Вълшебна си. Но нямаш още име.
Видение от моя тъмен свят,
което чаках толкова години.
Да блесне във душевния ми мрак.
Красива си. Ти повече от други, ...

Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни ...

Тъгата трябва някъде да занеса,
за да се отърве душата ми от нея.
По струни на китара опитах да я разтопя,
но песента напомняше за него.
Аз мъчих се много да свиря без грешка, ...

На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...

Боли ли те? Така боли и в мене,
че времето тъй бързо отлетя.
Годините кой вятър ги отнесе -
с тях грееха и гаснеха слънца...
Слънцата, дето топлеха душите - ...

Нямаме нищичко, всичко е чуждо. Все по-чуждо изглежда.
Ще полегнем безмълвно под сресани с божия гребен треви.
Имаме само едничка надеждица. Наша е само тази надежда
под очите безбройносъсзвездни на дълбоката нощ и всемир.
Беше приказка шепнеща - жива приказка в мрака. Моят маяк. ...

Искам теб да си пожелая,
да получи подарък душата ми.
Да намеря отговори, които не зная
и да блесне в очите мечтата ми!
Да звънят камбаните в утрото, ...

Искам България да диша,
нека тя има суверенитет!
Не искам да я отпиша,
имайте към нея пиетет!
Вижте бедността на тези хора, ...

Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...

Красива, цветна тук е есента,
с обагрени и гиздави дървета.
През клоните премигва светлина,
а жълтите листа шумят в нозете.
Богата, щедра стъпва есента, ...

Ако целуваше сълзите ми и само тях
и след това целуваше устните ми и само тях.
Ако ме любеше толкова дълго и всеотдайно.
ако ме обичаше в сърцето си трайно,
Ако ме целуваше пак и пак, ...

Не бяха ли достатъчни брътвежите
за наш,то зле подсказано спасение?
За слугинажа сръчен на лакеите
инжектирани с парично вдъхновение.
Не бяха ли достатъчни предателства ...

При трима човека се ходи при крайна нужда...
При свещеник,за опело.
При доктор, при запек.
При адвокат, за да защити хонорара си.
Останалите решения са с летален изход.

Търкулна ноември последната вечер,
за сбогом дебело елече облече.
По склона от облаци ниско прострени
пристигна декември в шейничка с елени.
Изтупа палтото от сняг на парцали ...

/Татяна Георгиева Денева и Таня Мезева/
Отидох на църква! Близо до Бог!
Във ъгъла тихо приседнах...
Зададох си онзи сакрален въпрос,
към Господ (и в мене) погледнах. ...

СПОМЕН ЗА РАКИЙЦАТА НА ДЯДО
... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,
дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,
дъхат втасалите круши – и каручката скрипти,
дядо благ тютюнец пуши, свил под капрата пети, ...

Всеки пада преди да полети.
Всеки тъне на дъното в калта.
Но другите все пак стигат до звездите,
а моите крила са слаби за това.
Все нещо намира се. И спира ...

Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...

Разменям ненужно сърце
за чиста съвест.
( може и с доплащане)

Ти позна ли ме... аз съм жената,
дето беше в съня ти нощес.
Ставай бързо, отваряй вратата,
идвам - блага за тебе съм вест.
Ти позна ли ме... вътре в душата. ...

Кат Русия… друга няма
тъй велика на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-голямата душа!
С най-добри автомобили: ...

Пенсионерски залез…
Красив…
От обещания…
хххх
Прокурор надува, ...

Идат избори
Виждат го и слепите…
Разбираме го по суетата на подготовката за фалшификации. Най-напред се заеха депутатите със законовата подготовка на мошеничеството. За едните и децата знаят, че лъжат. Познаваме и техниките дори – от „индианска нишка“ до превръщането на нормалния глас в нередовен с ...

Ваятели на словното изкуство,
пишете с плам и вещина,
със откровено, ведро чувство,
по съвест и по същина.
Доктрините в мазето оставете ...

Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...

Навън е тъмно
И студено
И зимата
в душата ми наднича
И тихо е... ...

С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоисти ...

Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
...

Каква прекрасна песен е от птици,
а мама ме целува с детски смях.
Цветята се разтварят във редици,
стихията е жива между тях.
И тръгнах като вятър из полета, ...

Писах за небето, за морето,
писах за звездите, за нощта.
Писах за мечтание, което
бие всяка жажда на света.
Писах за очите на момиче, ...

Ей, брато, и дори всичко да се подреди перфектно нема да получим пълно щастие. Нека не даваме поводи на властите да ни подиграват ние не сме ли повече от тях братле? Народа в повечето случай е губещ защото заплатата е ниска всеки който е най-трудещ е най-беден. Не искам по мой стил да съм последен. ...