ZAGORA
417 el resultado
Пламъкът на фенера мъждее. С него осветявам цялата Вселена...
Срещали сме се в друг живот.
Помня погледа и кадифения глас...
Под вежди тъмни сключения свод.
Обожанието ти и моя захлас. ...
  498 
Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
  434 
Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...
  475 
Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите. ...
  566 
Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
  586 
Аз имам любовта на хората
и щедро съм я получавала.
Тя е вълшебно слънце,
огряващо
и вкус на медна пита ...
  490 
Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка – глас камбанен,
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.
Кажи къде сгреших, Любов?! ...
  793  10 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  489 
Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...
  366 
Имай милост, Любов, имай милост!
Толкова съм крехка пред Твоята сила.
Жадувам дa се разкрия,
но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,
коварен страх докато пия. ...
  661 
Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено ...
  474 
Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...
  1409 
Пò майка
Посвещавам на мама Мария
с много обич
По-истинска майка от мама бе тя
и с нежност ефирна ...
  614 
Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...
  536 
Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...
  540 
Заключвам се да подредя дома си,
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалшът на понятия и на представи,
създадени за да ни мамят. ...
  590 
Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива ...
  605 
Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  631 
Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...
  684  12 
Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...
  942 
Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...
  1553  12 
Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори ...
  1254 
Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...
  591 
Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...
  585 
Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...
  573 
Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...
  497 
Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...
  946  10 
Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те, ...
  786 
Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...
  670 
Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...
  628 
Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...
  556 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  667 
Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее, ...
  758 
Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои, ...
  551 
Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...
  819 
В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...
  590 
От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха, ...
  587 
Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес ...
  1271 
В прозореца ми плаче кротко дъжд.
Пред листа бял говоря с тишината.
И колко странно - в мене изведнаж
потрепна струната позната...
Заслушах се в зовящия ù глас ...
  568 
Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов ...
  2326  12 
Propuestas
: ??:??