Стана така, че демократичнитепромени не ме завариха неподготвен...
Имах дипломи, знаех чужди езици, работех в престижна държавна фирма,..
ориентирах се бързо от къде и накъде духа вятъра на промяната...
Мои съпартийци на шега ми подхвърлиха '' Ще напуснеш ли София, ако станеш кмет или заместник -кме ...

Беше един от обикновените дни. Отвратителна жега и голяма скука, чудех се какво да правя. Бях излязла от болницата и се чувствах леко умърлушена и мързелива. Тогава много ме дразнеха хората и единствено време прекарвах с домашните ми любимци. Молех се да не получавам никакви известия и съобщения и т ...

(По спомен от казуса: "Мария помогна на автобусен водач, глътнал езика си по време на шофиране")
Защо още ги слушаме?
Да ги стиснем за гушите!
И не както Мария,
а да направим точно обратното: ...

В З Е М И М Е Г О С П О Д И
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата, ...

До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...

Когато вече си направил/дал
всичко от себе си..
Време е да се откажеш..
Нямаше кой да ти помогне
Явно така е най-добре.. ...

И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...

Боговдъхновени
любопитствата
научни
и
благословени

Болярка
Красива и нежна жена от старата ни столица,
един красив град, една търновска твърдина.
Усмивката пак грее на нейното лице сега,
да срещне отново любовта, една нейна мечта. ...

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...

Живот. И мъничка стъпка встрани.
Колко кротко потъваш в калта.
Сам палиш огъня, в който гориш
и съдиш света, че ламти за вода.
Живот. Простор с нанизани случайности. ...

Заповядай, мое вдъхновение!
Влезни, направих ти кафе.
Не, няма да ти искам обяснение,
с кого било си и къде.
Не казвай, че добре ти е било ...

Бергамо, Свят Гама, 15 февруари, 2020
Временният кабинет на лейтенант Сартори продължаваше да се разтърсва периодически. Изпопадаха копията на ренесансовите майстори от стените, вази и пепелници се въргаляха по пода, а самият Давиде лежеше в безсъзнание.
Бруно Висконти почувства внезапно виене на св ...

Иска да го познаем
истински и отведнъж,
без излишно помайване.
Поетът е вездесъщ.
Нима с душата, кажете, ...

Сред книги и поеми
се скрих във майска вечер,
разлиствах прашни страници
миришещи на старост,
но знаех, че са писани ...

Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...

Константин Щемелинин
Как да станем
щастливи
(книга за всички хора от 14 до 45 години и нагоре)
Симферопол, 2011 ...

ЛЮБОВ В ПОДМОЛИТЕ НА ЕСЕНТА
Октомври приютява всеки лист
в дланта ми – разтопено злато,
Ала шептежният му ръкопис
за мен е твърде непонятен. ...

изпълнител: Борислава Венкова
музика и аранжимент: Димитър Стефанов
текст: Веселка Василева
Песента е създадена за участие в международния фестивал за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област “ПИРИН ФОЛК” САНДАНСКИ - 2017 г.

Йонатан стискаше под мишница солидната папка и се носеше леко напред. Наоколо беше нормален ден, типично ежедневие – кристално небе, лазурни облачета, златно слънце. И птици. Всякакви птици, чиито трели украсяваха ефира като шарки на разноцветни амфори.
Срещаните учтиво поздравяваха, а и той, въпрек ...

И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно, ...

Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...

След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината, ...

Цяло лято бяхте на перваза,
огласяхте със песни моя свят,
но есента дойде и ме наказа.
Отлитате за друг, далечен град.
Гнездата незаключени и пусти ...

Крещя,, за да ме чуеш,, видиш..
Но тебе те няма.
Чувствам те навсякъде,, ала не те виждам..
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)
А. 2021

Прескачаме през дните, от епоха във епоха.
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...

Времето летеше като днешния ден...
Няколко пъти се опитвах да я заговоря за деца, от толкова време сме заедно,
редно е да имаме деца.. Не искам да се подписваме на някаква книга за брак,..
не ти искам богатствата,..само ей така, да има на някого на когото да оставиш кантората, нали се предавала по н ...

СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер. ...

Когато старчески главата ми заклима
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява ...

Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...

Толкова е красиво, толкова е важно
да се усмихваш е уникално.
Представяш ли си една усмивка
колко краси човек, а една
прегръдка внася цяла пролет. ...

В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно ...

Ражда се бебче,
от радост изплаква и
Обич очаква!...

„Обичам те!“
е към сърцето ключът!
С
„Обичам те!“
в живота ще сполучат! ...

Толкова очаквах да видя звездите. Стоях сам и се надявах. Стоях напълно сам, а край мен имаше толкова много нещастие. Далечните светове - това беше мечтата ми. Там трябваше да има живот. Може би езокинезата щеше да ми помогне да контролирам реалността, която честно казано беше напълно скапана. Дори ...

Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила отговорите в бездънното море на въпросите си и единст ...

*
Човешко стълпотворение...
Пъплещо човешко множество върху планетната кора. Стремежи и усвояване на земя, атмосфера, реки и океани. Грабеж, консумация, натурални и виртуални платежни средства... Множене, „Либерална идеология”, многомилярдни искания, надделявания, противопоставени на творческо, фило ...