Усещам как времето бавно...
превръща ме в купчина пръст...
Отивам си... малко по малко....
но нищо... такъв е светът....
Аз днеска търча по земята... ...

Отново в студените нощи навън
се лутам без път и не мисля за сън
Отнесена в своите спомени искам
да хвана това, което изпускам
Прелиствам из прашни и стари архиви ...

Мисли, преди да говориш, Човеко!
Не случайно Бог ти е дал мисълта̀.
Добрата дума във време свирепо
е знак, че сме познали Христа!
Грозни думи раждат се от необичане. ...

Един Живот
О тъй велико Чудо е Живота –
най-първото от всички чудеса́,
но проумяваме го щом потропа
на прага ни Онази със коса́!... ...

Ще си сам в тишина
ще рисуваш картини
ще се връщаш назад
ще събираш парчета (oт време)
ще лепиш със лепило ...

Пастири сме. На самите себе си.
Водим се на паша
във вълчи бърлоги.
Пасем надежди, а преживяме
разочарования. ...

Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.
Вечерта е влюбена в звездите - ...

ЗВЕЗДИ
Високо горе поглеждам,
в очите ми греят звезди.
Всяка от тях нежно оглеждам
и си мисля, че била съм сред тях и преди. ...

...Сълзите приличат на падащите есенни листа...Природата не прощава, както и болката, изнизва се водата след дъжда върху паважа. А някаква жена, с цигара в ръка, измита тъгата, смеейки се на близкия бодигард, шегата притъпява мислите.
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце ...

Битието ни препълни се с лъжи,
а как измъчва ме проклетото очакване -
коя от тях най - малко ще боли.
Всичко изтърпях, освен "Обичам те!"
Думите ти парят ми небцето, ...

1942 година се оказва двойно трагична за Ленинград. Освен глада, който убивал стотици хора всеки ден, имало и нашествие на плъхове. Очевидци припомнят, че гризачите се движели из града на огромни колони. Когато пресичали пътя, дори трамваите трябвало да спрат.
Преживялата блокадата Кира Логинова при ...

Плача често за тези деца, за които „нормалното“ свърши.
Днес денят е тъговна река и не смогвам сълзите да бърша.
Не разбрах откъде ни дойде и защо ни удари жестоко.
Този вирус живота отне и денят ни превърна се в стока.
Колко време се мина: не знам, сякаш плача от двеста години. ...

С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...

Любовта е тази която,
дава кураж на надеждата,
пише вдъхновени сонети,
върху листа на щастието.
Обичта е нейно оръжие, ...

Шумят на слънцето лъчите
по моята тераса.
Прекрасни са отново дните.
Есен - първа класа.
Стоя и гледам как децата ...

В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.
Зазижда и ограбва тъмнината, ...

Хитрата Лиса лисана
тази сутрин рано стана.
Изми си хубаво лицето
и напудри си нослето.
Сложи обеци,гердан, ...

Труден за разбиране
Аз виждам, как се отдалечаваш от мен
и всяка твоя стъпка пробожда сърцето ми - на частици го пръска.
Разбирам напълно, но моля, недей,
за да не се превърнеш и ти като мен ...

Пълнолуние
на Е...
С теб стоим на брега: удивени
от Великото чудо –Живота –
как от толкова много Вселени ...

Види се тами отъпан път, сгушен в горския мъглив и дивен кът.
Видят се двама, две черни сенки трошат клонака и стъпкват на бора децата.
Единия на свой си ред, се види кат обречен.
Облечен той в потен дъх, навлекъл на рамо си тежка студена ръка, навел глава секаш тражи негов дух.
Другия, тоз господар ...

Обаятелен образ в миража
Всичко бе: О – толкова отдавна,
че почти и няма спомен там,
но една история забавна
бих желал сега да пресъздам... ...

Сред тълпа от хора
очите ми пак търсят твоите.
И ето как отново замечтаният
ти поглед се среща с моите.
Макар изпълнен с безмълвност, ...

С привкус на сладко от малини
започна новият работен ден...
Не съм закусвал уж...
О, моля те, прости ми,
от събуждането в теб ...

Поогледах се сутринта след ''закуската'' на животните. Сеновалът, както си го
наричах по нашенски, винаги го почиствах от дреболиите нападали от балите, подреждах
чувалите и чак тогава присядах да хапна нещо и пийна фрапе, и мислено да отмятам
свършеното и какво трябва да правя. Щом си аргатин не тр ...

Будят ме трудни въпроси,
идват при мен призори.
Скръбни, нещастни и боси
лягат превили глави.
Сетне шушукат и спорят, ...

Слеза растворила чернила -
Рассвет превратился в свет,
Поэзия - это сила,
Где сопротивления нет,
Где время – щелчки метронома, ...

По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш. ...

Не изпускай мига
Говори с баба си, без в телефона си да ровиш,
послушай майка си, че тази рокля не ти отива,
дори баща си, който под мустак мърмори,
че за този тип си твърде умна и красива... ...

Моят дом
Моят дом е ръждива, клетка студена
в която съм затворен да живея сам,
по-рождение нося душа наранена
и парчета спомени, от живот умрял. ...

D2 - Ледено момиче
Тичам бос по ледена поляна -
Някой ме следи
Сковано е във лед сърцето ми,
Ела и го вземи ...

Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и първа
След студената и невероятно дълга зима, най-после майското слънце беше сгряло душите и телата на софиянци. Неотдавна, те бяха прибрали зимните дрехи в старите скринове и куфари, и облечени в пъстри летни премени се радваха на слъчевите паркове и градини на столи ...

Прилича на игра, но няма име.
Увлича с лекота неизмерима.
С тиара на тъга е увенчана
и старата лъжа преодоляна.
Разплитам тишина, плета поличба, ...

Все ми е тая, кой драпа за Рая:
Боко, Корнела, Доган!
Мунчо, Дългуча и общата Мая!
Кирчо, дори… Бабикян!
Аз обожавам, единствено Луна! ...

‎Никога не съм мислил, че съществува,
до в секундата, в която те видях,
нещо се промени в мен‎.
Ти ми показа начинът,
по който да усещам, че живея. ...