От... небесните простори
над дъждовната гора
банда мършави Кондори
наблюдаваха света.
Те... се носеха в небето, ...

Попитали веднъж луната.
Защо сияе весело над нас?
Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.
Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то?
Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно. ...

Сутрин рано на зарана,
когато се събудя и стана.
Очи сънливи аз разтривам
и на балкона се показвам.
Слънце ярко ме огрява ...

Сакам да знам како дише
таа твоја прегратка од бранови.
Од вино и жито
за тебе правам виножито.
Биди ми мирно море ...

Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.
Разцъфва изгревът - червена роза, ...

На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.
От цилиндъра бързо, без страх ...

Като дъсчена порта
с ръждясали панти...
С девойки се борят
родни таланти.
Няма Пенева чета ...

...And the stars will never shine the same
Above this silent path of autumn flows -
The spring will never come again,
The soil will stay embraced by somber clouds.
The Day is gone - ...

Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...

Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, мет ...

Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...

Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор, ...

Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...

Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...

Нахалната луна ми се кокори,
намига ми отново на инат.
Наднича през прокъсаните щори,
и хапе уморения ми свят.
Махни се, непотребна кукумявко! ...

Пише ми се стих,
нежен топъл и нахален
който люби като бриза тих
и в порой насища апетита жаден.
Пише ми се стих ...

И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...

Равковски – първият идеалог на национално-освободителните борби. Бащата на революцията! Основоположникът на идеята, че без самостоятелно и организирано въстание, свободата на българския народ ще продължава да бъде мираж. И в същото време човек, отдаден на журналистиката, публицистиката, поезията, ис ...

Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Онлайн мисли вечно летят по булеварда,
не съм го посещавал аз толкова отдавна,
забравих го заради компютъра навярно,
на оферти за излизане подслон не давах.
Онлайн чувства във всички паркове се мотат, ...

Когато ме събуди Слънцето
и литнеш от съня ми грешен,
в душата ми пониква зрънцето
на ден чаровен и успешен.
Денят е весел, птичи хор, ...

Тъмни облаци се свличат,
сред мечтите ни кръжат.
Гръмогласно те отричат
любовта на този свят.
Към безумна надпревара ...

Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...

Кога ли ще намерим път -
тука да се промени нещо?
Ще дойде ли най-сетне денят,
когато народът ни ще усеща,
че има достойнство и чест, ...

Мисля, че се случва чудо!
Дори и не усетих как
момиче като мене щуро
се влюби в Моцарт, Бах.
Мечтите тайни споделям ...

20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...

In front of me a little shine
Glow between the trees tonight.
I follow it - a pale trace in narrow line
And running in the dark because this distant light.
A ghostly laugh confluence the brume ...

Љубовното лудило ме напушти
кога видов две жени стрелани кај ѕидот.
Дефиницијата за постоењето на зимата
беше во топлината на ќебињата.
Ме засрами огромното ништо ...

ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд. ...

ТЯ: Ах, болката ми бряг не ще познае!
Безумна ярост даже ме дълбае!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво се случи, дъще? Говори!
Душата си пред мене отвори!
ТЯ: Най- грешната на този свят съм аз! ...

Любовь - учитель надежды,
Надежда - учитель веры,
А вера - души безбрежной
Строгий учитель меры.
Странник, раввин, паломник, ...

Ако не си бил любен,
как любовен огън припознал си ?
Ако не си бил влюбен,
как вълшебството разбрал си?
Любовен еликсир ...

Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо ...

Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

Братя,
баща ни няма да прости,
че продаваме децата му...
Единият замина в странство.
Другият живее с чужд език. ...

Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"

Рисува сърцето – рисува света,
за теб го рисува на цветни платна.
В зелено, в златисто, за теб е това,
във бяло и синьо – каква красота!
Танцува небето, танцува нощта, ...