Разкажи ми съдбата си горестна, стряскаща вещице -
от какво почерняха ти ноктите, сбръчка се кожата
и защо в тайни доби, под трептящия пламък на свещите,
черни билки вариш и отрова разнасяш сред хората.
Разкажи ми каква си била през годините минали – ...

Толкова бонбони не обичам,
колкото обичам шоколади,
саралии видя ли, дотичвам,
сладък внук съм, казва често дядо.
Баниците с ябълки и с тиква ...

Не знам как те загубих,
живях в буден сън,
загърнат в заблуди,
бях аз и не съм.
Беше красив блян, ...

Под полата на Цецка се криел Борисов!
Тъй Радев… на битка го кани!
А Бойко, с усмивка баджанак му приписа!
Набързо… добре го “нахрани”.
Със мъже - генерали - днес се гордеем! ...

Спазваме дистанцията , та даже дистанция и половина, и пак вечния спор
кое, защо и как, събрани в кварталната беседка...
- По правилно е да се казва ваксинация.. - настоявах аз
- Не си прав - запъва се Митьо Горския - Правилното е имунизация
Взехме да чепкаме корена на думите... ...

Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко ...

Срещал ли си Лудостта си? Поглеждал ли си я в очите? Тя поглеждала ли е през твоите?
Аз познавам своята много добре. Държа я на окови и каишка в килера на душичката. Не дълбоко в мазето, не. Чувам я как крещи, реве, ръмжи, най-много вечер, но напоследък едва ме изчаква да си изпия кафето и започва д ...

ПРАЗНА СТАЯ
Автор: Дияна Йованович, Босна и Херцеговина
Спускам завесите от коприна
и се крия
от любопитните облаци; ...

Любовта ни винаги ще оцелява
за мен ти си маяк края океана.
Караш ме да съм щастлива като в Рая
да съм твоята нежна дива, да пламтя.
Думи нежни нижат се към мен. ...

Тревожа се за теб, любов,
ти идваш винаги гореща, страстна,
а често случва се да охладнееш след това
и постепенно да угасваш.
Тревожа се за теб, любов, ...

В студени нощи покрив и завивка,
парченце от душата всеки стих,
сълзите си наливах, вино пивко
приятел бях. Приятел не открих.
И риеха в душата зли копита, ...

И както винаги не ще сдържа
словата си щом аз те видя в миг.
Така си хубава - ах, този лик
разпалва чудно цялата душа!
И нежността сега не е лъжа. ...

На далечна планета. Там животът е безотпадъчен – всичко се рециклира. Няма капризи, няма лични интереси, няма мое, няма твое – всичко в името на природосъобразността.
В тоалетните стоят големи рециклиращи апарати. Каквото напусне човешкия организъм, веднага се преработва и поднася по специални тръби ...

Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...

Бронзовата й кожа сякаш сияеше със собствена светлина. На главата си носеше корона от разноцветни пера, перли и злато, от която се спускаха копринени воали с деликатен флорален мотиф, които покриваха рамената й. Кремавият й цвят беше същия като на роклята й с дълбоко деколте, създавайки впечатлениет ...

Днес Мецанчо и Мецанка
си решиха дружно двамка,
да отидат до пчелина,
да откраднат мед в комбина.
Тихо те ще се промъкнат, ...

Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би... от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен,
да изпее ми сам песента - ...

Весел оркестър от блатото
дружно свири шлагери познати,
характерни за животни от водата
и за тези местности от гората.
Вдигат врява в хоров строй ...

Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...

Здравейте,хора!Пиша Ви чрез рими.
Надявам се Стихът ми да Ви бъде гост.
За дребни теми няма да говорим.
Душата има нужда от един анонс!
Да си припомним пътя на ... ...

Хей! Ела! Ще те водя
към моите тъмни блата
със печални върби
и извадени корени,
в брегове с ...

Корабът полита малко бавно,
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови, ...

И ако в чая ти пелинов е на вкус,
октомври щом с мъглата се намята,
в червено щом подпалил е гората,
то тръгва лятото и пътят му е пуст.
Ако внезапно с клечица кибрит ...

Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж, ...

В съботата не можах да пия чай в кафенето. Не, пих – ама в друго. Нашето беше затворено. Празно. Без маси и столове…
Фалирало…
Както и няколко магазина по баш главната улица. И по съседните. На едно място – грамадна обява: „Продава се магазин – 94 кв. м.“…
Обяснява ми бивш ученик. Голям алъш-вериш с ...

/Не е разрешен от навъдилите се секс мнозинства и откачалки/
Един смятал, че е масичка с кафеник отгоре, но го прибрали зад меки стени.
Друг изперкал се чувствал жена и поискал останалите нормални да го приемат за такава. Съгласили се.
Трети…
А заразата се прехвърля от хората върху нормалната природа… ...

Стоя и гледам облаците сиви на талази,
как глупаво се мръщят и мълчат
и с тъга откривам прилики омразни
между тях и хората от родния ни кът.
Някога велики войни, с история ...

Нямам ли избор, а?
Потъването- неизбежно
Какво правих досега?
Държах се нежно
Пак болката бавна ...

Кисело е мойто грозде,
кисело, та чак горчиво.
Ако му посегнеш, просто
ей така - и си отиваш.
В него слънцето е скрило ...

Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава четиринадесета
Шумът от течащата вода заглушаваше другите звуци, но макар и слабо, Марта разпозна звука на отваряща се врата и инстинктивно се обърна и замръзна. Под рамката на вратата на банята стоеше Кирил със странна усмивка. Водата продължаваше да тече по голото тяло на млад ...

Без теб опитах да се променя.
Но как променя се душа, кажи ми!
И чувствата, чертите ти любими,
не бих оставил аз в мъглявина.
Това е все едно от светлина ...