Хоро
(на татко)
Гледам снимката ни избеляла
и отново се завръщам там
вкъщи под асмата натежала с грозде ...

Любовта описва ли се с думи?
Възможно ли чувството това със думи да се назове?
Не знам за теб, но мисля,
че ще може любовта към теб
моето сърце да ти докаже. ...

В прегръдката на нощната тъма,
проблясна фотонче, нежна синя светлина.
Последвах тихо синия фотон
и ме отведе той до ключ-бутон.
Бутона внимателно надясно завъртях ...

Дребни прашинки се носят грациозно във въздуха, блещукащи на светлината от запалената ароматна свещ. В тъмната стая ухае на завехнали рози от онзи голям букет върху масичката за кафе. Изсъхнало розово листенце се откъсва плахо и полита надолу към прашния под, донасяйки далечни спомени и меланхолия. ...

- Защо? - попита ме ти.
- Не зная! - без глас проговорих.
- Не знаеш, че ще ме боли?!
Да, знаех, но ти го сторих...
- Откога? - попита отново. ...

На всеки от себе си давам парчета.
Деля ги по равно да няма сърдити.
Само душата ми още не взета,
тлее във мен и проклина ми дните.
Малко останах, едва се долавям. ...

Няма път.
Има само посока.
Има цел.
Има боси крака,
надълбоко ...

От ръцете могат да ти вземат всичко, но от сърцето само това, което ти би дал.

в
съвършената
държава
бедността
ще е ...

Към мен вървейки, колко пъти,
във гората се изгуби?
Чувстваше ме ти в гърдите,
а в миражите се влюби.
Припозна ме в сенки бледи, ...

... А слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.“
Матей 15:14
Страх. Влиза тихо, незабележимо, дори не отваря вратата. Настанява се вътре, сякаш винаги е бил там и това е неговият дом. Вирусът се разпространява светлинни години по-бавно в сравнение с него. Дори мигът е една вечност в срав ...

Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...

Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...

тъга минава —
щом почерпка просто ей
така се дава

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години. ...

Цяла вечер свири, трака
по покриви, прозорци, Северняка,
накрая скри се, спря,
секна му свирнята, онемя.
В стаята ни, аз и батко, ...

" И все дочувам нежни трели,
но чер е всеки идващ ден... " *
За теб са струни затрептели!
" И все дочувам нежни трели... " *
Нима до днес не са успели ...

че хищник жертви
усвоява — се зове
любвеизява

Ръката, загребала шепа пръст от сухата почва я пробуди. Вдигна лице нагоре и погледна съществото, което се извисяваше над нея.
Човек...
Бе срещала и други човеци в миналото, но този беше... различен. Две лишени от ирис очи я наблюдаваха безизразно.
- Кой си ти? - попита го с беззвучен шепот тя.
В съ ...

Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач ...

Не може да се съживи, туй що е мъртво
и изборът изцяло си е негов.
Животът не обича простосмъртни,
а жребият на тленността е тегав!
И ето подредена е дъската, ...

аматьорско изпълнение: rumbic (Руми)

Да си спретнем сезон,
с аромат на узрели череши!
Любовта да е дом,
непокътнат от ярост човешка,
в който ти си до мен – ...

Най-стабилната валута – 30 сребърника…
хххх
Познат от полицията се хвали с голяма работна заплата. Уточнявам:
- Едното е вярно – заплата. Ама чак пък работна…
хххх ...

Приготви се за излизане. Почуди се кой скафандър да облече. И трите бяха новички – как иначе, нали ги произвеждаха за еднократна употреба, но детайлите ги правеха неповторими. Все пак се спря на черния – нали отиваше на делова среща…
Тръкна с ръка по брадичката си. Абе… Ама нямаше нужда – шлемът беш ...

Месецът изгуби, с мен един облог,
скубе им брадите. Май ли? Ха, дано!
Щипя се, горкана – аз ли съм? Не съм!
Рано, отзарана, цъфна стар налъм.
Писнаха звездите, ревна вятър щур: ...

Не е сняг, не е сняг – пеперуди –
аз сънувам поля и косачи.
Сово мъдра, защо ме събуди?
В тъжен стих, януари да плаче?
Няма скреж, няма скреж, по стрехите, ...

Бледи звезди, траурни звуци,
свити немощни слаби юмруци.
Вятърът свири, падат кумири,
късат се струни на плачещи лири.
Пеят ковчезите празни във хор, ...

Твоите очи,
прогарят в мене следи.
Вече няма сълзи,
сърцето е готово за нови хоризонти.
Миналото е безкрайна пустош, ...

ПО ДЕБЕЛЯНОВ
Спи
градът
в тъмите
тихи. Бродя ...