Деверова жалба
Къде изгуби се любими братко –
къде замръкваш и къде ли спиш ,
замина някога ти уж за кратко,
а от години отговор дължиш?... ...

Сегодня горло моей флейты будто грустью
простужено
И вплетает минорные ленты в мажорной
музыки кружево
Хмурит чело, сдвигает брови дирижёр, но ...

Кварталното капанче бе полупразно. Камен седеше на една от крайните маси и се заглеждаше в оголен до средата на бедрото женски крак. Допи колата си и продължи да наблюдава. Преди двайсетина минути се бе разделил със свой приятел, с когото обсъдиха резултатите от матурите и мачовете на любимия футбол ...

Топи се ледът в чашата с уиски
В неизказана болка струи
Мръзнат ръцете ни, преплетени рими
А в гърлото буца, стиска, души
Пердето повдига дантелено чело ...

Доверието
Доверието то идва направо от душата,
преминало през твоето добро сърце.
Протегната ръка приемаш с усмивка,
една вяра в човека, приемаш негова ръка. ...

Моряшко прощално
на С...
Аз не забравям, че сме смъртни –
орисани сме си така
и Вечността ще ни опърли ...

За да ме видиш трябва да си птица.
Да станеш на орлите господар.
И знаейки духът ми, че ще скита,
да видиш докъде съм стигнал сам.
Да ме докоснеш трябва да си вятър. ...

И казваш, че по мен откачаш,
но после се прибираш при жената.
И казваш "Хоп!", а пък не скачаш,
защото там те чакали децата...
А аз, разбираща и умна, ...

Приказка за лека нощ ще ти разкажа.
Приказка за други времена.
Ще бъда малката Шехерезада,
приседнала пред теб на колена.
И знам, че тази приказка е чудна, ...

Как се случи така?
Тази тъжна любов не е наша.
Разделихме света.
После всяка половина прашаса.
Бяхме влюбени миг. ...

Ако ти ме напуснеш, аз не ще изтрещя,
а ще махна пердето в очите.
Ще почерпя с ракия, даже твойта рода
на ергенски банкет в “Под липите”.
Ще нахлузя костюм, и с прилично бомбе ...

Денят е горещ, толкова топло навън е сега,
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада! ...

Беше в деня ми,
после премина в нощта ми
Сънят ми прогони...
Нямаше смисъл
да се боря с тази натрапчива мисъл... ...

Този дългонос и палав вятър
пак се пъхна в моите коси -
замириса му на тръпно лято
и на дъжд, причесан и измит.
Сбърчи дългия си нос и кихна, ...

Колко хубав си ти,
о, роден край чудесен,
колко светлина в теб блести,
да те съзерцавам е песен!
Обичам светлите балкани, ...

Зърната ти алени макове...
Моите устни раждат пеперуда...
Пърхам с крилца... кацане
и цунами подема вълната ни...

Трудно ли е, мечтите си да следваш,
да не се отказваш дори за ден?
Трудно ли е, в себе си да вярваш,
да не оставяш крилата си в чуждите ръце?
Трудно ли е, да не се предаваш ...

Мой трепет благ
мой нежен, летен пристан
С вълни от лунен дъжд
постлал в нозете обич
Ела при мен, величествено бляскав ...

Суперултрамегахиперкомпютърът се замисли. Което му отне цели две милионни от секундата. Доста време – достатъчно да проведе вътрешен консилиум и да реши съдбата на излишъците върху планетата…
Много хора… Ама наистина много… И потребяват ресурси, а повечето не носят полза. Какъв е смисълът на съществ ...

Преди да обещаеш топло рамо,
огледай се на четири страни.
От космоса звездичка имаш само,
желания в редичка подравни.
Безкрайни са светлинните години, ...

Ще успееш ли да ме разбереш
без да мe питаш нищо.
Ще можеш ли да ми повярвяш
без да е нужно да те лъжа.
Ще бъдеш ли в състояние ...

Обичам те мое мило Черно море,
само ти когато мълча ме разбираш.
Идвам при теб и отново се чувствам момче,
моята тъга и болка при себе си прибираш.
Ти ми даваш радост и усмивка на лице, ...

Кой ви каза, че мечтите
са измислица на болен ум,
че безкрили може да летите
само в приказка или насън.
Кой ви учи за мечтите, ...

ГЛАВА ПЪРВА: ФЕРМАТА
От малък съм израснал във фермата на Фелистър – това болно копеле-садист, което не можеше да прави нищо друго освен да кастрира прасета. При това за кастрацията му плащаха твърде добре. Представете си малките розови животинки и извратеният Фелистър, който жадуваше да отнеме малк ...

Папунякът пай правеше,
но не му се нравеше,
че се бяха наредили
по близките могили
де що има роднини ...

Ето, пада нощта,
край на дългия ден.
Аз те чакам сама,
идваш си уморен.
Разкажи, разкажи ...

Задушна скука ме обгръща,
отива си за миг и пак при мен се връща,
празно, безметежно, безнадеждно,
ползва мойто време безвъзмездно.
Като пресъхнал извор вече тъй ненужен ...

Сълзи по бузите се стичат.
Тъга сърцето ми обзе.
Мечтите ми на прах се свличат.
Оставам си наивно, аз дете
А вярвах, аз в добротата, ...

Докато има кой да помни!
Настъпи звездоока вечер
и пожелах си да съм вечен,
понеже толкова прекрасна
дойде и нощ с мечта неясна... ...

Смелостта е невиждано на пръв поглед качество ,което силно те различава от другите,което те прави жертвоготовен ,храбър и почтен.Доказателство за това са Ботевите думи:"Умря сиромах за правда,за правда и свобода",показващи,че смелите не умират,а остават завинаги живи в народната памет.
Смелостта е к ...

Останал сам след скръбната раздяла
под покрива притихнал от тъга,
във ъгъла мушкато пожълтява,
в прозореца оглежда се дъга...
А ти си сам, надвесен над живота, ...

По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя, ...

Получих през годините урок:
В моретата да газя до колене.
Че лятото, си има краен срок,
от който няма как да се съвзема.
Че яхна ли във отлива вълна, ...