Relatos - Prosa

Подаръкът 🇧🇬

Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...

inakrein

Prosa » Relatos

2014-12-21T11:54:46+02:00 1.6K 16

Прозорец 🇧🇬

Нощта бавно се спускаше като сянка в градината, над която се извисяваше открехнатия прозорец. Тя стоеше кротко в очакване да дойде Той, за да стопли само с поглед хладната и кожа, да целуне с думи тръпнещото и сърце. Фигурата му се плъзна между дърветата и се спря точно под прозореца, където го чака ...

shisu

Prosa » Relatos

2014-12-21T11:53:08+02:00 1.1K

Последното, което помним 🇧🇬

Моля за мнение и критика. Благодаря предварително.
Последното, което помним.
Старецът погледна объркано стаята зад себе си.
"Кое е последното, което помня?"
Не помнеше стаята. Огледа терасата - каменна, с изглед към необятно езеро - но не помнеше и нея. Не помнеше дори как е стигнал дотук. ...

LeadFoot

Prosa » Relatos

2014-12-21T11:49:24+02:00 1.5K 4

Просякинята 🇧🇬

Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...

Gondorrr

Prosa » Relatos

2014-12-17T10:52:07+02:00 1K 2

Следи от лапички в задния двор 🇧🇬

Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...

странница

Prosa » Relatos

2014-12-17T07:40:16+02:00 1.4K 15

Самодива 🇧🇬

Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...

Arman-lewon

Prosa » Relatos

2014-12-17T07:38:47+02:00 1.2K 2 7

Няма кой 🇧🇬

След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...

Heel

Prosa » Relatos

2014-12-16T21:24:33+02:00 988

От висока гледна точка 🇧🇬

Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...

Rups

Prosa » Relatos

2014-12-16T21:09:29+02:00 802

Невеста 🇧🇬

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Prosa » Relatos

2014-12-15T11:41:13+02:00 2.1K 8

Цветарка II 🇧🇬

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

mjinga-uhuru

Prosa » Relatos

2014-12-13T19:27:12+02:00 1.1K

Зимен пейзаж 🇧🇬

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

2014-12-13T19:19:39+02:00 1.4K 3

Светът вътре в нас 🇧🇬

Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...

Patence87

Prosa » Relatos

2014-12-12T21:23:45+02:00 1.1K

Цветарка 🇧🇬

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

mjinga-uhuru

Prosa » Relatos

2014-12-12T21:11:34+02:00 1.3K 1

Май 🇧🇬

Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...

cryingangel

Prosa » Relatos

2014-12-11T17:40:20+02:00 865 4

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод 🇧🇬

Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...

moito1010

Prosa » Relatos

2014-12-10T20:47:56+02:00 690

Другият свят, зад ъгъла 🇧🇬

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

krashkov

Prosa » Relatos

2014-12-10T07:35:28+02:00 629

Иконата 🇧🇬

Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...

inakrein

Prosa » Relatos

2014-12-08T17:28:11+02:00 1.5K 11

Сбогуване 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка-напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реални ...

hristam

Prosa » Relatos

2014-12-08T17:23:49+02:00 1.1K 2

От написаното не можеш да избягаш 🇧🇬

Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2014-12-08T17:20:36+02:00 1.3K 1 6

Колко е важно да дойдеш навреме 🇧🇬

Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...

imperfect

Prosa » Relatos

2014-12-06T20:02:53+02:00 1.4K 1 7

Ежко Бежко 🇧🇬

/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...

Arman-lewon

Prosa » Relatos

2014-12-05T21:43:24+02:00 1.4K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prosa » Relatos

2014-12-05T21:30:30+02:00 1K

Велко - 1948-ма 🇧🇬

Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...

Volter

Prosa » Relatos

2014-12-04T18:22:08+02:00 1.7K 1

Защо и как 🇧🇬

Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...

noonecan

Prosa » Relatos

2014-12-04T18:07:49+02:00 1.1K

Писмо до себе си 🇧🇬

Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

2014-12-04T18:05:56+02:00 2.3K 8

Момчето, което си отива 🇧🇬

Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...   
Вятърът разсече ко ...

thedoors

Prosa » Relatos

2014-12-03T07:46:38+02:00 1.1K 1

Пътуваща с бурите 🇧🇬

- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Rois

Prosa » Relatos

2014-12-03T07:45:30+02:00 700

Котката 🇧🇬

Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...

Hordalendingen

Prosa » Relatos

2014-12-02T20:19:53+02:00 1.1K 1

Те знаят 🇧🇬

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...

hristam

Prosa » Relatos

2014-11-29T21:21:31+02:00 1.2K 3

Тъжна история номер 1 🇧🇬

Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...

PunkHazard

Prosa » Relatos

2014-11-29T20:02:22+02:00 702

Buy nothing day 🇧🇬

Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

2014-11-27T19:48:27+02:00 1.2K 12

Нощни Влакове 🇧🇬

Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...

Negative-Creep

Prosa » Relatos

2014-11-26T22:17:54+02:00 1K

Медено кафе 🇧🇬

Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...

inakrein

Prosa » Relatos

2014-11-24T17:46:49+02:00 1.5K 10

Добродушко 🇧🇬

ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...

albertik123

Prosa » Relatos

2014-11-24T17:46:06+02:00 1.6K 1

Бай Митко 🇧🇬

Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин ...

chochone

Prosa » Relatos

2014-11-24T17:37:03+02:00 9.8K 1 2

Царско село 🇧🇬

Царско село
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2014-11-24T17:30:43+02:00 1.4K 6

Железан - 1948-ма 🇧🇬

Железан - 1948-ма!
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето… ...

Volter

Prosa » Relatos

2014-11-23T12:11:08+02:00 1.4K

Убитата Илюзия За Нея 🇧🇬

Вечер. Някъде край Черноморието.
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и ...

Negative-Creep

Prosa » Relatos

2014-11-23T11:57:22+02:00 659

Нощувка в Рая /последна част/ 🇧🇬

- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...

m770921

Prosa » Relatos

2014-11-23T11:54:36+02:00 752

Екзистенциално 🇧🇬

Понеделник, на обяд. Тъкмо се бях събудил от среднощния запой с Карло, а интересното беше, че нямах махмурлук. Явно вече съм придобил някакъв имунитет към алкохола, още повече, че преди няколко дни, когато гърлото ме болеше, реших все пак да пийна малко бира и неочаквано, на другия ден се чувствах д ...

Negative-Creep

Prosa » Relatos

2014-11-20T23:39:42+02:00 866 2