ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам. ...

es
lebe
dieser
Augenblick
in ...

Неделята прогледна вече
и слънчевите очила
са с диоптър. — Виждам всичко рече,
а лъжат – сляпа съм била.
Оглушки правя си отдавна. ...

Качи се бавно в автобуса. Беше нервен и сърдит. Седна мълчаливо зад волана и подкара с отегчение по поредния маршрут. След час свършваше работната му смяна и трябваше бързо да се прибере. Тази вечер щяха да празнуват една година от сватбата си.
Младата кондукторка го наблюдаваше дискретно. Червените ...

В един град многолюден и красив
живели много разни хора -
един талант,друг умен,трети див,
самотен някой,друг пък със опора.
Но всички имали една мечта - ...

Бяла, бяла, като сняг,
липата пак е разцъфтяла,
а пчеличката – юнак,
с кошничка е долетяла.
Ще събира тя прашец ...

Обида, клетва,
среден пръст.
Лампа светва
в черен кръст.
Студ коварен, ...

Над гори и язовири
чудни ленти се извили !
С цветове са най- различни
като децата ни обични!
- Мамо, Мамо погледни! ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРЕТИ, ПЕСЕН С ДУМИ И БЕЗ ДУМИ
Като започнахме да говорим за женската доброта, се сетих за още една история. Обикновена, ежедневна, всеки може да разкаже поне по няколко такива...Ти може и да си живял с добра жена, а може и никога да не си срещал, все пак, не мога да забравя къде те на ...

Здравей, не се познаваме, а тъй ми липсваш.
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече. ...

Посвещавам го на Анка, Бисерчо, Веселинка, Герито, Димчо, Еленка, Живето, Здравчето, Иванка, Йори(Йорданчо)... и на Янка.
Задъхан вятър се удари в транспаранта
и разпиля пъпчасалия дъжд.
Потрепна ламаринено гиганта.
Простена и рекламата на мъж. ...

Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...

През квадратните нишки на моето перде,
над покриви с димящи комини,
в януарското утро минзухар расте
и осветява бузите му сини.
Разтопен сняг сипе на зимното сърце, ...

О, тази нежна красота възпявам,
която никой в теб сега не вижда.
Най чистото си слово ти дарявам
и нека тъмнината да завижда.
Съдбата е ревнива и обижда ...

Странното чувство на Чунг Хе, че животът е безсмислен и непотребен може би не беше неоснователно - в крайна сметка всички свършваха в канавката. Беше въпрос на време. Защо да не се насладеше поне малко на новите перспективи? Защо да не изживееше последните си дни с достойнство? И все пак трябваше да ...

Парични знаци.
Не предвещават нищо,
не спасяват.
Дървета бивши –
хищни ...

Докосна ме и ме запали..
Пожар в(ъв) мене ти разпали..
Като клечица кибрит..
Изгорях в(ъв) този миг..
Както дойде, така и отмина.. ...

Доживях да не те дочакам,
дните след теб да спра да броя,
да не плача щом ти чуя гласа,
доживях да те убия в съня,
да допия до последната капка ...

Уча се и ще проходя,
не с крака, със самоходи.
Боря се и се клатушкам,
уж са мои, а не слушкат.
Хайде, силни сте крачета, ...

Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...

безрозно ѝ е
на розата — не е ли
в нечия ръка

Дали ще се пропия от тъга,
или ще се разбия от неволи?
Останах сам-самичък на света,
разкъсан от нелепите си роли.
Останах сам-самичък и боли. ...

Не знам защо, но днес съм тебеширен.
Да нарисувам искам свят ефирен.
С къщурка, а до нея две брезички.
С две патенца и две козички.
Момиченце с чаровни плитки. ...

Мамо, мамо, погледни
Слънчо как навън блести,
как лъчи му - изумруди
люлки сплитат като луди.
Виж и облачето бяло, ...

Живеел незнайно кога един цар. Той се разболял от тежка и заразна болест. Заразили се неговите подчинени, а после и техните подчинени… Страшната зараза обхванала половината царство…
Като разбрал това, царят наредил да повикат всички известни лекари… Но никакви лечения и лекарства не помагали…
Дошъл ...

It’s warm and cozy in the old Irish bar -
A refuge from the rainy and cold night outside.
I am drinking a glass of a strong, dark stout
Feeling a bit lonely - I don’t know why,
and the night is slowly passing by. ...

Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...

За какво е пищното величие,
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии, ...

Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...

Понякога в съня си ще те връщам,
ще спомням младост и любов щастлива.
На яве внуците ни ще прегръщам -
те правят ме и радостна, и жива.
Понякога ще ти се сърдя много ...

Странната игра на светлината. Странната игра на болката. Странната въртележка на живота. Доктор Сунг Хо беше прехвърли органите в специална стъкленица и да може да го препрати на самия доктор Йонг. Трябваше да се пипа внимателно, защото Чунг Хе не му беше споделил откъде се беше сдобил с органите, н ...

О, мила, скоро аз ще падна,
ела, мъката ми сподели!
Ела да излекуваш тази рана,
от която сърцето боли!
Ела със своето вълшебство, ...

Колко са красиви облаците днес!
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...

Топлите ласки, предизвикателен поглед, потайни мисли,
които с очи искам да разгадая и притая като спомен тих.
С чужди устни търсех нови хоризонти, надежди, смисли.
И новите си любови със старите неизбежно все ги мерих.
Всяка връзка е ново начало с добре познат и банален край. ...

Река си ти. С гласа на мама.
С душа блестиш. Сред пръст и камък.
Сред пръст и плуг. И дъх от нежност.
Да тръгнеш в студ. С добра надежда.
Брегът съм аз. Духът над всичко. ...

Бягай, лягай
с някой друг
и не вярвай,
че съм тук,
че те чакам ...

Увисват залези, в края на небето,
салкъми презрели, с вкус на вино,
по стълба от кристали, спомени - ето,
питат сърцето - дали е било.
Под крилото счупено на мрака, ...

рабо̀ти ли се
занаят с усмивка — се
зове почивка