Деловата мома
затвори „Фейсбука“,
взе пари от оня
и шопингува,
без да се шегува…

Денят
се сля
с Нощта…
Роди се Спомен…
хххх ...

за да няма
между тях
преграда —
им —
да се обичат — ...

Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...

Искам да обхванеш с длани моите страни
Да докосваш моите очи
Да споделим една въздишка.
Искам те до мен, и ден и нощ...
Сън ли е това, или мечта. ...

Ех, времена, не зная,
напред или назад се мая.
Обречен да живея аз в средата,
между залеза и зората.
Като мен обречено е битието, ...

Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг, ...

Старите грабят и рушат
над трийсет години вече.
Дали новите ще се изкушат,
дали вълк овча кожа облече!?
Ще има ли и за нас спасение, ...

Плътски, лъвски аромат...
настръхвам и ми е горещо...
Прегръща ме във нощен хлад
аромат на мъж и още нещо!
Под силата на жарка страст ...

О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници! ...

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...

Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...

Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 7 години.
От един вирус бягам, друг ме хваща!
***
За да науча това стихотворение наизуст, цял ден трябва да плямпам.
*** ...

Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати - различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...

Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови, ...

Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...

В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше, ...

Когато пак вляза в своята мечта
и усетя да изпълва мойте вени,
откривам нов свят, чувствам топлина
и оставям зад гърба си всичките проблеми.
А там ме чака сладостта ...

Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...

Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина. ...

На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...

Дали ми липсваш? Не.
Студено е, защото идва зима.
Но пък ми липсва светлината,
в тебе отразена и любовта,
която ражда рими. ...

Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя из ...

Последен куршум
Не е ясно колко
време ще ме няма.
И дори не знам колко
още време ще остана, ...

Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...

Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...

Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...

Стабилна криза…
хххх
Пешо се кани да изкара зимата без топливо – запасил се е с антифриз…
хххх
Защо ли всички глупачки са хубави жени? ...

В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...

Събужда се деня като молитва,
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...

Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...

Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...

В съня ти
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...

Ухание на прясна паста...
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...

Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...