Щом шнорхели продава -
значи за премиер става!
Защо трябва да си трае,
когато договорите не знае*!
На кастинг Слави го намира - ...

Опитайте се да разбиете числата от 1 до 15 (включително) на две непресичащи се групи, такива че сборовете на числата, сборовете от квадратите на числата, сборовете от кубовете на числата да са еднакви за двете групи.

Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...

От жегата главата ми блокира.
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...

Навярно подранили са разделите,
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям, ...

https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/sblysyci-i-nasilie-stotici-arestuvani-v-berlin-6129144
Изгледайте внимателно кадрите от горния линк, за да видите как действат полициите в ЕС срещу демонстрантите. Така ще разберете колко демократична и толерантна беше българската полиция по врем ...

Виновен ли съм за това,
че същността ми изгради
свой свят от искрени слова?
Нима Фортуна се влуди
и злобно, с ярост, зареди ...

Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето, ...

/подсети ме Пепи, надявам се - не спортистка/
Олимпиада.
Мъже, жени, джендъри, обратни всякакви…
Жени – боксьорки, жени – щангистки, жени – боркини…
С допингите и хормоните. И резултатите – космати гърди /ако случайно роди – детето рови из козината, за да хапне/, мощен рунтав гръб, дебели прасци, си ...

I.
ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.
С натрапването на политиката и бизнеса…
Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…
Помним ярката проява на нег ...

Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...

По залез ветровете са червени,
а пазвата на вечерта е в нежно лилаво.
По залез любовта е откровение -
в сегашно време,
в бъдеще ...

Лятото дойде напето
синеоко и засмяно.
Глас ни вика към морето,
а мотика, към бостана...
Кое ли пък ще избереш? ...

Приятелки мили ,
в душите си свили
като в топло гнездо
чувство едно,
което за мен ...

Преплитат се звездните нишки,
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...

И Цецето се изниза нанякъде...
Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките, '' без часовник на ръката и началник на главата '',
привлекателно изглежда...
Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко нав ...

Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд ...

Какво му трябва на човек?
Една България му стига!
А ако има и късмет,
ще си живее като в книга.
От морски бряг до остър връх, ...

Любовта е ти да помогнеш
да се раздаваш и да дадеш,
надежда за ново начало,
подслон, дом, уют и утеха,
да жънем заедно успеха. ...

На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...

Денят примирено се ниже,
стопява се в лятната жега,
вечерта като паяк обсебва
уморения свят в своята мрежа.
Уж си близо, а толкоз далечен, ...

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...

Пак ще е юли
Изпращаме днес месеца юли,
така както стотици неща.
Но той ще се върне със сладко от дюли,
другото лято, със слънце в ръка. ...

В очакване на мрак студен
аз тлея, мъча се, ридая.
Ще залезе моят ден -
страшен е на тялото края!
На никой не му дреме ...

Ще бъдеш ли до мен,
във тази нощ?
Тъмна,страшна и мъглива,
дали ще чуваш моя зов,
да ме пазиш от лавина. ...

Ръзхвърчана несвойствено откъм булеварда,
синя завеса танцува с безцветния полъх на вятъра,
сякаш постеля приготвена за непримирения ден.
Покрай сънените сеячи на смисъл с тежки стъпки
настойчиво и неотклонно човек доближава до вкъщи. ...

Често все някой роптае,
че вече хората не са същите...
Че няма приятели,
че има завистници...
Че никой, никого не обича... ...

Не очаквах, че един ден демократичните промени ще ме изненадат....
Съкращенията на персонала беше ежедневие,.. хората сякаш претръпнаха, идваха на работа някакси без желание, без хъс за работа, в очакване на поредното съкращение.. Гледах ги през прозореца на офиса, съчувствах им,.. повечето хора над ...

Сегодня пространство нашей встречи
неожиданно ограничено
взглядом чужого мне человека, но
приличного...
Он говорит о Китае и политике среднего минимума, ...

Хаплив език, душата люта!
Думите му хапят, като бълхи.
Прегръща те с усмивка хитра,
а ръцете свити в юмрук държи.
Лъже и маже, без угризения. ...

Той иска говедата пак да пасе
и дялка си новата гега.
Но има вид вече на болно прасе
и нищо не става от него.
Говедата ясно, че пак виждат зор. ...

На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...

Ще те погледна
с две крила на гларус,
понесли синя обич под небето.
Ще те погледна -
и дано се сетиш, ...

От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...

Животът е пътешествие, в което всички участваме по един или друг начин. Част от нас са авантюристи, откриватели, които го пият на големи глътки и с видима наслада. Част от нас са заели ролята на обслужващ персонал на борда на кораба и не смеят да излязат на горната палуба, където са повечето пътници ...

Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти, стабилният ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...

Бабите и дядовците ни навремето, като са ходели на училище, са пишели с калеми на плочи. Майките и бащите ни са пишели с мастило в мастилници и перодръжки. Нашето поколение пишехме с обикновени химикалки. Нашите деца пишат на компютърни клавиатури и на смартфони. С какво ли ще пишат внуците ни, живо ...

Горещо е...
Термометърът сочи 33.
Лято е...
Въздухът зноен трепти.
Пред мен …ледена течност ...