Видях се днес
с приятелче от НАП.
В таверната бе с някаква певачка.
Един такъв, нахакан бюрократ!
Бе с пура във ръката, за стотачка! ...

България – любима и красива –
държавата в най-сивото се впива,
но не е сиво, а лукаво черно –
бездънна, безпардонна злонамереност.
А властите са пълни с тежки страсти ...

Го преместив здивот мој
во твојата воздишка.
Тоа беше крај на крајот
и почеток на почетокот.
Додека жалев за младоста ...

Баба има крава,
тя се казва Надка.
Бяло мляко дава
и е много, много сладка.
Хапва житце и сенце ...

Пролет - ражда се животът
и природата цъфти,
птички пеят чудни ноти,
Вятърко игрив лети.
Гали с нежните си пръсти ...

И много се писа, каза и дрънка,
че виждаш ли народа-
джоба му дрънка!
И беден бил и нямал пари
и вървял бил към изчезване дори! ...

САМО СТАРИТЕ ВРАТИ ОТВАРЯЙ!
Само старите врати говорят,
новите са някак твърде тихи,
новите не знаят, а пък спорят
все за незначителните щрихи. ...

Написах това стихотворение за родното ми село, което живее в сърцето и е вдъхновението на много от моите стихотворения. Споделям го с вас и се надявам да ви хареса! :)
На север е сгушено
село красиво,
сред хълмове горски
живот е дарило. ...

Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът ...

Неусетно
Онова, което се нарича –
наш живот и земни дни,
е така ужасно прозаично,
ала здраво ни плени! ...

Поклон пред теб!
Че днес си ме родила.
Частица днес съм аз от теб.
И ако нещо днес съм наследила !?
То ще да е заради теб. ...

Мама каза, че съм мъж,
да съм малко по-сериозен,
ала нещо изведнъж
станах страшно куриозен.
Тихо, тихо в гардероба ...

Светът, в който живеем все повече придобива изгледа на един голям затвор. Ограничаването на граждански свободи от управляващите, от една страна, и кризата от разрушаването на моралните ценности, от друга страна, потискат хората и ги „натикват” във всеобщата „тъмница“ на новия световен ред. И постепе ...

Тишината обгръща ме с длани
нашепва ми тихо „ Ела„
Къде ?
Когато светът е в тиха, коварна война
Във твоята пазва? ...

Расла съм на раменете
на вековни великани!
Аз съм Българка
Родила съм се във Земя
красива и велика! ...

And so, I decompose inside the autumn air,
And so the night behold my Neverland;
The fireflies are just enlightenments of despair -
Inside the jail of screams one little dent.
There deeply in the darkness, down below, ...

Музика , текст и изпълнение : Геновева Цандева
Аранжимент : Бойко Иванов
Тази песен се прави близо година и половина , все мисля , че има още нещо да се доправи , но колкото толкова.
ПЕЙ СЪРЦЕ
Как не се умори ...

От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...

Понякога съм във филм
на пропуснати желания.
Понякога съм във влака
на несбъднати мечтания.
Няма нищо специално ...

I fly in river of astral homeostasis,
Lost among wings of raven flight -
Catharsis through lycanthropy phases -
Macabre howl in the veil of night.
Under the cold and distant glare ...

Синее планината
полазена с мъгла.
Заспали езерата,
с мастилена вода.
И синьо е небето ...

Малко ми е хикс...
Ще кажат как съвсем съм се отместил...
с фокуси и мокуси безцелни,
с взрив и лозунг-манифести...
Малко ми е хикс... ...

Та-та-та-та! Та-та-та-та!
Как настойчиво чука на вратата съдбата!
А там,седнал до пианото старо,
завил се в студа с одеало
беден,прегърбен,отхвърлен, ...

Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...

Врабче
Под стрехата
от небето
долетя
врабчето. ...

Златна есен
С листата разпиляно злато
коси закичила е есента
и споменът за топло лято
поддържа във сърцата радостта. ...

Скъпа сестричка
Мила сестричка,
скъпа, добричка,
идваш със полет,
донасяш ни пролет. ...

Огнището обича
гаснещия пламък.
Когато в стаята
се стича мракът
и сенките ни ...

Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...

Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...