Плачат ли мъртвите? Имат ли шанс?
Втората струна мрака погали. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-10-02T11:27:41+03:00 562 3 2

Червени са опитаните вишни 🇧🇬

От тук до зимата копая нежна пропаст,
а паячето-време спуска тънка нишка
и кръстът на гърба му сочи - мост е!
Но ти не стъпвай! Вечността е нищо.
От другата страна са всички смърти, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-09-30T11:21:40+03:00 840 9 13

Престъпното, което се прощава 🇧🇬

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-09-28T00:50:21+03:00 637 7 3

Очи в очи 🇧🇬

Невидими са птиците ми топли
и ласката им също е невидима...
Статичното небе и храм, и гроб е,
но ехото е винаги раздвижено.
Тревогата на питомните облаци ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-09-25T18:30:26+03:00 586 7 4

Пред изгрев 🇧🇬

Преди да дойде утрото и да боли
заплитам тишината на очите ти.
Кой носи в самотата си ръце,
забравили да удрят и помилват?
Преди да дойде утрото и да личи, ...

RainaVakova

Poesía

2020-09-16T13:55:03+03:00 804 5 8

Магии 🇧🇬

Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2020-09-05T15:03:10+03:00 792 4 5