Когато нервите те хванат
и иде ти да туриш край.
не ръчкай в зейналата рана -
вземи лист и свят създай.
Създай си нещо само свое: ...

Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими, ...

Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...

— Кой киха в този късен час?
— Аз кихам — каза Финдли.
— Върви си! — Ковид е у нас.
— Кой Ковид? — каза Финдли.
— В гората май до днес си бил? ...

– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...

Попитали радио Ереван, как могат да бъдат разпознати днес неверниците.
То отговорило: По това, че носят маски!

Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...

Живееше страхливо.
Нищожна беше по душа.
Усетила и хилав порив,
за вятъра строеше си стена.
Омъжи се, роди си дъщеря. ...

От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...

7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...

Не мога да подредя пъзела
на миналият си живот.
Половината от него е разпилян
в нетрайни съновидения
и избледняващи спомени. ...

В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...

В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...

Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани, ...

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...

Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...

През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ...

Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...

Опряхме пак до попа за молитва
и не, защото много сме набожни,
откраднаха човешката усмивка
и взеха хляба ни и ножа.
Затвориха ни без човек да сме убили, ...

Когато слънцето залезе,
Захласва се по мрачното небе.
Където и звездичка да излезе,
Окото му ще я съзре.
И впуска се в мечти свободно, ...

Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...

Случващото се с експеримента наречен COVID-19 представлява тест за евентуална трета световна война. Да разсъждаваме заедно на глас. Секретни военни лаборатории по цял свят работят върху създаване на мощни вируси за изтребване на рода чоловечески. Надпреварата помежду им, както и техните разработки, ...

Чувства - бледи, но тъй страстни,
безусловни, скитащи насред тъма.
А след тях остават белези ужасни,
капчица надежда, миг от вечността.
Сгушил се в копнеж лъжовен, ...

СЛЯПО
(превод от хърватски)
Когато станеш нюанс на най-тихия глас,
може би ще успееш да бъдеш билка, която
годишните сезони е предрекла, преди да се роди; може ...

Изобретяването на ръчен часовник със сигурност преобръща модерния свят с главата надолу, така както часовниковите катедрали променят представите за време на Средновековна Европа. В средата на деветдесетте на ХХв., часовниците бълваха в многостранни варианти – от чист циферблат, с искрящи стрелки, до ...

Изкуствен - или не,
днес вирусът потропа -
без много страхове
в сърцето на Европа!
Завари ни - готови - ...

Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас, ...

До къде чак е стигнала еманципацията! Че отдавна излязохме от кухнята и окупирахме почти всички мъжки професии (и в Космоса се доказахме даже), ама чак пък за това не бях се сещала – за жени мафиотски шефове. Повечето сме миролюбиви – като изключим генетичната предлазположеност към словесни двубои. ...

Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...

Текст: София Паниду
Музика: Ленка Песку
Ходят, бродят нощем подивели
караконджулите – грозни, зли.
Ходят, бродят и по наше село ...

ГЛАВА 11
ВИЛАТА
Един ден Дана ми се обади:
- Доколкото знам, скоро ще бъде рожденият ти ден? - попита тя, знаейки много добре, че след седмица ще навърша двадесет и три години.
- Да - потвърдих. ...