Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко ...

- Хей, отворете ми...!
-Чува ли ме някой...?
Пред вселенските порти
дошла съм и идвам
от много далече...! ...

Не зная Музата ми как изглежда,
но чувствам нежната й красота
и силата, с която ме повежда
да творя, да търся красота.
Искрено в душата ми посява ...

В миг
всичко
разбирах,
но нищичко
докрай не разбрах…

Да влезеш в политиката е лесно,
но трудно е да съхраниш
така очакваната честност
и със народа да вървиш.
Годините ще се изнижат, ...

Не съм от светлите поети,
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...

Не вървя към тебе за да служа
на егото си, а на любовта.
В надеждата си тихо ще се сгуша,
но силна ще е моята мечта.
Дори и никога до теб да стигна, ...

Умирам и се раждам в късче хаос,
но мога самотата да подреждам
на спомени от много дълъг валс
и хиляди изтъркани надежди.
Кафе, цигари, филми и фурми, ...

Всяка минутка със теб е безценна,
всяка минутка е мечта съкровена.
Всяка целувка е до болка потребна,
всяка целувка се превръща в поема!
Твой съм до атома своя последен, ...

Колко неразказана
тишина
съм побирала в моите
нощи.
Колко дълго би ...

Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...

If death is final, then why does it linger?
Why do loved ones wallow in its distress?
On such questions I wish to put a finger
and unravel the mystery of postmortem stress.
Existence supposedly ends with death, ...

Дори далече, пак съм в твойте мисли -
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш ...

Събудих се от скърцането на вратата. Отворих очи и видях Глухарьов, който делово сваляше палтото си. За секунди бях забравила какво се случва и къде съм. После си спомних как се бях държала като лигава глупачка и моментално се надигнах. Оперативният беше придърпал един стол и седеше до главата ми.
- ...

Така ми е добре.Самотна Самодива.
Не искам да ми носиш капчици роса.
Не си ми нужен да тичам по тревата диво.
Не чакам топло рамо. Искам свобода.
На Куковото лято ще те сгрея ...

Аз те обичам.
Ти мен обичаш ли ме?
Дори не се опитвам да го отричам,
а ти от мен отричаш ли се?
Това, което аз изпитвам, ...

Вчера гледах много стари снимки,
снимки от отминали години,
дни, които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.
Дни какви ли не, лица тъй тъжни, ...

Аз съм художник. Е, художник съм наред с много други неща, които съм и с които съм се занимавал, но съм художник, преди всичко, по душа, по сърце, по съзерцание...
Седнал срещу менe днес един непременно много хубав, издържан чак до едно превзето високомерие, млад мъж. С изправена снага и бодри очи, ...

Липсваш ми! Усещам бездънна самота. Всичко в мен по теб тъгува. Все още си спомням как се чувствах в ръцете ти, как от страст по теб горях. Още усещам устните ти върху своите.
Разумът ми говори, че трябва да те забравя, да убия любовта между нас, че чувствата между нас са невъзможни, но отново идваш ...

Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...

Лили бързо излезе от аптеката и се спусна по стръмната улица.
Не можеше да свикне с хълмовете на Сан Франциско. Вече втора година се катереше тук. Липсваше ѝ Киев, но пари в Киев нямаше достатъчно.
Завърши Медицинския, поработи две – три години, нищо не постигна за това време и реши да пробва на дру ...

Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша, ...

Дишайки сякаш се давя,
дробовете ми се пълнят с вина.
Стъпвам по бръшлян и жарава,
потъвам, не усещам земя.
Живот – сериал за провала, ...

Студът мръзне върху ръцете.
Очите се приучиха
да виждат привидното.
Отвсякъде е вечност.

Сартр: "Другите са адът",
ние – естествено – раят!
Лъжещите, че ни харесват –
обичаме и дори ги хвалим,
казващите ни истината – ...

Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...

О, Стихио горяща донеси ми ти плам във сърцето,
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...

Косите й - могъщ водопад,
спускат се с мрака на вечер беззвездна.
Очите й, с лешников цвят-
тайнствена и дълбока космическа бездна!
Усмивката й - обедно слънце, ...

Диша в мен все още онзи безпощаден пламък
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота
Луд пожар бушува и всичко ще изпепели ...

"Чети етикета!" - ни призовава
Гавазова.
Ала и Бог не би могъл да го разчете -
тъй дълбоко са закодирани в него
ментетата.

този път
не е път
а тунел
който някой
отдавна ...