RainaVakova - Obras

Намерени от шепота на самба 🇧🇬

Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-20T02:42:13+03:00 662 6 7

Зее празен капанът с уста 🇧🇬

Аз не зная дали ми се струва
и дали от душа би могъл
към луната да виеш безумно
в уморената кожа на вълк.
И препуснал през урви и гари, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-08-16T20:41:57+03:00 863 5 10

Навярно е добър хипнотизатор 🇧🇬

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-15T08:03:25+03:00 1.2K 4 7

Познавам умореното си лято 🇧🇬

По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-08-14T16:40:05+03:00 820 8 13

Реката с кехлибарения мед 🇧🇬

И въпреки големите различия
в една и съща къща ще заспим -
без покрив, без прозорец и вратичка,
без печка, без часовник и килим.
В очите ми ще диша свечерена ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-13T07:41:46+03:00 872 7 9

Защото имаме какво да губим 🇧🇬

Избягала от приказка за дъжд,
разплакана за светлина китара
размества въздуха – един и същ
и с устните ми нещо ти повтаря.
Ухая от закичения цвят ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-10T22:39:27+03:00 919 9 13

Очите на ината са солени 🇧🇬

> Очите на тъгата са зелени.
>
> Селвер
Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-08-08T17:49:32+03:00 539 6 5

Единствен за моето още 🇧🇬

Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-06T16:03:02+03:00 604 4 6

Екстаз от ирис и циклама 🇧🇬

Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка.
Замръзва адът, след това циклопите нападат.
Подхвърлим ли им вечността,
ще им се стори малко. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-03T23:17:43+03:00 985 3 5

Устните ми вярващо целува 🇧🇬

Клетва лаконична, но от църква.
Дяволът след нея боледува.
Ангел на земята се е върнал,
устните ми вярващо целува.
Думите , поникнали при суша, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-08-02T13:32:53+03:00 764 7 10

Когато сплиташ нежна резеда 🇧🇬

Ухаеш на море и тиха сол,
очите ти са слънчево присвити.
Вълните и сърцето ти в едно
бушуват като пламъче в гърдите.
Далечен и неясен хоризонт ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-27T00:52:37+03:00 699 10 14

Най-сладката проверка Неизвестност 🇧🇬

Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-25T19:33:52+03:00 571 7 10

Ще бъде и от лесното по-просто 🇧🇬

Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-07-23T10:47:44+03:00 759 4 6

Зад техните очи 🇧🇬

Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-19T15:31:46+03:00 811 9 12

В албума е брезата черно-бяла 🇧🇬

Докосвам те с реално разстояние,
а толкова съм вярна на очите ти
и губя светлина, за да ми липсва
от дъх на дъх в илюзията Пламък.
Побирам те в безсмъртни очертания ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-18T10:27:37+03:00 848 5 5

Първият пулс на последното щастие 🇧🇬

Не се и научих на бяла магия.
Фатални покои, избягали случаи.
Дъждовни капани, съдбовна стихия.
Живот като болка в очите на куче.
И бързи, и бавни, (запалена хапка) – ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-07-16T23:01:30+03:00 731 5 9

Изтегляш ме на капки от небето 🇧🇬

Дъждът е дом на сладостна умора.
Разрошените ми коси приглажда.
Налива свята нежност и говори
с езика на събудената жажда.
А всички птици сушина в съня ми ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-14T13:40:24+03:00 676 10 18

Писма на времето, изсечени завинаги 🇧🇬

От облачета имам огърлица,
затварят ти очите на места,
в които са дъждовни птиците.
Реалността, в красивото мистична,
е някакво стаено благородство, ...

