Filosófica - Poesía

Любовница за луди... 🇧🇬

Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ! ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-21T08:12:07+02:00 637 2 1

Проклето да бъде морето 🇧🇬

Тази нощ аз отидох на плажа
преброявах вълните в морето
Беше памет и вечност водата
в дълбокото синьо, където
от удавници дъното пълно е ...

Dendu89

Poesía » Filosófica

2020-01-20T14:16:55+02:00 876 6 20

Приятелството старо 🇧🇬

Приятелството старо
е като Килиманджаро -
огнено в своята основа
и ледникова шапка нова!
Ледът топи се с всеки ден ...

Spring_sunrise

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-20T07:58:51+02:00 1.5K 1 1

Дайте ... (2) 🇧🇬

На гладния дайте храна.
На яловата - детенце.
На вдовеца - жена.
На пастира - теленца.
На босия обувки. ...

Песничките

Poesía » Filosófica, Civil

2020-01-19T19:32:29+02:00 1.1K 2 7

Стена 🇧🇬

Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...

Anterez

Poesía » Filosófica, Otra

2020-01-19T19:30:23+02:00 1K 5

Разсъбличане на трудните слова 🇧🇬

Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2020-01-19T13:59:19+02:00 1.3K 10 14

Его 🇧🇬

Звукът от спомени и минало
В главата ми отекват като песен
Било какво било , отминало,
А пътят ми нагоре веч е лесен.
Незнам какво ще стане утре, ...

hari36

Poesía » Filosófica

2020-01-19T10:35:02+02:00 843 1 1

Взеха 🇧🇬

на подбив взеха
Дон Кихот — в духовността
че стòри пробив
и въздигна до ВЪЗБОГ
човечността — тъй крехка

rhymefan

Poesía » Filosófica

2020-01-19T07:50:44+02:00 498 2

Не спирай никога... 🇧🇬

Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-19T07:49:08+02:00 715 5 4

Твоят смях 🇧🇬

Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш, ...

Mimoza20

Poesía » Filosófica

2020-01-18T12:02:58+02:00 1.1K 1 2

Тихо. 🇧🇬

От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-18T07:53:10+02:00 540 2 1

Сърцето ми е в болнични. 🇧🇬

Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-18T07:52:16+02:00 597 1

И кръста си самотно носи 🇧🇬

Човекът е една вселена,
изпълнена със бурни страсти,
с божествена искра роден е
и скрития стремеж за щастие!
Преследва своите химери, ...

Елка

Poesía » Filosófica

2020-01-17T21:42:04+02:00 1.2K 10 22

"Но съм човекът..." 🇧🇬

Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана - ...

Hathor

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-17T09:05:39+02:00 683 5 9

Резонанс 🇧🇬

Здравей,
среднощни приятелю!
Какво правиш тук,
не те питам!
В главата ми, ...

poisonivi81

Poesía » Filosófica

2020-01-17T07:44:11+02:00 1.1K 1 1

Кавал 🇧🇬

Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...

Серафиос

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Odas y poemas

2020-01-17T07:43:53+02:00 1.3K 1 1

Остатък надежда 🇧🇬

Дали се прекръсти с надежда Земята,
изплакала мъчно окапал живот
с отлитащо ято на птици, когато
милее за тяхната вечна любов?
Дявол ли спретнал е празника тука ...

Dendu89

Poesía » Filosófica

2020-01-17T01:38:43+02:00 663 4 10

Капчици от стих 🇧🇬

И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...

СВОБОДЕН

Poesía » Filosófica

2020-01-16T11:22:50+02:00 665 1

Любов за черни дни... 🇧🇬

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-16T10:57:21+02:00 670 1 3

Кръговрат 🇧🇬

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...

e4i

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2020-01-16T09:30:43+02:00 1K 1 1

В нашия свят 🇧🇬

Живеем сред недоизказани неща
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба, ...

ВТ

Poesía » Filosófica

2020-01-15T23:46:04+02:00 1K

Човечество - не тръгвай! 🇧🇬

В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото... ...

gamarima

Poesía » Filosófica

2020-01-15T18:58:43+02:00 1.3K 3

Поетите 🇧🇬

Няма на света лоши и добри поети,
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...

valcanyon

Poesía » Filosófica

2020-01-15T15:14:15+02:00 1.7K 1

Гладът на душата 🇧🇬

ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

MargaritaMartinova

Poesía » Filosófica

2020-01-15T11:22:32+02:00 921 3 1

Прозрение 🇧🇬

Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...

ambarr

Poesía » Filosófica

2020-01-15T11:18:50+02:00 1.1K 1

Нощни мисли 🇧🇬

Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...

Деянски

Poesía » Filosófica

2020-01-15T11:16:32+02:00 1.4K

Нощ 4 🇧🇬

В небосвода слънце залязва,
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...

hcs

Poesía » Filosófica

2020-01-15T11:16:03+02:00 557

Криле и корени 🇧🇬

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.
Едното е корени, а другото криле."
Джон Кехоу
Отрязаха крилете ми. В зародиш.
А корените - може би изгниха. ...

iren5

Poesía » Filosófica

2020-01-14T20:44:30+02:00 2.2K 1 5

Зимна песенна импресия 🇧🇬

Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...

palenka

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2020-01-14T17:09:35+02:00 672 3 8

И тебе ще загубя... 🇧🇬

И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2020-01-14T07:49:52+02:00 893 6 6

Вяра 🇧🇬

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2020-01-14T07:40:27+02:00 1.5K 1 7

Да полетиш 🇧🇬

Когато искаш да летиш,
първо трябва да повярваш.
Крилата да си залепиш
и сетивата да зарадваш.
А после да качиш скала, ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2020-01-13T22:44:01+02:00 1.6K 4 6

Новата Земя 🇧🇬

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...

slaveja123

Poesía » Filosófica

2020-01-12T19:40:32+02:00 1.3K 2

Белези 🇧🇬

12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!

Riko

Poesía » Filosófica

2020-01-12T19:25:27+02:00 957 1

Обикновен живот 🇧🇬

...от вечните въпроси
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...

palenka

Poesía » Filosófica

2020-01-12T19:20:27+02:00 1.5K 4 5

Равносметка 🇧🇬

Назад не искам да се връщам -
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...

Shava-he

Poesía » Filosófica, Otra

2020-01-12T08:15:43+02:00 1.4K 1

Обич с аромат на липа 🇧🇬

Липата кацна с клони на прозореца,
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...

MargaritaMartinova

Poesía » Filosófica

2020-01-12T08:15:29+02:00 760 1 1

Различното дръвче 🇧🇬

Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...

White_Аngel

Poesía » Filosófica, Civil

2020-01-12T08:14:43+02:00 915

Съд 🇧🇬

Вървя по стъпките
на странните поверия
усещам как легендите
докосват и шептят
измислици и истини ...

Gavrail45

Poesía » Filosófica

2020-01-11T07:41:11+02:00 1.4K 8 34

Какво, че свършва август пак, море? 🇧🇬

Какво, че свършва август пак, море?
Че идва вече залезът на лятото?
Невинен, плажът на Карадере
ще чака тихо в твоите обятия.
Какво, когато захладнеят пак ...

beloved

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra

2020-01-11T00:14:28+02:00 1.3K 2