Таня Г. Денева и Таня Мезева
Т. Д. Нуждая се от силното ти рамо,
от топлата приятелска ръка.
На теб се доверявам, знаеш само,
все тебе търси моята душа. ...

Когато анализираме капитализма от най-обща гледна точка, то ще забележим, че той като явление е нещо разширяващо се. Като дух в бутилка е, който се стреми да излезе от бутилката и после не може да бъде върнат обратно в нея. В тази аналогия бутилката е конкретната държава, в която са базирани конкрет ...

Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...

Понеже от последната си риза
направих на небето летни кръпки,
ще трябва много тайно да излизам
по тъмно.
Като котка – с тихи стъпки – ...

> Стихотворение, провокирано след поредния акт на насилие над жена, този път над актрисата Диана Димитрова.
Да се счупят ръцете на този, който грубо докосне жена!
Щом решил е шамар да наложи, да се готви за горна земя!
Да се хвърли в затвора глупакът! Там да гние до сетния дъх!
Няма смисъл жените да ...

Навярно избор имал си
единствено в утробата.
Ултиматум е животът.
В студения ръкав на бъдещето
зъзнеш. ...

Кипим от емоции горещи,
изпуснахме контрол над нас,
къде изчезна важното нещо -
да имаме над себе си власт!
Чувствата са лош съветник, ...

Днес един стрелец дойде
и ни прати за мезе.
Да се знае и чете
що не сме у час дошле.
Ако искате при нас, ...

на Деа
Песничка за теб, песничка за мен,
песничка за весел летен ден.
Късно в есента, песничка добра
лятото ми върна. Златната гора ...

Аз съм скитник без път.
Две звезди са ми братя.
Нежен полъх – гласът.
Спя в небе над земята.
Сетне бдя у души. ...

Залезе, бога ми
залезе Слънцето на идващия ден.
Не нечи господа да слезе
и да си поговори с мен.
Дали със нещо го разсърдих, ...

Надявам се - и в тази трудна зима
да крача в неутъпкания сняг.
Суджуци - по балконите да има,
а вън да вее топлият южняк.
Децата да излизат вън с шейните! ...

Все още търся те в чуждите мъжки лица
и копнея любовно да ме прегърнеш
Всеки друг ми напомня на тебе сега
Още те чакам и искам при мен да се върнеш
Помня очите ти- тези дълбоки очи ...

ПЪРВИ УРОК ПО ЛОВУВАНЕ
Майката подуши - вкъщи са децата.
Джаки се промуши плахо през вратата
и подви опашка зад една саксия.
- Няма нищо страшно! Тука ще се скрия! - ...

Обрули есента на дърветата клоните.
Така е в природата, все се сменят сезоните.
Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.
Зимата със студ и скреж завилня.
Замръзна зората, замръзна реката. ...

В онази сутрин един от монасите преви нозе до мен и ми разказа за цветето, което разцъфнало насред земя унищожена от огнена река, изляла се от гърлото на планината. Разказа ми, че когато то покълнало, не очаквало да бъде единствено. Смятало, че ще се роди сред поле от цветя, в което поле летният вет ...

На пръсти уж върви, върви и е изискан, и е фин,
читателят, но май уви! Е слон – в стъкларски магазин.
Да, става често и така, но истината затова е
подадена към теб ръка, или я стискаш, или траеш.
Не всеки, който те гълчи, те мисли братко за кретен. ...

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...

Сутрин. Кокерът ме извежда на разходка. Следвам го. А той души, спира, изследва, върти се, връща се, внезапно се втурва – иска да мине под колелата на автомобилите…
Готов за български политик – ни знае къде отива, ни защо, нито го интересува реалността. А съдбата на тоя, дето го следва – хептен…
ххх ...

Музата ми се разсърди,
на кравайче съм се свил,
няма в мене думи мъдри,
уф, завършен съм дебил.
Рибка римички подмята, ...

Последно време нищичко не искам,
освен да гледам как дъждът вали.
Да си поемам въздух и да дишам.
И това е всичко нужно за да бъда жив.
Не, че не обичам бурите, не ме е страх от приключения. ...

Бях вече поотминал аз
на попрището жизнено средата
и вече бях изпитал страст,
разлъка, ярост и разплата.
Жени и вино, и купони ...

Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...

Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...

Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...

Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.
Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш ...

въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем

Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...

Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...

***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...

Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...

И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...

на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...