Не ми напомняй, че не ме обичаш.
Отдавна аз това разбрах.
На какво нещастието ми прилича
и защо да те обичам аз е грях?
Не ми го казвай, че досаждам. ...

Когато южнякът задуха,
баба Марта свали си кожуха,
с килима си цветен цветята
застелят горите и полята,
тогава със сестриците си Тя ...

Из гората броди сам
тъй наперен и голям,
с остри лапи, сив кожух,
да ловува слязъл тук.
Чува агънцата блеят, ...

Самотните сенки открехват вратата
на хладните сутрини сиви.
Самотните сенки са моите спомени,
които в сърцето ми още са живи...

Най-страшното в живота си видях
Сълзи в очите на любимата жена
Сглупих и сторих ужасяващ грях
Превръщайки се в причина за това
Те гледаха ме с толкова надежда ...

Нощ е. Пак си броя часовете.
Счупих скъпата стъклена ваза.
Сто въздишки. Увяхнало цвете.
Думи много. Но нищо не казват.
Аз се търся из двеста посоки. ...

Потърпи само миг,
светлината си тръгва,
прощално.
Отпусни точен стик,
мрачината доплува ...

Черна кръв
в почвата попива,
покълва семето на раздора.
Тръни се увиват около сърцето
и стягат смъртоносна хватка. ...

Защо са толкоз тъжни твоите очи сега?
Нима не чувстваш радост, че за мен си всичко на света.
Недей да страдаш, мило мое, аз до теб съм винаги когато търсиш любовта.
Сърцето ти усещам, сякаш мъчи се от самота.
Но не се страхувай, мило, аз съм тук, твоето сърце да успокоя. ...

Днес се чуствам като в сън,
Сирни заговезни е навън.
С огъня децата си играят,
а майки, тичат и се маят.
Как от тези буйни клади, ...

Дъждът щом капките си разпилее,
не ги бърши от своето лице.
През тях тъгата ще излееш,
от нараненото сърце.
Нека вали, нека отмие, ...

Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...

Локдаун
Маски. Каски. И противогаз.
Коридор зелен. Вечерен час.
Ресторанти, барове? Сакън!
Никакво излизане навън! ...

Танцувам с вятъра
сред приказни снежинки.
И вали... Вали светлина...!
Посипа всичко - пътища,
градинки, горите, планините - ...

Хей, пролет пременена
след дълга зима,
ти се събуди,
ароматът ти прекрасен,
да се разнася по ...

На леката атлетика в гората
тя има първенство редовно!
По скачане, по мятане, висене -
не може никой да я гони.
Победите й винаги са славни, ...

Къде са ми крилете от детството,
къде ми е забавният израз
на нескрито недоволство,
със свити юмруци, без плач.
Лукаво издебвам сезона, ...

Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...

Hear the hummingbird's final cry
among the Calerian trees
as we're walking to the Undying hills.
Memories of past battles,
wars and broken vows ...

Наближават важни, решителни дни.
Преди да гласуваш - мозъка си напрегни.
Видя ги как с чекмеджето се изложиха,
за България честните се разтревожиха.
Ако искаш нормална държава, ...

Екзистенциално № 9
Светът се е побъркал
Светът е пощурял,
„разчита“ пак на щъркели“ –
деца не си създал... ...

Да си благодарен в любовта
е да оценяш малките неща,
да не съдиш и кориш,
а да прощаваш и търпиш.
Истинска е любовта, ...

Моли се черна котка да ти мине пътя,
че ако го мина аз, ще те направя в Ада Босс
само с един откос.
Дяволът ще ти асистира да вариш в казана лютеница "Дерони" и
да печеш на пещ пица "Пеперони". ...

с
рога̀ — гора̀
благословени — благородните елени

Зайо Байо скок-подскок
бързай, тичай за урок.
Кума Лиса е след теб
сладък си за нея като мед.
Ежко Бежко с бодлите ...

Вървейки, спънах се в мъглата
с привкус на есенни листа.
Озърнах се и в тишината
изплува бледа светлина.
Очи потърках сред сумрáка ...

В обширния кабинет на кмета на община…а бе кой го интересува коя е тя, витаеше размисъл. Толкова, че както прозаиците се изразяват, с нож да го режеш. Само че кметът Рачко Мачков не беше прозаик, а прагматик и от няколко дни клюмаше над обхваналата го въпрос „Защо работата в поверената му община е т ...

По небосвода тъмен, като черна пелерина
Премина бързо ярка падаща звезда
Мигом нещо вътре в мен дълбоко трепна
И бързайки, споделих й своята мечта
Споделих й как копнея с тебе само ...

Да стегнем редиците наши,
да бъдем сърце до сърце.
И никой не ще ни уплаши
и нищо не ще ни сломи.
Да пазим родината свята, ...