Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
382,8 el resultado

Присъствието на другия – (Amir Šulić, B i H) 🌐

ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИЯ
Автор: Амир Сулич, Босна и Херцеговина
Тихо и нежно се спуска денят,
през прозореца нахлуват светлина и зима.
Изчезва играта, дълъг е сънят ...
950 2 2

Пленница 6 Неизличимият синдром 🇧🇬

Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...
246 1 7

Молба 🇲🇰

Господи,
натерај ме да се будам рано
да живеам долго
и да сакам силно.
Птицата на љубовта ...
599 1 4

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 27 🇧🇬

Колко ли пъти аз лентата връщах?
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше. ...
730 3 10

За говоренето 🇧🇬

Вятърко немирен, стихотворец опашат,
накъде подгони моето хвърчило?
Детенце хубаво, остроумник хвърковат,
отвърза се и литна със своите крилца.
Ветре пакостлив, незалостван зад врати, ...
1.6K 1 3

Моята София 🇧🇬

Моята София
София мечтае, мечтае над Витоша звездите,
красива, горда, отново потънала в зеленина.
Те нощем светят тъй ярко, те са и светлините,
осветяват града, окъпват го със светлина. ...
723 1

Неочаквани гости 6 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...
783 3 14

Подадена ръка 🇧🇬

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...
1.3K 1 21

Утро 🇧🇬

Утро вън изгрява,
лъчи осветяват небесата,
светлина душата озарява,
благослов излиза от устата.
Ангел омая ми душата, ...
396

Цветни хвърчила 🇧🇬

Мечти безброй, цветни като хвърчила,
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.
Устремени в своя полет са щастливи, ...
1.3K 2 6

Не намирам жената в дъжда 🇧🇬

През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...
459 1 4

Научи ме, момче 🇧🇬

Хей, момченце къде си, къде ли се скри,
зад годините стръмни напразно шептиш.
Няма кой да те чуе в дългите дни
или тъй ми се струва, че още летиш.
Край реката сребриста разперваш ръце, ...
1.3K 2 13

Делата, които и след смъртта говорят 🇧🇬

Независимо колко бързо или бавно тече времето според субективните хорски възприятия, всеки рано или късно се изправя пред лицето на смъртта. И ако човек има как да погледне към миналото си, той неминуемо ще види една не малка част от пропуснатите възможности, резултатите от грешните решения, компром ...
2.2K 2 3

Last Levitation XVI.VIII.2016 🇬🇧

Above the ground,
In endless empty corridor
Without sound
I skim above the coldest floor.
In grey light from the casement ...
1.4K 1 3

Не съжалявам 🇧🇬

Не съжалявам
Можеш да си тръгнеш и сега!
Можеш даже утре да си тръгнеш!
Решила си. Аз ще те разбера.
Не искам после тука да се върнеш! ...
502

Крадецът на желания 🇧🇬

Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...
539

Последната глътка въздух 🇧🇬

Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...
2.3K 10 14

Мидата 🇧🇬

Намерих черупка от мида.
Отворих я на своята длан
с надежда бисер да видя -
уви, вече го нямаше там ...
Обливан от топли вълни, ...
623 1

За тъжните нотки в душата 🇧🇬

Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...
640 4 5

В обувките на Хадес 🇧🇬

Обречен от зловещи заклинания,
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.
Не ме бива да пазя ада, ...
1K 1

Сърце от макове 🇧🇬

Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...
1.3K 13 20

Мисловни катастрофи 🇧🇬

Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...
673 3 16

За единиците 🇧🇬

Разплитам си чорапите от яд,
че някой ми е праснал единица!
Ще взема да си викна за обяд
една огромна, много вкусна пица!
Ще си поръчам, даже и моме! ...
2K 7 48

"Заспиват ли реките в океаните…?!" 🇧🇬

Заспиват и сънуват ураган,
и брегове – от злато и коприна,
а океанът, с перлената длан,
ги гали нежно, тихо – за да мине,
покрусата от туй, че няма бряг, ...
955 7 7

Душата ми е дом. 🇧🇬

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно - ...
535 3 5

Кога ли, кога?!... 🇧🇬

КОГА ЛИ, КОГА?!...
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?! ...
800 1 3

Весел прах 🇧🇬

Детски пеперуден смях
си събрах и то на прах,
щом в главата го посях
и веднага полетях.
Карсон гледа ме в захлас, ...
1.1K 3 17

Mолитва 🇧🇬

Ей го там, иззад двата баира,
стъпва тихо щастливият юни.
Топъл вятър в косите му спира
и надеждата – да го целуне.
Слънчоглед се ратваря, нечуйно, ...
515 3 5

Сега 🇧🇬

Прошепни ми
на възглавницата.
Имам монета. Търкаляща се.
А фонтанът е река и плавно
потъва в твоите желания. ...
686 7 10

Епидемична обстановка 🇧🇬

Декември майче беше- вече аз не помня
Шегувахме се как прилепи са яли тези хора
Как пазарът бил е пълен със зарази
А вече всеки се покрива-здравето си да опази
Но за нас си беше празник – толкова велик ...
819 2

В изповедалнята- 5 🇧🇬

КАРДИНАЛЪТ: Пред мен решил си да се изповядаш!
Усещам, братко! Виждаш ми се, страдаш!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, Светли отче! Аз не съм спокоен!
Че съгреших... За сан не съм достоен!
КАРДИНАЛЪТ: Какво говориш? Всичко е наред! ...
1.8K 5 9

Съблазън 🇧🇬

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли
. ...
1.2K 1

До мен 🇧🇬

Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...
599 1 1

Подаръкът на Вселената 🇧🇬

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...
944 4

Магия 🇧🇬

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...
1.1K 4 11

Очакване 🇧🇬

По поляните на дъхави желания
свирят нежно спомени- щурци
в гъстите треви на неизказани признания,
до разцъфналите шарени мечти...
Ветровете мисли пак се търсят ...
972 1 9

Моята любов 🇧🇬

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...
708 1

Изпуснах метрото 🇧🇬

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...
2.3K 3 4

Ничия 🇧🇬

Не умея да съм нечия.
Трудно покоряват се стръмни планини.
След мен остават многоточия
и сложно се чете в двете ми очи.
Отдавна се превърнах в ничия. ...
463

Летец 🇧🇬

Над полянки и горички
чудно пеят малки птички,
радват старците,децата,
всички хора по земята.
Ах,да мога със ръчички ...
1.5K 1 7