ZAGORA (Диана Кънева) - Obras

Кажете ми 🇧🇬

Кой измисли думата “тъга” и какво е вложил в тая дума? Откъде идва, как се появява? Най-много ме спохожда през нощта, когато всички спят, а аз съм сама със себе си. Що за чувство е и как напада нежния ми дух? Като призрачна мъгла го омотава. Събужда толкова спомени. Нямам никакво обяснение.
Тъгувам ...

ZAGORA

Prosa » Otros

2012-09-08T11:53:45+03:00 717

Подобие 🇧🇬

И аз съм като теб, море, безкрайност
от мигове, копнеещи за брегове.
Духът ми е от слоеве потайност
сред рифове. Такава съм, море!
Когато дойде прилив от тъга, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2012-09-05T22:32:18+03:00 605 4

Сърцето ми в дъха на зима 🇧🇬

Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2012-08-24T11:07:46+03:00 546 1

Заключвам се... 🇧🇬

Заключвам се да подредя дома си,
наситена на думи и понятия,
измислени от самозваните величия,
под шатъра окърпен на историята.
Светът е хванат в страхове ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2012-08-22T14:42:22+03:00 537 1

Срещали сме се някога 🇧🇬

Пламъкът на фенера мъждее. С него осветявам цялата Вселена...
Срещали сме се в друг живот.
Помня погледа и кадифения глас...
Под вежди тъмни сключения свод.
Обожанието ти и моя захлас. ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2012-08-19T11:16:49+03:00 586 1

Tам някъде... 🇧🇬

Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2012-08-17T12:10:48+03:00 521 2

Вечната гара 🇧🇬

Вечната гара
Като самотен Бог съм в тая гара,
изпълнена с невероятни хора.
Сред шум и луда надпревара
сезоните изпращам от перона. ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2012-08-16T10:01:44+03:00 600 2

Измолена вечер 🇧🇬

Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите. ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2012-03-23T22:53:30+02:00 658 2

Гарата 🇧🇬

Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2012-03-21T15:38:21+02:00 679 9

Празното ъгълче 🇧🇬

Аз имам любовта на хората
и щедро съм я получавала.
Тя е вълшебно слънце,
огряващо
и вкус на медна пита ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2012-03-20T16:02:05+02:00 568 1

Най... 🇧🇬

Най-силна си, Любов, когато ме болиш 33
със болка – глас камбанен,
и аз градя от рани мост,
за да лекувам... рани.
Кажи къде сгреших, Любов?! ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2012-03-18T13:16:29+02:00 893 10

Неудобството на нищия 🇧🇬

Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2012-03-16T23:07:06+02:00 585

Зимен ден 🇧🇬

Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2012-03-15T11:29:00+02:00 455 2

Имай милост, Любов! 🇧🇬

Имай милост, Любов, имай милост!
Толкова съм крехка пред Твоята сила.
Жадувам дa се разкрия,
но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,
коварен страх докато пия. ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2012-03-14T11:03:56+02:00 771

Толкова е лесно... 🇧🇬

Разбрах, че щастието не си отива,
когато се научих да го виждам
дори във дрехата си сива,
дори във болката прииждаща.
Навсякъде, във всичко спотаено ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2011-04-07T20:26:48+03:00 557 1

Омайница 🇧🇬

Пролетта пак пристъпи - босонога и крехка,
розов пламък запали в короните на бадемите.
Топли дъждове долетяха да ù се радват,
затръбиха фанфарно любовни поеми...
Вън дечица търкалят смехове по асфалта, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2011-03-20T16:33:39+02:00 1.5K 1

Пò майка 🇧🇬

Пò майка
Посвещавам на мама Мария
с много обич
По-истинска майка от мама бе тя
и с нежност ефирна ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2011-03-01T18:30:52+02:00 707 2

Дар 🇧🇬

Безценен дар е тоя миг.
Във него аз се раждах и умирах.
Дръвче садих и сбирах плодовете
и вдъхвах аромат на цвете.
Във тоя миг убивах и лекувах, ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2011-02-26T02:25:43+02:00 649 3

