Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай, ...

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя, ...

Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...

Да скочиш
от ръб на Вселената,
затворен
във някаква капсула,
увит , ...

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...

Когато летиш със сълзите
не вярвай,че изгрева ще те ослепи.
Когато се криеш в мечтите
не вярвай,че злото не спи.
Когато разтваряш ръце ...

Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...

Глава 2
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всичк ...

Ще ме обичаш ли, ако ти кажа,
че вътре в мене никой няма
и от себе си желая да избягам?
Едва ли искаш да останеш.
Ще ме обичаш ли, ако не зная ...

След лятото, изпаднахме във криза:
Инфлацията почна да пълзи.
И сметката ми, взе да не излиза.
Заплувах сред несвойствени води:
Паскъпването, взе да ме притиска. ...

НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ - ЕВАРИСТ ПАРНИ
1-
A mes amis
Rions, chantons, ô mes amis,
Occupons-nous à ne rien faire, ...

Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,
с криле да те отнасям към олтара,
Единствена любов от сбъднат сън, ...

обич
любов и
добро да са
наша от свише природа

Ти си този в когото намирам утеха и радост,
и броя часовете когато те няма до мен,
а когато боли ме от толкова много неистини,
ти ми казваш - Сега ти е тъмно, но утре е ден.
Ти си онзи когото в кошмарите викам на помощ ...

Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...

Студена ни е вече есента,
дъждът разголва призрачни дървета.
Сякаш облаците - сива канара,
надолу дърпа някой със въжета.
Шепне ми раздраният улук, ...

Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...

Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...

Душата ми пропита е от мъка,
съдбата ми тежи кат планина
Очите ми -небе са, и вали.
Сърцето ми -на пепел , от тъга.
Съдба проклета и отровна, ...

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...

Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...

Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...

Дълбоко из джунглата на Бенгалия, се намирали руини на древен замък с прекрасно езеро. В това божествено царство живеел церствен бял тигър. Той се излежавал, тъкмо след като бе се разхладил в езерото до своите владения. Но тигърът огладняваше! Много животни посещаваха неговото езеро за водопой и зар ...

А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш, ...

Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!
Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продълж ...

Не мога да заспя, не мога,
навярно ти сънуваш ме в нощта
и затова сънят ми бяга,
докоснал тази нощна красота.
Ще бъда нежна и красива ...

Когато е студено, прегърни ме.
Задръж ме здраво в своите ръце.
Премръзнала, бездомна... приюти ме
в най-топлото на своето сърце.
Ако остана някога без име, ...

Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...

Да поспоря, позволете!
Корабите са за хората
в океани и морета
да пътуват неуморно.
Ако буря се надигне ...

крещи небето, удря мрачно,
оплаква таз душа гърмящо,
душа – изваяна от огън,
очи – стихийно морско дъно,
сърце – готово да обича, ...

Появи се като малко вълнесто кълбо. Получовеците го заразглеждаха доволни, после убиха майката и я изядоха. А на другия ден вождът закуси с новороденото…
Възмутен и стресиран от този свят, той се прероди чак след няколко хиляди години. Малък египтянин, роб на самия фараон. За когото живя и работи – ...

Листата лежаха върху земята. Безжизнени. Снегът беше близо. Птиците - далече. Сутрин. Мразовита сутрин. Капките влага избиваха по прозореца на малката дървена барака. Книгите бяха подредени прилежно на етажерката. И там… някъде в гората, се чуваха ударите на тъпата брадва. Дърварят отшелник живееше ...

Напразно иска бедният комик
тълпата да разсмее – с трик след трик.
А трябва само гащи да свали –
страната цяла ще развесели!
Из филма „Труфалдино от Бергамо“ ...

Ще ме забравиш ли, тъй както вятърът,
забравя да танцува с пеперудите,
а вечер ще ме търсиш ли във виното-
в червеното, тръпчивото и лудото?
Ще ме подминеш ли, тъй както влакът, ...