RainaVakova

Poesía » Verso libre

2019-07-12T14:39:03+03:00 985 4 7

Църква от единственост 🇧🇬

Дори не помня какво е било,
когато някъде и никъде те нямаше.
На място бе ли мъжкото ребро?
Потърси ли ме в дъното на кладенче?
Добрата половина бе сама, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-10T20:53:12+03:00 1.5K 9 8

Под очилата никой не разбра 🇧🇬

Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-07-09T09:13:13+03:00 703 4 4

Когато се съмнявам, съм в червено 🇧🇬

Нощта не плаща за забравен сън
краде онези тайни непризнати,
очи когато в тъмното държа
отворени, за да запомня мрака.
С червена рокля, с тъмни очила, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-07-04T21:05:33+03:00 730 12 15

В извивките на живата трева 🇧🇬

Когато фарът пада покосен
в големите вълни, които плискат,
мисли си с обещания за мен,
усещай, че ръцете ми са близко!
Светът ще те замеря с новини, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-07-02T09:53:39+03:00 603 11 11

... И близкия протуберанс 🇧🇬

Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-30T23:44:25+03:00 461 5 5

Откриватели 🇧🇬

На този неизследван континент
и джунгла, и савана се здрависват,
а с почерк от доверие мънистен
пои дъждът пустиня тихо в мен.
Едно коалче дъвче евкалипт ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-06-29T09:22:54+03:00 601 5 7

Светът за двама врича без да пита 🇧🇬

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-27T08:34:06+03:00 625 7 11

Небе в петите 🇧🇬

Тя не вдига гнездото на клон.
Търси сянка под сигурна стряха.
Не отглеждай в очите й дом.
В колко жици криле изгоряха?
Дай ми дъжд, за да имаме кал. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-06-25T08:31:26+03:00 585 8 9

Глухарчето, което беше свещ 🇧🇬

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега.
В гърдите бие пулса като нота. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-06-23T10:18:44+03:00 999 14 24

" Където Нищото и Нещото се гледат във очите " 🇧🇬

На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-21T14:49:17+03:00 726 6 8

Под спиралата от облаци 🇧🇬

Усещаш ли как
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-20T17:21:47+03:00 695 6 6

От утре ще ти бъда водопад 🇧🇬

Много често се случва така -
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...

RainaVakova

Poesía

2019-06-18T14:20:57+03:00 706 8 14

Кой ми каза " Тревата е всичко"? 🇧🇬

"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-06-16T16:49:41+03:00 676 9 10

В медно менче 🇧🇬

Любовта е, когато се стоплят очите ми
и разцъфнат минути за дългата памет.
Две по две се държат за ръцете стрелките,
сякаш твоят и моят компас си съвпадат.
Щом душата върви по невидима ...

RainaVakova

Poesía

2019-06-15T12:23:11+03:00 843 9 7

Да мога най-накрая да се скрия 🇧🇬

Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-13T09:12:59+03:00 3.5K 22 25

Какви коне! 🇧🇬

Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-11T12:37:41+03:00 551 6 6

В отклик на илюзии 🇧🇬

Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-09T11:04:26+03:00 723 6 9

Млъкнала камбанка 🇧🇬

В напуканата суша на очите ми,
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-06-07T21:13:34+03:00 781 10 15

За утре 🇧🇬

Съвсем на края на света,
където няма влак и вестник,
си подарих една мечта,
която да се сбъдне лесно.
Да седна до напъпил мак ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-05T09:35:40+03:00 585 12 17

Звездичката, останала без име 🇧🇬

Кажи ми, че е късно да изгрее
звездичката, която няма име,
че аз съм тук и също като нея –
от самотата своя неделима.
Нощта си има азбука първична. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-06-04T06:50:36+03:00 715 7 25

И някъде към края... 🇧🇬

Усещам, ще подпали залезът
изписания лист на този ден
и там ще изгорят онези бунтове,
които търсят страсти и оръжия
в очите ми, родили субективност. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-31T11:21:56+03:00 573 5 6

За теб или за мен да се разплача? 🇧🇬

За теб или за мен да се разплача?
Преселени са в тъмен свят душите
и плаче тишината за палача си,
но буренът под стъпките му сит е.
По скърцащата стълба се изкачват ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-31T00:58:33+03:00 685 6 3