Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...

Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето. ...

"Черпакът винаги ще стои
по-високо от байрака!"
Дочут уличен разговор
Включвам се непрограмирано
в разговор чужд и страничен, ...

Няма единствена истина,
а истини. Много. Различни.
Но не всяка дума е искрена
и всички лъжи са първични.
Всеки разказва история ...

Безименна гара е моят живот,
като отдавна изгубен,скъпоценен кивот.
А там,на далечният краен перон
стои и ме чака последен вагон.
Години поправях,градих и редих, ...

Някога един поет написа
стихове със своята душа.
Казваше: „Пиши каквото искаш,
но кажи го просто на света!“
И започнах често да ги срещам ...

Спрете планетата! Слизам, че близо,
толкова близо е нашия край,
в ад сме превърнали земния рай,
гълъб света е – в сърцето пронизан.
Спрете планетата! Нощем далече, ...

Секунда, чувство за безкрайност.
Частица време в краткия живот.
Разпаднал се митът за трайност.
Повтаряне, безсмислен оборот.
Секунда, удар на сърцето. ...

Акро-НЛО или опит за римувана история в шест думи:
Нека
Любовта и
Обичта - на висота

Усещам други смутни времена,
които циклично се повтарят-
вятърът развява знамена,
преминали през битки стари...
Преминали в лишения и кръв ...

Да станеш за втори път майка -
божествена обич струи,
отвсякъде чуваш камбани и знаеш,
че вечността ти принадлежи!
Обичаш детето във тебе, ...

Прошка
В малкото планинско селце цареше мир и сговор между старците. Помагаха си всякак и бяха като семейство. През училищните ваканции, семейството ставаше по-голямо, защото пристигаха децата – внуците им. От пет-шест годишни дребосъци до десет-дванайсет годишни батковци и каки. Събуждаше се селото ...

Планината пред моите очи ме учуди, Рила планина богата на много езера е най-прочута, аз замръзнах от тази красота, това ли не е чудо? Замръзналите върхове стигащи до облаците бели а край тях ангелите пели, сякаш пиян аз се поклатих от големите размери.

Моя свят
Този свят, който съм избрала
с определения за хаотичност -
в него съм, обичам и желая
от цялата му пълнота за" лудост"! ...

Планът на Хосе Мигел - макар и смел - беше логичен. Дак Хо нямаше да има достатъчно хора да осигури периметър и на двете места - беше просто и ясно. Но Ши, който владееше Китайското Дао, допускаше, че хитрият кореец криеше още карти в ръкава си - той знаеше, че нещата изобщо не бяха толкова прости и ...

Препускат коне
Препускат коне във нощта…
Къде са така полетели?
Препуска и мойта Съдба
по пътища черни и бели. ...

На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...

Скъпи братя и скъпи сестри, днес светът се е скапал тотално!
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...

Ще си тръгна и аз...
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...

Потърсиш ли ме в твоето сърце
и там отдавна мен ме няма,
снегът навярно е навалял нощес –
поспри сред тишината бяла!
Притихнал сам слушай тишината ...

Още Сократ счита съмнението за начало на мъдростта. Философията се основава на човешкия разум, поради тази причина е хубаво да се съмняваме в нашия разум, тъй като интелектуалната основа, на която той се основава, не е свободна от грешки. В религиозен план обаче съмнението не е начало на мъдростта, ...

„…и ето, Аз съм с вас през всички дни
до свършека на света. Амин.”/Мат. 28:20/
Самотата е страшна измама, приятелю!
Никой никога не е наистина сам.
Сред обиди, тревоги и болки изстрадани ...

Преди години заминах, за да следвам Слънцето. Обичах да гледам дърветата, чиито зелени пръсти се опитваха да го докоснат. Цветята се изчервяваха. Тревата – изпълнена с обич към него, понякога плачеше. Защото не можеше да го докосне. Но аз можех. Заминах, за да следвам Слънцето. Заминах и оставих вси ...

Стига вече с този сняг!
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...

Не - липсваше ти късмет
и боли ме толкова много,
че ти в онзи супермаркет
падна и предаде дух Богу.
Жесток е светът за слабите, ...

Оратница* е древен обичай,
пречистването с огън не убива,
а после ветре ми сплети и дай,
камъшената кошничка красива.
От утрото ще взема светлосин ...

Пак притихнал, градът се усмихна,
но загадъчно, хладно прикрит
и треперещи птици политат,
а в крилете им пак се оплитат
златно-сребърни късни лъчи. ...

Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...

"До мъжа, преди мен"
от Елена Михайлова
Когато беше влюбена в теб, аз я подкрепих... бях до нея... когато беше с теб, аз пак бях до нея... когато реши, че вече не ти е нужна и я захвърли, аз бях там и играех ролята на "добрия приятел", въпреки чувствата ми....гледах как страда за теб.... когато беше ...