...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката, любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалеч ...

Народе, недей вече да трепериш,
можем вече дъх да си поемем,
добре, че Александър се намери,
имам вяра, надежда в туй племе!

Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяв ...

Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща...
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.
През градина преминаха бързо и последва познатият чин. ...

Приказка за вярата
"Който има вяра дори колкото едно синапено зърно, планини ще премести!..."
Исус Христос
Навремето на това магично място в Родопите имаше лековит извор и тракийско светилище. Извършваха се различни ритуали.
Векове по-късно построиха християнска църква, а от извора направиха чешма. ...

Черен лист в златна рамка
от векове остава неразчетен.
В него взират се уплашено
и да го проумеят не е лесно.
Край свещ на черен лист в златна рамка ...

Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...

... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...

Сънувах сън. Сбъдваха се всичките ми мечти. Беше меко, топло, удобно, вълшебно. Беше повече от това, което исках. Най - накрая всичко, което щеше да ме направи щастлива, истински щастлива. Знаех, че е илюзия... разбрах го измежду алармите преди окончателното ми събуждане. Но продължих да сънувам. Та ...

Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...

Времето е мрачно, не душата,
светла ми е, даже да вали,
издръжлива е като тревата
и на облаци, и на лъчи.
Настроението е на осем - ...

Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...

Супер утро. И кафето и цигарата ми са някак по-супер. Струйката дим се е наклонила към прозореца и се къпе в лъчите на Слънцето. И на мен ми е супер. Имам си нов телефон, Xiaomi* Poco X3 Pro 256GB ... с изкуствен интелект. Заснех това огромно дърво в саксията и той веднага - това е дървото на живота ...

Топлите есенни дни са времето, в което старите хора се радват на слънцето. То вече не ги плаши както през лятото. Имат на разположение цял ден и не бързат. Седемдесетгодишният Стефан бе седнал на една от пейките в парка. Слънцето даряваше топлина в късната есен. Мъжът се бе отпуснал на пейката и си ...

Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...

Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...

/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...

Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...

... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...

Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...

По пролет разсъмваше се радостно, Райно,
помниш ли ти пролетта?
Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,
ходехме ти и аз по брега.
И нежен и топъл, развяваше бризът ...

СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...

Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...

Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. ...

Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...

"Мадуро, защо с тия машини ме прецака,
мъртвите хора върнах към живота без тях!
На арменския поп душата клета се оплака,
за да докопам власт, ромският вот не е грях!"

Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...

Не всички пътеки превръщат се в път,
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...