Не си въобразявам. Виждал съм ги със собствените си очи. Всъщност все по често се сблъсквам с тях. Виждам ги и сега; точно в този момент. Ето ги. Малки са, но и не са. Очите им ги издават. Пламъкът почти е изгаснал. В очите им не искри чистотата на деца. Гледат като обременените големи. На дванадесе ...

Март смени ли февруари,
чувстваме от вси страни,
пролет зимата превари,
нов сезон се възцари.
С първи слънчев лъч пролазва ...

Мъгла над блатото се стеле
и пъновете светят слепи.
Горят, а всъщност негорели,
така и ще изчезнат с време.
Било е, тъй и ще остане, ...

Дар са за тебе тези цветя
и живота - на теб го обричам!
В молитви името ти шептя,
повярвай, мила - аз те обичам!
На всякакви жертви за теб съм готов - ...

Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...

Куку - ригууу, куку - ригууу,
вече просветля!
Куку - ригууу, куку - ригууу,
ставайте деца!
Аз съм мъничко петле, ...

"От кой се криеш?"
* * *
От себе си се крия. От Тъгата.
От липсата на обич. И защото
нагарча ми вкусът на Самотата ...

Готов съм да пропадна в бездна,
стига ти да триумфираш.
За да изгрееш с чудост звездна,
готов съм да пропадна в бездна.
И без вина аз ще изчезна, ...

Нямам време да лъжа себе си.
Всяка лъжа ме снижава в света.
Дори лъжите да са прелестни,
не уронват ми не само честта.
Възприятията са тъй нежни, ...

Само тогава ми липсваш, когато
слънцето свети по-ярко от злато.
Само тогава, тогава, когато
пролетно идва и първото ято.
Само ми липсваш тогава, когато ...

- Ще ми обясниш ли какво става тук? – започна Глухарьов като едва ме дочака да затворя вратата. – Цял месец слушам това „ще ти обясня по-късно“ и ми писна. Писна ми да се чувствам като пълен идиот! Дължиш ми обяснение!
Не очаквах подобен изблик, но той беше прав. Трябваше да спра да го държа в невед ...

Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе? ...

Гняв и натрупана обида
са обсебили моето съзнание,
вкопчили са се като гнида
заради мойто глупаво мълчание.
Но те са лош съветник ...

Пазач съм - склада пазя вечер.
За всички аз съм Миньо Таров.
По длъжност - трябва да попреча
бандити тука да припарват.
И вече двадесет години, ...

– Още веднъж, ако видя някои да му дава, късам отношения с него. Така да знаете! Аман от паразити! Този е такава отрепка, че ме е срам, че го познавам. Нямал, че и аз нямам бе, дай ми ти на мен!
Боби много се дразнеше от Уди Алана, почервеняваше до черно, когато го видеше в библиотеката.
Признавам и ...

Понесе се покрай дърветата, поигра си с листенцата, вдиша дълбоко. Че и въздухът тук горе е по-свеж, по-хладен и сладък да го пиеш. Очите му зорко местността прегърнаха, жаловито той загледа се по залеза. Все го преследваше, но да го докосне не успяваше. Идеше нощ – по тези места студени бяха малкит ...

Лудост романтична
(експромт)
Облаците бели се надвесват,
бели птици радостно кръжат,
бели мисли идват неизвестно – ...

небето слегнато разпуква
цвета на пясъчния бряг
нереален е пейзажа
с крайбрежни светлини.
опипваш сенките ...

Любовта!... Оная дивата...
Любовта!... Онази – дивата
(трудна за опитомяване!...)
– свръхестествено красивата
срещнах в час на свечеряване... ...

На малкото врабче,
вчера му уших,
шал от кадифе.
Че откакто вънка,
сняг взе да вали, ...

Всяко малко дете,
Има много мечти,
но дали, но дали,
те се сбъдват кажи?
Ще ти кажа така, ...

Не виждам…
Има някой наоколо.
Кой,
къде,
защо… ...

Тази любов ме убива, по-добре още днес дъхът ми да спре
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност ...

Що за мода, що за нрави,
мойто гадже ме остави …
„Днеска …“ вика „… е прието
да родя сама детето.
Ти ще му отвориш сметка, ...

Днес* рéчи се произнасят,
много думи се казват,
факти както е угодно се поднасят,
но кой ли българското опазва?
Днес покорна ни е страната ...

В очите й - сапфирен кристал,
грее лазур приказно син.
Косите - златен къс засиял,
устните - огнен рубин!
Зъбите й - перли безценни! ...

Пребóри се с мъглите и сланите,
уверено, пробивно кукуряче.
Студа пронизващ, мрака ненаситен
надвиваш, упорито ми юначе.
Очаквахме зелената ти риза ...

Какво е нужно?
Музика, картина?
Да заживея в музей
или вечно на концерти,
или под звуците на радио ...

Този свят не е за единици,
че човекът слаб е, щом е сам.
Чувствата са нежните ни птици
и сега във стих ще ги предам.
Галят ме пера Любовно меки, ...

Не просят вече държавни пари
ВУЗ-овете ни, хич не се туткат.
Стана Висшето образование ...
проститутка.

Аз имам само този стих
и с него, знай, ще ти говоря.
В реалното ще бъда тих.
Аз имам само този стих.
В мечтите твоя знак открих ...

Пролуките в пространството
„Ще се стрелна покрай Орела…“, в една от книгите на Карлос Кастанеда има такова заклинание, смята се че войнът, който иска да достигне свободата, даже на Орела не трябва да бъде подчинен. Орелът е Световният разум, който е подредил вече съществуващите неща. Но ето че има и ...

Обичайте навреме.
Прощавайте навреме.
Извинявайте се навреме.
Споделяйте чувствата си навреме.
Уважавайте навреме. ...

Тази книжка е малка и шарена.
Всяка страница свършва с въпрос,
а картинките крият загадка:
- Отгатнете, деца, кой е тоз′?
Има рог и опашка, и тяло ...