RainaVakova - Obras

Не е човешко 🇧🇬

Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...

RainaVakova

Poesía » Versos blancos, Otra

2019-05-28T11:19:25+03:00 831 4 6

Преди липите да се ронят 🇧🇬

От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-23T16:41:54+03:00 706 7 10

Най-нужната ви истина 🇧🇬

Посече силна мълния яйцето,
излюпих се преди да съм готова
на този свят за здравата решетка
и многото еднакви епилози.
А залезите пурпурночервени ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-22T07:10:46+03:00 749 10 13

Анонимно 🇧🇬

Тишината е котка игрива.
Дращи с острички нокти съня
и ме пита, защо не заспивам,
и защо ще осъмна сама.
Пада малка звезда зад прозореца. ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-05-21T11:49:35+03:00 840 7 12

Загубила съм време и очи 🇧🇬

Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-17T12:21:43+03:00 3.5K 21 25

Не става казват... 🇧🇬

Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-05-16T13:46:35+03:00 828 13 20

Не защото е кръгла планетата 🇧🇬

Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-05-15T22:26:24+03:00 731 7 12

В най-човешкия глад 🇧🇬

Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...

RainaVakova

Poesía

2019-05-11T15:26:39+03:00 499 10 11

Бърза и хищна стоножка 🇧🇬

нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-05-03T11:33:45+03:00 542 1 4

Следа 🇧🇬

Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-25T11:58:22+03:00 826 9 9

И нежна е по кожата копривата 🇧🇬

Забързан джаз. Нощта е едноока.
Везувий тихо дреме, не продумва.
Оголените токчета потропват.
Езическите божества танцуват.
Канела под носа на плахи сънища, ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-04-24T09:39:14+03:00 494 10 10

По-добре късно.... 🇧🇬

Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-23T14:17:35+03:00 492 5 5

Небето ми е цвят от стара книга 🇧🇬

С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-04-21T21:40:06+03:00 556 8 10

Като жертви 🇧🇬

И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-04-20T10:37:40+03:00 951 7 12

Готова и с прическа на послушница 🇧🇬

Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...

RainaVakova

Poesía » Verso libre

2019-04-20T09:06:23+03:00 703 2 1

Ще е смях 🇧🇬

Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-17T12:47:55+03:00 802 9 13

Не те познавам, но точно аз 🇧🇬

Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-16T09:28:18+03:00 852 8 20

Толкова е трудно да повярвам! 🇧🇬

Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички ...

RainaVakova

Poesía » Verso libre

2019-04-14T15:56:07+03:00 860 8 13

Преди на въртележка да се возя 🇧🇬

Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-13T23:24:06+03:00 522 9 9

Как да призная? 🇧🇬

Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...

RainaVakova

Poesía » Verso libre

2019-04-11T23:51:09+03:00 744 8 13

Без да мисля очаквам 🇧🇬

Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-04-10T16:02:57+03:00 518 5 11

Мълчание ще има и след нас 🇧🇬

По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-06T17:16:28+03:00 697 13 12

Поскъпна и цената на водата 🇧🇬

Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-03T12:54:51+03:00 543 6 11

Април 2019 🇧🇬

Светлина изпълва стаята
и прозорците са услужливи...
Дълго са чакали миглите
над миналото, което пари.
Ти вземи един цвят от полето! ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-04-02T08:38:59+03:00 564 5 10

И аз го пускам 🇧🇬

Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-03-28T16:10:13+02:00 742 10 15

Лице срещу лице 🇧🇬

По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...

RainaVakova

Poesía » Versos blancos, Otra

2019-03-23T12:58:32+02:00 1.3K 9 12

Идентичност 🇧🇬

Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва... ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-03-22T09:08:46+02:00 695 10 11

Че в рая няма строги правила 🇧🇬

Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-03-21T10:02:24+02:00 772 9 20

В прозявката на кита 🇧🇬

Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-03-20T09:07:05+02:00 860 10 25

Сенките ни само остаряват 🇧🇬

Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-03-19T09:49:00+02:00 533 7 8

Две тела 🇧🇬

Две тела
под сянката на облак,
пролет и
вълна променлив вятър.
Голи още, ...

RainaVakova

Poesía » Erótica

2019-03-15T15:25:08+02:00 1.1K 3 12

Да си отгледам себе си 🇧🇬

Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-03-15T00:17:48+02:00 874 8 10

Боса стъпвам 🇧🇬

Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-03-08T10:57:02+02:00 546 9 8

Не оставя следа 🇧🇬

Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно, ...

RainaVakova

Poesía

2019-03-05T15:14:18+02:00 691 8 7

Брегът като душа през март е 🇧🇬

Избягала от вчерашния залез,
душата на реката е фриволна.
С усмивките на мрака си играе
и прави разточителни завои.
Осъмнала със щъркела, не пита ...

RainaVakova

Poesía » Filosófica

2019-02-28T11:19:01+02:00 842 9 11

Хронология на безименните прилики 🇧🇬

Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-02-26T13:53:10+02:00 1.3K 8 8

В ъгълче на дума 🇧🇬

Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята ...

RainaVakova

Poesía » De amor

2019-02-20T08:43:10+02:00 660 10 9

След ангел 🇧🇬

Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-01-27T01:26:38+02:00 669 10 11

Не е същият този сняг 🇧🇬

Не е същият този сняг,
дето се кани да ни пропусне.
Плъзнала е такава мъгла,
че да не видиш носа си.
Ето, вече дошъл е и грип. ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-01-23T14:27:00+02:00 622 4 3

В огледалната кула 🇧🇬

Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

2019-01-20T19:43:42+02:00 561 5 7