неделя страстна
се задава и любов
се възкресява

Човешките органи направиха производствено съвещание. Сложен ставаше животът, нова криза се задаваше, трябваше мерки да се вземат, план за възстановяване и реконструкция да сътворят…
- Трудно ни е – рече Десният крак, а левият подритна в знак на съгласие – Енергията нещо… Закъсваме я. Остави скоростт ...

Сакурите под слънцето цъфтят,
докосват и самите небеса.
Възкръсва умореният ни свят.
Великден иде! Вярвай в чудеса!
Докосват и самите небеса, ...

Не знам защо, но постоянно заспивам. Сякаш искам в сънищата да избягам от реалността. Ето отново затварям очи...
Безкрайно поле с бурени. Пустота и сиво небе, покрито с облаци. Вървя, а не зная, накъде. По целия път са кръстове. Странни кръстове, подредени все едно са електрически стълбове, но няма ...

Смъртта на самия Сео Юн не можеше да не бъде нещо, което Джааку да не отчетеше като някаква форма на провал. Да, беше странно, но може би напълно закономерно - в крайна сметка бяха загубили ценен източник на информация. Бяха загубили нещо, което нямаше как да върнат обратно. Разбира се, имаше и друг ...

Темата на днешната ми животрептяща беседа е „Как да станем инфлуенсъри, без да полагаме усилия“. В днешни дни инфлуенсърството е извор на непрестанно преливащо себеобичане, така че, ако страдате от натрапчивото чувство, че сте безполезен, не се помайвайте, а вадете клавиатурите и пишете! Има много н ...

Накъде отива всичко?
Хора без чувства, без сърца, без мозък. Всеки живее с миналото, с болката, с лошите спомени. Къде са ни усмивките? Къде ни е желанието за живот? Кой ни нарани така, че се превърнахме в чудовища? Говоря в първо лице множествено число, защото и аз съм така. Страдам и продължавам д ...

Усещам те в черешовия цвят -
в листенцата с префинна белота.
И лек ветрец разпръсква аромат
опивайки душата с нежността.
В листенцата с префинна белота ...

Българската история отрича наличието на македонци у нас. Тезата е, че македонците това са българи, които сърбите ловко са обработили и са им внушили чуждо етническо самосъзнание. В това отношение веднага се сещам за покойния проф. Божидар Димитров /лека му пръст/. Много бих искал това да е така, за ...

Един човек стоеше замислен под дъжда.
А, кислородната атака не спираше да предизвиква дробовете в гърдите му да дишат по-дълбоко…
О, колко тихо е, в моментите когато денят се жени за нощта…
Очите се затварят, а умът се рее истински високо.
Да, тъмно е. И хладно, влажно… ...

Когато случайно вина те обземе,
тежи ти и скоро превръща се в бреме.
Прости си, прости и напред продължавай,
на ранина сутрин пред изгрева ставай!
Тръгни край реката по цветна алея, ...

Беше началото на месец август 1994 година. И дните, и нощите бяха непоносимо горещи. Пътувах до село с обедния автобус с по-малкия си четиригодишен син. Автобусът заизкача баира от гьола Ташлъ към центъра, заобиколи двора на джамията и спря на спирката пред магазина на Гюнер Яваша. Майка ни очакваше ...

Днес, светът играе на рулетка -
Зеленски, Байдън... май всичките накуп!?
Хм, България е в ролята на мажоретка...
с 40 лева...няма даже да си купи пул.
НАТО хвърля заровете хладнокръвно, ...

Pink Floyd
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...

Нощта разтопи
заскрежената нежност
в бокал от звезди.
Любов центробежна
Луната върти... ...

Една душа, а стига ли за всичко,
щом всяка мъка дълго я гнети?
Понякога се питам: Божа птичко,
защо не пееш с другите и ти?
Все тъжна си, на топчица е свита ...

(Посветено на най-малките пианисти в моя клас)
...
Те са малки,
но с големи и добри сърца,
често разказват за някоя, своя, смела мечта. ...

ГРАДИНАТА НА МОЕТО ДЕТСТВО
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Идвам отдалеко
в къщата на спомените,
в градината на ...

Кога порасна?
Пита ме една сянка, минала ми през очите и се спряла в гърдите. Чернее тя, чернея и аз.
Кога се научи да живееш?
Настоява и натиска всяка рана, докато не текне катран, който сбирам с шепи.... Срам ме е да го гледам, мой си е, страшен е, помни всичко, което умело съм закопал...
Млъкни... ...

Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати ...

Добре дошла. Красива моя пролет.
Ела, ела. И пални у мене огън.
Добре си тук. Сърце от радост грее.
Като сърце от студ. А живот кипи у него.
Какво си ти. Една красива памет. ...

Разпятията днес ерзац са, Боже,
разбойниците литургии водят,
разпъват се месии и велможи,
наужким все, а стигмите народът
под тръни ли да крие и парцали, ...

Цветята и дъждът
Ромоли дъждът и ги докосва,
занемял от тая красота!
Всяка малка капка дъжд разбира –
по-добър с цветята е света! ...

Не я огрявай със своя лик разтапящ,
царството на моя неспокоен сън,
не я тормози с поглед изгарящ,
притихналата яснота навън.
Остани при мен, за да поговорим ...

Есента тъгуваше за лятото
Пролетта тъгуваше за зимата.
Ние с теб сме двама непознати.
Ние с теб сме мъката на римата.
Ние с теб сме двама влюбени. ...

А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...

Едно грахово зърно. Едно, но с най-малко три хиляди извънземни модификации. Чета и пулсът ми се успокорява. Според диетурника е пригодно за цели два дни статистическо оцеляване. Тъй-тъй-тъй... размразяване на слънчева светлина, та да не се бастисат полезните изкопаеми в него. Следва тънко накълцване ...

Понякога въпросите ми нямат отговор.
Защо ли времето в джоба си ги крие?
Дали защото аз неточно ги задавам?
Или Бог е решил да изпита волята ми?
Мълчи Всевишният. Мълчи всемирът. ...

Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри. ...

Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат... ...

Морето е прегръдка
Вълните се завръщат с вековно постоянство,
преди да си отидат –
морето е прегръдка на два далечни бряга,
които търсят близост. ...

Краят на лятото бе дошъл. Студеният есенен дъх вече се усещаше всяка вечер, когато хората сядаха на брега на морето за да се насладят на последните топли дни.
Там, точно на брега на синьото море стоеше малка, сива къща, сгушена зад голям дъб. На прозорците ѝ имаше стари, дървени кепенци. На двора, р ...