Защо плаче дървото... 🇧🇬

Отвяват ветровете лист след лист.
Oголена короната стърчи
на хоризонта тъжно и самотно.
Следят я хиляди очи невидимо
и видимо.Звучи дървото ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2011-02-18T16:01:23+02:00 626

Заключвам се да подредя дома си 🇧🇬

Заключвам се да подредя дома си,
преситена от суета и празнословие.
Под клоунските панделки на думите
е фалшът на понятия и на представи,
създадени за да ни мамят. ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2011-02-17T00:18:08+02:00 716 2

Амалгама 🇧🇬

Вървиме ти и аз в нощта -
незабравими и недокоснати като звезди.
Два трепета сред пулса на града,
преливащи от жизненост и сила.
Една вихрушка от любов извива ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2011-02-13T15:49:25+02:00 695 4

Пусни ме да пътувам във очите ти 🇧🇬

Пусни ме да пътувам във очите ти - Вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моя - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2011-02-09T21:37:31+02:00 728 2

Приятелят на мъжа ми 🇧🇬

Ти беше луд по мен.
Готов на всичко.
Бе сянката,
която се обричаше
да бъде двойника ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-10-21T17:45:16+03:00 765 12

Копнеж 🇧🇬

Пусни ме да пътувам във очите ти - вселени,
да ме привличат там планетите от нежност.
Пред твоя дух да падна на колене,
а моят - да кръщавам със безбрежност.
Скали да бъдат твърдите ти устни, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-10-19T21:38:36+03:00 1.1K 4

Обяснение в любов 🇧🇬

Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-10-14T20:37:05+03:00 1.7K 12

Съньо мой 🇧🇬

Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-10-10T16:59:27+03:00 1.4K 4

Живея с радостта на другите 🇧🇬

Животът ми е люлка
в чужди клони
и имах своя мир дори
през октоподни залези,
прегърнали сърцето и ума ми, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-10-10T11:44:50+03:00 674 5

Искам! - Ето ме! 🇧🇬

Нека устата твоя преповтори историята на целувката.
Ръката ти е хладина на майско утро,
а любовта е топлината на диханието ти.
То спомен от въздишки е,
родени от сърце, събрало в себе си Вселени, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-10-06T12:36:28+03:00 673 1

Необходимо условие 🇧🇬

Какво от туй, че той е грозен,
щом някъде под грозотата
се крие прелестта, която
оттатък видимото виждам...
Той бе акцентът на живота, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-09-28T23:54:41+03:00 689 8

* * * 🇧🇬

Прахосница пилее злато по кленове и буки,
забулена от Тишина - кралицата на тишините.
В далечината гръб превиват чуки
и вият се огърлици-ята във висините.
По мен се стичат капчици тъга. ...

ZAGORA

Poesía

2010-09-24T20:20:11+03:00 585 4

Самотен тост 🇧🇬

Изплъзва се животът
както над пропаст се изплъзват пръсти,
до болка впити в ръбовете на скала,
а всъщност вече тръпнещи и уморени,
и обречени... ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-09-17T14:45:54+03:00 1K 10

На чаша бира 🇧🇬

Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-09-12T15:37:22+03:00 878 8

Какъв ден... 🇧🇬

Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-09-11T09:01:52+03:00 768 6

Готиният хъшлак 🇧🇬

Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-08-29T13:38:32+03:00 714 7

Mетаморфоза 🇧🇬

Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-08-28T20:38:42+03:00 680 2

Играта 🇧🇬

Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2010-07-30T11:40:18+03:00 762 7

Eдно парченце от сърцето 🇧🇬

Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее, ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-07-21T21:05:07+03:00 847 8

Горчи... 🇧🇬

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои, ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2010-07-18T22:05:54+03:00 649 3

Сърцето си да ти разкажа 🇧🇬

Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-07-16T15:39:40+03:00 928 4

Уханен стих 🇧🇬

В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...

ZAGORA

Poesía » De amor

2010-07-13T15:39:27+03:00 684