ruba (Руми Бакърджиева) - Obras

Бог смирено замълча 🇧🇬

Забравихме човешката си същност,
божественият образ избледня.
Подобието също. Няма връщане
към корена на всичките неща.
Сега сме горди, ...

ruba

Poesía » Filosófica

2009-11-26T13:39:47+02:00 1.4K 1 23

На релсите приключи любовта 🇧🇬

В памет на Албена,
момичето, погубило крехкия си живот от любов
На релсите приключи любовта.
Издигна се душата й в небето,
където я очаква вечността. ...

ruba

Poesía » Otra

2009-11-18T16:35:47+02:00 894 10

Разтичах се да търся орхидеи 🇧🇬

Разтичах се да търся орхидеи
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...

ruba

Poesía » Filosófica

2009-11-05T15:19:33+02:00 859 27

По Вавилонски 🇧🇬

Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...

ruba

Poesía » Filosófica

2009-10-31T19:23:52+02:00 713 4

Пробойните са много в тези дни 🇧🇬

Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...

ruba

Poesía » Otra

2009-10-28T17:24:35+02:00 719 16

Не разбираш ли още... 🇧🇬

Преосмисляш живота,
преоткриваш нещата,
преобръщаш желания,
преобличаш мечти,
прекатурваш копнежи, ...

ruba

Poesía

2009-10-27T17:12:41+02:00 912 20

Прицелвам се високо 🇧🇬

Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...

ruba

Poesía

2009-10-22T12:23:08+03:00 675 7

Опитвам се да видя 🇧🇬

Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...

ruba

Poesía

2009-10-20T12:35:36+03:00 768 11

Какво ли още има да се случи 🇧🇬

Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...

ruba

Poesía » Otra

2009-10-16T23:34:52+03:00 1.1K 6

Онзи кръстопът 🇧🇬

Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...

ruba

Poesía » Otra

2009-10-06T16:41:16+03:00 666 7

Реша ли да живея като вятър 🇧🇬

Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...

ruba

Poesía

2009-10-03T18:00:12+03:00 799 17

Тук сме само за малко 🇧🇬

Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...

ruba

Poesía » Otra

2009-10-01T13:10:22+03:00 884 11

Душата ти изстива 🇧🇬

Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...

ruba

Poesía » Otra

2009-09-29T11:35:54+03:00 873 12

Понастинах на вятъра 🇧🇬

Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...

ruba

Poesía

2009-09-26T21:34:34+03:00 627 9

Ще забравиш ли... 🇧🇬

На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...

ruba

Poesía » Otra

2009-09-25T12:58:05+03:00 667 8

Съвсем се е смрачило 🇧🇬

Съвсем се е смрачило.
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...

ruba

Poesía » Civil

2009-09-23T19:55:08+03:00 696 8

Да бъдеш слаб... 🇧🇬

Да бъдеш слаб е някак си човешко -
да страдаш,
да се давиш във сълзи,
да те препъват поводи и грешки,
безмилостно надолу да летиш... ...

ruba

Poesía

2009-09-10T19:46:23+03:00 819 10

За мене Господ друго е предвидил 🇧🇬

За мене Господ друго е предвидил.
Попаднала съм в чужда същина.
И правя грешки
в непонятни филми
по някакви далечни правила... ...

ruba

Poesía

2009-09-03T22:06:31+03:00 557 7

И в стих пристига есента 🇧🇬

Замлъкна поривът по лятото.
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...

ruba

Poesía » Otra

2009-09-01T17:53:43+03:00 1.3K 17

Градът 🇧🇬

Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...

ruba

Poesía

2009-08-27T20:45:46+03:00 680 10

Прегърнах тази вяра 🇧🇬

Прегърнах тази вяра
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност, ...

ruba

Poesía

2009-08-25T20:53:00+03:00 639 4

Мога ли? 🇧🇬

Очите ми полека ослепяват...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща. ...

ruba

Poesía » Filosófica

2009-08-14T16:31:58+03:00 783 9

Разбъркани надежди 🇧🇬

Разбъркани надежди
и тревоги...
Нехомогенна смес.
Така горчи!
Възможностите вече ...

ruba

Poesía

2009-08-11T22:25:06+03:00 625 3

Забавих се... 🇧🇬

Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...

ruba

Poesía

2009-08-07T19:02:39+03:00 739 8

Не е по моя мяра... 🇧🇬

Да бъдеш смел
не е по моя мяра.
Страхувам се.
До болка!
Затова ...

ruba

Poesía

2009-08-04T17:00:04+03:00 753 8

Престори се... 🇧🇬

Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...

ruba

Poesía

2009-07-29T21:39:34+03:00 769 18

От тебе се научих... 🇧🇬

На баба Найда
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...

ruba

Poesía

2009-07-28T16:27:21+03:00 1.1K 9

Близо до звездите 🇧🇬

Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...

ruba

Poesía

2009-07-21T22:36:13+03:00 767 12

От миналото идва аромат... 🇧🇬

От миналото идва аромат,
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда. ...

ruba

Poesía

2009-07-17T02:40:32+03:00 731 15

За мене се моли 🇧🇬

На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...

ruba

Poesía

2009-07-14T15:03:46+03:00 899 22

Къде да се опра... 🇧🇬

Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...

ruba

Poesía

2009-07-10T14:39:40+03:00 691 15

Пресеква ми дъхът... 🇧🇬

Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...

ruba

Poesía

2009-07-09T13:06:46+03:00 682 11

И Господ плаче... 🇧🇬

Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...

ruba

Poesía

2009-07-02T18:29:01+03:00 820 27

Понятията нямат тежест 🇧🇬

Понятията нямат тежест.
Не ми ги давай.
Замълчи.
Започнах вече да се вглеждам
по-често в своите очи ...

ruba

Poesía

2009-06-25T21:10:38+03:00 675 20

Като в катарзис 🇧🇬

Забравих си очакването вкъщи.
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...

ruba

Poesía

2009-06-24T17:25:03+03:00 797 15

Май че още съм дете 🇧🇬

Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра ...

ruba

Poesía

2009-06-23T21:15:23+03:00 623 9

Прекроявам си дните 🇧🇬

Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам, ...

ruba

Poesía

2009-06-20T01:02:45+03:00 724 11

Усещане за драма 🇧🇬

Боли отвътре,
чак до същността.
Не мога тази болка да издишам.
Задържам я...
Тече ми по кръвта... ...

ruba

Poesía

2009-06-18T20:03:59+03:00 733 14

Предел / Последно сбогом/ 🇧🇬

Към душата на татко
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем... ...

ruba

Poesía

2009-06-17T20:26:56+03:00 760 13

Събирам си душата... 🇧🇬

Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...

ruba

Poesía

2009-06-11T18:25:31+03:00 754 6